Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2852 от 14.07.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 771/2026
Вид
Решение № 2852
Подписан
14.07.2026
В сила
08.10.2026
Състав
Насуф Исмал

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2852 гр. Варна, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20263110100771 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Л. Г. Л., ЕГН ********** срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за приемане на установено в отношенията между ищеца и ответника със сила на пресъдено нещо, че договор за кредит № * г., по който са страни, е нищожен.

Ищецът твърди в исковата молба чрез процесуалния си представител адв. С. А. К., че на * г. е сключил с ответника Договор за кредит * г., по силата на който на кредитополучателя е предоставена главница в размер на 2 000 лева. Излага, че в раздел „Основни условия“ от процесния договор е описана дължима сума от заемателя „такса за разглеждане“ в размер на 436,32 лева. Твърди, че е погасил сумата от 2 002, 93 лева.

Счита, че посочената клауза, на основание на която заемателя следва да плати „такса за разглеждане“ при предоставяне на главницата по договора води до генериране на допълнителен доход в полза на кредитора. Твърди, че ГПР е 58,47 %, а възнаградителната лихва – 34 %, но в съдържанието на процесния договор не е посочено кои разходи формират ГПР, като посочването само с цифрово изражение на процента ГПР е недостатъчно и противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Сочи, че посоченият в договора ГПР не отговаря на приложения, тъй като таксата за разглеждане, макар и разсрочена е дължима и начислена в пълен размер към момента на сключване на договора, което води до неговата недействителност.

Излага, че таксата следва да бъде включена към ГПР на кредита, което не е сторено, като навежда твърдения за това, че по този начин ответникът заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед изложените обстоятелства потребителя бива поставен в неравностойно положение спрямо кредитора.

Счита, че е погасил чистата стойност на кредита и съгласно чл. 23 от ЗПК не дължи лихва и други разходи, поради което моли искът да бъде уважен, както и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Последният не 1 оспорва сключването на процесния договор между страните в описаните условия. Не оспорва и че част от договора е Рамково споразумение № * на „*“ ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити, което изрично е посочено, че обвързват кредитора и кредитополучателя. Съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, Рамковото споразумение е неразделна част от всеки договор за кредит.

Възразява срещу твърденията за погасяване на кредита си, като излага, че кредитополучателят е преустановил обслужването на кредита си, като последната вноска е с дата 10.03.2025 г., като сочи, че с оглед просрочването от 50 дни договорът е прекратен на 23.04.2025 г., а кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем.

Твърди, че в договора е ясно формулирано изчислението на ГПР и че в него влизат всички разходи, включително таксата за разглеждане и фиксирания ГЛП. Поддържа, че ГПР е изчислен с оглед законоустановената формула, а не на посочена от заемодателя по негова преценка формула за изчисляване на ГПР.

По отношение на таксата, ответното дружество поддържа, че същата не е свързана с усвояване и управление на кредита и е в рамките на законовите изисквания, поради което счита, че не противоречи на „добрите нрави“.

Твърди, че дори таксата да бъде приета за нищожна, това не би довело до недействителност на договора.

По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира съдебно – деловодни разноски, както и юрисконултско възнаграждение, като отправя възражение за прекомерност на претендираните разноски от ищеца.

В хода на откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба от 12.06.2026 г. поддържа исковата молба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се представлява. С молба от 15.06.2026 г. поддържа писмения отговор, претендира сторените разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявения иск по чл. 26 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК ищецът следва да докаже твърдението си за наличие на облигационна връзка с ответника по силата на договор за паричен заем от * г.; уговорка за заплащане на такса за разглеждане; противоречието на договора или на отделни негови клаузи със закона.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, а при установяване на горните факти да установи дължимостта на таксата за разглеждане на искането за отпускане на кредита, като докаже съответствието на договорните разпоредби с императивните правни норми и добрите нрави.

Не се спори по делото, а и от представения по делото Договор № * от * г. е видно, че страните по делото са страни и по облигационно правоотношение с предмет заета сума в размер на 2 000.00 лева; уговорен е срок на кредита 30 месеца; фиксиран ГЛП 34.00%; ГПР 58.47%. Видно е от съдържанието на сделката, че общата дължима възнаградителна лихва възлиза на 993.93 лева. Страните са уговорили и заплащане на такса за разглеждане в размер на 436.32 лева, като общата сума за връщане от страна на кредитополучателя възлиза на 3 430,25 лева.

Представен е и погасителния план към договора, от който е видно, че размерът на месечната погасителна вноска възлиза на 114,41 лева и една изравнителна в размер на 114,41 лева и включва заетата сума, възнаградителната лихва и таксата за разглеждане.

На първо място следва да се прецени валидността на процесния договор от * г.

Съгласно ТР № 1/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от 2 заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Предвид съдържанието си процесният договор по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл.

24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори /чл. 143 – чл. 148 от Закона за защита на потребителите/.

Относно вземането за „такса за разглеждане“ в размер на 436,32 лева:

Съдът констатира, че уговорената като предоставена на кредитополучателя престация изключва квалификацията й като допълнително благо, за което е обосновано насрещно възнаграждение и то в размер на половината на уговореното възнаграждение за същинската престация /993,93 лева/ – ползване на заети парични средства за определен период от време.

Посочената в договора услуга „разглежда“, която включва преглед на искането за кредит, за осигуряване на средства по кредита, сключване на договор за кредит или изменения на същия, не гарантира каквото и да е право на кредитополучателя, което да може да бъде упражнено, без да е обусловено от насрещна воля на доставчика на финансова услуга. Само ако можеше да ползва отстъпките или предимствата, без да се договаря отново, то и предметът на допълнителните услуги би могъл да представлява ценност като опция.

Отделно от това, самото овъзмездяване на участник в преговорен процес за срочно довършване на преговорите и изпълнение на принципно поето задължение за предоставяне на договорен кредит не може да се приеме за справедливо икономически обосновано договаряне при сравняване на позитивните интереси на насрещните страни. Каквито и да са извънредните действия на кредитора, пораждащи допълнително разходи за приоритетно обслужване (допълнителни възнаграждения за работа в извънработно време или завишени консумативни разходи поради експресни доставки на пощенски пратки или др. подобни) те не биха могли да надхвърлят така драстично присъщите за основното кредитиране разходи за да има конкретен интерес, който да може да се компенсира с отделно възнаграждение под формата на „такса за разглеждане“. Налага се краен извод, че допълнителната услуга „разглеждане“ се свежда до средство за съществено увеличаване на цената на основното кредитиране, като по същество предлагането й като предимство от доставчика води до икономически резултат идентичен със значително оскъпяване на кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи по кредита.

Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19 ал. 3 и чл. 21 ал. 1 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на кредитора, предоставящ потребителски кредит да договаря условия, при които освен обявената договорна лихва на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставяне на потребителя. Уговарянето на цената на допълнителната услуга с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на услугата „разглеждане“ като средство за заобикаляне на забрани. В този смисъл съдът счита, че клаузите досежно допълнителните услуги са нищожни – несъвместими с императивна нормативна уредба, гарантираща специфична потребителска защита при кредитиране.

Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че са нарушени разпоредбите на чл. 11, т.

10 от ЗПК и заобикаляне императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговорената такса, която според погасителния план възлиза на общо 436,32 лева, съставлява скрит добавък и следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, като в ал. 4 от цитирания законов текст е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.

В случая с таксата се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора – 58.47%. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

На практика с уговорената такса се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като 3 тя се явява прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите.

Всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Според специалната норма на чл. 22 от ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК.

Крайният извод на съда е за недействителност на процесния договор за паричен заем от * г., на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, което обуславя крайния извод на съда за основателност на иска за нищожност.

Относно съдебно-деловодните разноски:

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски, чийто общ размер възлиза на 59,63 евро – държавна такса и 500,00 евро – хонорар за един адвокат, съобразно представения по делото списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, представляващ разписка по смисъла на т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.