Решение № 3623 от 15.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3623 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330115424 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 75 от ЗС.

Ищцата Й. И. Б., ЕГН: **********, от гр. Х., област П., ул. „Х. Б.” № **, е предявила против М. Г. М., ЕГН: **********, от град П., ж.к. „Т.” бл. № ***, вх. *, ет. *, ап. **, иск за осъждане на ответника да й предаде владението върху североизточния вход на ПИ с идентификатор № *****, находящ се в град Х., ул. „В. Л.“ № **, върху сервитута за преминаване през имота и върху част от същия имот, отстояща на 2 метра разстояние от външния зид на старата жилищна сграда по- близка до улицата и долепена до магазина, с площ на частта около 13 кв.м., както и да възстанови фактическото състояние отпреди неправомерното поставяне на телена прозирна ограда, висока около 1.5 м и 2.5 м, закрепена чрез три високи метални стълба, единият от които съществуващ като част от желязната ограда на двора с монтиран за него заключен катинар, а другите два- новоизградени в сградата и в другия край на опънатата мрежа към стената на магазина, като същата бъде премахната напълно, заедно с монтирания заключващ я катинар.

Ищцата твърди, че е собственик на 170/ 420 ид. части от ПИ с идентификатор № ****, находящ се в град Х., ул. „В. Л.“ № **, целият с площ от 793 кв.м., заедно с построената в имота сграда с площ от 31 кв.м. и предназначение- за търговия. Ответникът пък притежавал 250/ 420 ид. части от същия имот, ведно с източната вертикална половина от двуетажна масивна сграда- близнак с площ от 73 кв.м. През последните повече от 10 години ищцата владеела непрекъснато и необезпокоявано имота до 27.07.2025 г., когато 1 ответникът без правно основание поставил след входната врата на имота й телена прозирна ограда към пътеката, явяваща се единствения подход за преминаване и достъп до частта от ползвания от нея имот и до санитарния възел на магазина й. Въпросният ден на сутринта обаче била уведомена от наемателя на търговския обект за поставената ограда и като отишла на место констатирала, че действително достъпът по този начин й е препятстван, което правело невъзможно преминаването й. Веднага позвънила в полицейското управление и дошлите на място служители на реда установили същото. Обадила се по телефона на ответника, който потвърдил, че е поставил оградата, защото в неговия нотариален акт не било вписано правото на преминаване през пътеката за другия собственик. По случая подала сигнали в прокуратурата и общината, но нямало резултат. ***** на ищцата и неин *****, макар и да бил продал през 2003 г. част от имота на трето лице, получил право на преминаване през североизточния вход на продадения имот за достъп и реално ползване на частта на мястото, отстояща на 2 метра от външния зид на двуетажната масивна жилищна сграда. Преминаването през пътеката и ползването на мястото се упражнявали явно и непрекъснато до момента, в който ответникът самоуправно променил ситуацията. Посочва се още, че правото на преминаване било придобито и по давност. Ответникът бил закупил имота с тежест- сервитут, уреждащ правото на преминаване на ищцата, като с продажбата през 2003 г. в нотариалния акт изрично купувачът се задължил да осигури безпрепятствен достъп на продавача, до ползваната от него част от имота. При последващото прехвърляне на имота в полза на ответника се прехвърлял и сервитута, като тежестта била известна при придобиването на имота и тя можела да отпадне само с общо съгласие на страните. Ищцата имала право да иска от всички останали да се съобразяват с това нейно вещно право на преминаване и ответникът не можел да й пречи да го упражнява. С поставената ограда той отнел владението и достъпа й до имота, като за нея нямало друга възможност за преминаване. Позовава се на чл. 75 от ЗС като владелец с повече от продължаващо 6 месеца владение, който имал право на защита при всяко нарушение. Според съдебната практика такова представлявало и действия, създаващи пречки за спокойното упражняване на фактическата власт. Моли за постановяване на решение за предаване на отнетото владение и възстановяване на предишното състояние, чрез премахване на поставената ограда.

Претендира и разноски. С допълнителна молба посочва, че основавала иска си във връзка с упражняваната от нея фактическа власт върху пътеката и съответната част от дворното място. По тези производства съдът проверявал само факта на владението и нарушението, без да се произнася по въпроса за собствеността. Доколкото по отношение на съсобствения имот имало разпределение на ползването и на ищцата бил отнет достъп да упражнява фактическа власт върху нейната част от ответника, тя се явявала легитимирана да предяви съответния иск за защита на правата си. В съдебно заседание се явява лично и чрез пълномощниците си поддържа иска. Представя се и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че не ставало ясно дали се предявява иск за защита на нарушено владение или негаторен иск с оглед петитума. Отделно, ищцата не била активно легитимирана да го предяви, защото нямала учредено право на преминаване. Също така тя 2 не упражнявала владение там, а била предоставила имота под наем на трето лице.

Ответникът чрез придобиването на идеални части от имота се съгласил на уреденото порано реално ползване, но в нотариалния акт нямало учредено право на преминаване, а само задължение за осигуряване на достъп до съответната част от имота. Ответникът започнал да прави подобрения в имота, като за санитарния възел имало възможност и за друг достъп от две места, а наемателите не желаели да съдействат за поставянето на ограда. Ищцата не била ограничена в правото си на собственост или на владение, а премахването на оградата щяло да доведе до свободен достъп на външни лица до имота на ответника. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски. В с.з. страната не се явява, но чрез пълномощника си поддържа отговора. Също представя писмена защита.

В отговор е постъпило становище от ищеца за допустимост на предявения иск, като се посочва и съдебна практика по въпроса. Искът бил за защита на нарушение владение и същият бил процесуално допустим. Ответникът нямал право самоволно да отнема владението или да променя фактическото положение, нарушавайки правата на ищцата. С иска можело да се поиска и премахване на ограда, за да се възстанови предходното фактическо положение на нещата.

В отговор на допълнението от ищцата е постъпило становище от ответника, в което се посочва, че се излагали само теоретични разсъждения и се цитирала неотносима съдебна практика.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С договор за ползване от **** г. със заверка на подписите, е разпределено между съсобствениците ползването на общия им недвижим имот- дворно място от 840 кв.м. в гр.

Х., представляващо парцел ***, имот пл. № ***, кв. **, като П. Д. Б. получава дял I- **** половина на дворното място

С договор от **** г. съсобствениците на имота дават съгласието си за продажба на съответната част по чл. 33 от ЗС, като разпределението на реалното ползване на дворното място, се отнася и до новия собственик.

С нотариален акт за покупко- продажба № **, том ***, рег. № ****, дело № *** от **** г. на *****, рег. № ***, **** на ищцата- Д. П. Б., продава на Г. Л. 250/ 420 ид. части от процесното дворно място от 840 кв.м., ведно с източната вертикална половина от двуетажна масивна жилищна сграда- близнак с площ от 73 кв.м. В нотариалния акт изрично е посочено каква част ще ползва реално купувачът от дворното място, съгласно приложена скица, като изрично е записано, че той се задължава да осигури на продавача безпрепятстван достъп до частта от имота, която последният реално ползва през североизточния му вход. Към нотариалния акт е приложена скица- чертеж, касаеща ползването, също нотариално заверена.

С нотариален акт за покупко- продажба № **, том *, рег. № ****, дело № *** от **** г. на *****, рег. № ***, наследниците на Г. Л. продават на ответника горепосочените 250/ 420 3 ид. части от процесното дворно място от 840 кв.м., ведно с източната вертикална половина от двуетажна масивна жилищна сграда- близнак с площ от 73 кв.м., с право на реално ползване на североизточната част от УПИ, при описани граници.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение № *, том ** рег. № ****, дело № *** от ***** г. на *******, рег. № ***, ищцата е призната за собственик на 170/ 420 ид. части от ПИ с идентификатор **** по КККР на гр. Х., заедно с построената в имота сграда за търговия с идентификатор *****, като е придобила 1/3 ид. част от правото на собственост по наследство и 23/ ид. части- по давностно владение, продължило повече от 10 години.

За имота са представени скица и удостоверение за данъчна оценка.

Приети са жалба на ищцата до **** на общината, както и отказ на РП- П. за образуване на ДП по случая.

Приложена е още и полицейска преписка, образувана по сигнал на ищцата за отнет й от ответника достъп до дворна част от имота, чрез поставяне на ограда. Изготвени са били докладни записки и протокол за полицейско предупреждение.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на двама св. - по един, ангажиран от всяка страна (протокол от с.з. от 28.04.2026 г.). Св. Д. И. Т.- **** и **** на ищцата, заявява, че знаела от ищцата, че в имота си тя ползвала пътечка покрай магазина, която водела до нейно място от около 20 кв.м., като част от двора, за което имала документи. Макар да продали къщата в имота, те си били запазили магазина и тази пътечка, която осигурявал достъп до въпросното дворно място, което ползвали да складират ненужни вещи. Новият собственик обаче поставил вътрешна ограда и сложил катинар, като по този начин той им ограничил достъпа и тя нямала възможност да иде до тази част от двора. Това станало през лятото на 2025 г., като преди това мястото се ползвало свободно както от ищцата, така и от наемателите на магазина. Описват се мястото, оградите и достъпа до тази част от двора. Св.

Е. П. М.- **** на ответника, посочва, че закупили имот с ясно посочени в нотариалния акт граници. Установили в последствие, че наемателите на магазина ползвали помещениетоалетна, до която имали самостоятелен достъп, но оттам можело да се влезе и в имота на ответника. **** й помолил да се заключва вратата, за да не влизат външни хора, защото установили, че са им изчезнали неща от двора- строителни материали, дървен материал, а имало и изхвърлени отпадъци. Не били съгласни други лица да им влизат в имота, разговаряли и с ищцата по този повод, но резултат нямало. Признава, че била поставена ограда, която обаче била в тяхната част, с цел да прекрати достъпа до техния двор на трети лица, в защита на собствеността им. Въпросното място, за което ищцата претендирала за достъп, не било на ответника, не се ползвало от него, а наемателите изхвърляли боклуци там.

По делото е приета съдебно- техническа експертиза, по която вещото лице след оглед на място е изготвила скица и снимков материал, като е посочила, че спорното място от около 13 кв.м. имало достъп само от изток, доколкото от западната си страна било с телена 4 ограда, а имотът от изток бил с плътна ограда. Описани са още и съществуващите на място врати и огради.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

В случая е предявен иск по чл. 75 от ЗС, с който се защитава владение върху недвижим имот/ вещно право върху такъв, което е продължило непрекъснато повече от шест месеца. Защита е допустима срещу всяко нарушение, като в това производство не могат да се преценяват спорове за собственост. Тук се проверява само факта на владението и на нарушението, като документите, удостоверяващи правата на собственост, се вземат предвид само, доколкото установяват факта на владението, което по смисъла на чл. 68 от ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която се държи лично, или чрез друг, но като своя.