Определение № 1218 от 07.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1218 гр. Пловдив, 07.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500849 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Изи финанс“ЕООД, в качеството му на ищец по гр.д.№ 505/2025г. на ПдРС, против постановеното по посоченото дело определение № 2557/27.02.2026г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 5538/13.12.2025г. в частта относно съдебните разноски, като му бъдат присъдени направените по делото разноски за ДТ и за юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба се сочи, че с горепосоченото решение исковата претенция на „Изи финанс“ЕООД е уважена изцяло и съответно- на основание чл.78, ал.1 от ГПК на дружеството се дължат изцяло и направените от него съдебни разноски.

От въззиваемата П. Б. М. е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 505/2025г. на ПдРС е образувано по искова молба на „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, против П. Б. М., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, вр. с чл. 240 ЗЗД за сумата от 50 лева – главница с падежна дата 15.08.2022 г. по Договор за предоставяне на потребителски кредит от разстояние № *** от 21.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2024 г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.12.2024 г. по ч.гр.д. № 20785/2024 г. по описа на ПРС. С постановеното по делото решение № 5538/13.12.2025г. искът е уважен изцяло, като относно съдебните разноски първоинстанционният съд е приел следното: „Ищецът образува отделни заповедни дела, респ. искови дела за конкретна погасителна вноска за главница, въпреки настъпилия вече падеж на договора на 11.02.2023 г. и въпреки влязлото в законна сила решение. Подобно раздробяване на правоотношението съдът намира, че не съответства на един от принципите на ГПК, а именно този по чл. 3 за добросъвестно упражняване на права. То по никакъв начин не спомага за разрешаването на спора, който произтича от един единствен договор, с който е предоставена заемна сума в общ размер на 800 лева (за което вземане би се дължала заплащане на една ДТ в общ размер на 50 лева и едно възнаграждение за ССЕ), а само води до ненужно натрупване на разноски. Подобно поведение, според съда противоречи на закона и добрите нрави“.

1

Видно от представения със заявлението по чл.410 от ГПК по приложеното ч.гр.д.№ 20785/2024г. на ПдРС договор за предоставяне на кредит от 21.10.2021г., със същия „Изи Финанс“ ЕООД е предоставило на П. М. сумата от 800 лева, която е следвало да бъде върната на 16 месечни вноски, включващи по 50 лева- главница, последната от които с падеж на 11.02.2023г. Към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 29.11.2024г., са падежирали всички месечни вноски, но въпреки това жалбоподателят е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение само за сумата от 50 лева- главница, включена в погасителна вноска с падеж на 15.08.2022г. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че въззиваемата е станала причина за направените от него съдебни разноски, като не е изпълнител доброволно задължението си за връщане на предоставената й в заем сума.

Налице е злоупотреба с право, като не са претендирани в едно съдебно производство всички падежирали главници, поради което частната жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Изи финанс“ЕООД, в качеството му на ищец по гр.д.№ 505/2025г. на ПдРС, частна жалба против постановеното по посоченото дело определение № 2557/27.02.2026г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 5538/13.12.2025г. в частта относно съдебните разноски, като му бъдат присъдени направените по делото разноски за ДТ и за юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2