Определение № 453 от 11.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 453 гр. София, 11.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002902009 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Й. Д. и К. Й. Й. срещу решение № 81 от 18.04.2024г. по в.гр.д. № 52/2024г. на Апелативен съд – Бургас в частта, с която, като е потвърдено частично и е отменено частично решение № 260015 от 28.11.2023г. по гр.д. № 2520/2022г. на Окръжен съд – Бургас, са отхвърлени исковете по чл. 432, ал. 1 от КЗ на касаторите срещу Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ за суми над 24 000 лева до пълните претендирани по 120 000 лева, частично от 200 00 лева, със законната лихва за забава от 13.08.2017г. до окончателното плащане. Търсените обезщетения са за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С.Д.Й., майка на касаторите, при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 24.06.2017г. по причина на водача В. Е. А., управлявал лек автомобил „Рено Меган“, с ДК № СВ 3937 ВК, гражданската отговорност на когото е била застрахована при застрахователното дружество.

1

Касаторите намират въззивното решение неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Присъденото обезщетение е занижено (чл.

52 от ЗЗД) и не е имало основание за отчитане на съпричиняване в обем повисок от 25% (чл. 51, ал. 2 от ЗЗД). С.Д.Й. е навлязла в лентата за насрещно движение и се е движила там без да разбере за нарушението, но това е било поради неясна и неправилна пътна сигнализация, което е отговорност на Агенция „Пътна инфраструктура“. Същевременно приносът на водача на лек автомобил „Рено“ не е 20%. Той е извършил едно от най-тежките нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Няма произнасяне от страна на въззивния съд по оплакванията на касаторите във въззивната жалба, че е нарушен принципът на справедливост при определяне на размера на обезщетението, както и относно неправилно определения обем на съпричиняване. Произнасянето по въпроса за съпричиняването е изцяло върху негодни по това дело доказателства (мотивите към присъдата на наказателния съд).

Касаторите искат въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено и исковете им за обезщетение за причинени неимуществени вреди да бъдат уважени в пълните заявени размери от 120 000 лева, частично от 200 000 лева, със законната лихва до окончателното плащане.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационното обжалване на въззивното решение е допустимо поради разрешаването на значими по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулираните от касаторите въпроси са:

1.) Какво е съдържанието на задължителната сила на влязлата в сила 2 присъда за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици на деянието? Следва ли да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието и с оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса тези факти подлежат ли на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респективно наказателното производство? Установеното в наказателното производство поведение на пострадал от престъпното деяние, когато не е елемент от фактическия състав на престъплението, обвързва ли и гражданския съд със задължителна сила?

Касаторите считат, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 191 от 05.10.2018г. по гр.д. № 1063/2018г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 66 от 22.06.2018г. по гр.д. № 3149/2017г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 135 от 13.10.2014г. т.д. № 3945/2013г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 25 от 17.03.2011г. по т.д. № 411/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 22 от 05.05.2011г. по т.д. № 368/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 7 от 09.03.2021г. по гр.д. № 2000/2021г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.

2.) Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на материалноправния спор и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно механизма на пътнотранспортното произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи?

Във връзка с въпроса касаторите се позовават на решение № 60136 от 24.11.2021г. по т.д. № 1897/2020г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 149 от 03.07.2012г. по гр.д. № 1084/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., на които въззивното решение противоречи.

3.) Длъжен ли е ответникът да докаже въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване? При главно доказване изисква ли се винаги пълно доказване, т.е. да създава сигурно убеждение у съда в истинността или неистинността на съответното твърдение, тъй като доказването на възражението за съпричиняване има за предмет 3 факти, за които ответникът носи доказателствена тежест?

Според касаторите отговорът на въпроса е положителен и в този смисъл са решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 31 от 09.03.2012г. по гр.д. № 502/2011г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., решение № 61 от 01.03.2016г. по гр.д. № 4578/2015г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 147 от 05.12.2017г. по т.д. № 60341/2016г. на ВКС, ГК, І г.о.

4.) Може ли съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности и предположения и при недоказана причинна връзка предвид правните последици от съпричиняването и значението му за законосъобразно определяне на размера на обезщетението на увредения за вредите от деликта?

Във връзка с въпроса се сочат решение № 147 от 05.12.2017г. по т.д. № 60341/2016г. на ВКС, ГК, І г.о. и решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

5.) Дали всяко нарушение на правилата за движение има релевантно значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с вредоносните последици?

Сочи се решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 16 от 04.02.2014г. по т.д. № 1858/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

6.) За да гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните изисквания, въведен с ППВС № 4/68г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като ги оцени адекватно и в тяхната съвкупност и обоснове точен паричен еквивалент на търпимите неимуществени вреди?

Касаторите се позовават на посоченото тълкувателно постановление.

Считат въззивното решение също за очевидно неправилно поради необоснованите изводи относно възприетото съпричиняване.

От насрещната страна по жалбата Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и подпомагащата страна Гаранционен фонд не са подавани отговори в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК.

4

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, като е възприел частично изводите на първоинстанционния съд, въззивният съдебен състав е изложил, че към 24.06.2017г. ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е било застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите относно лек автомобил „Рено Меган“, с ДК № СВ 3937 ВК.

На същата дата, около 13.55 часа, на ГП І-6, в района на км. 488, по причина на водача на автомобила В. Е. А., застраховано лице, нарушило виновно правилата за движение по пътищата (непредприемане намаляване на скоростта при маневра изпреварване на лек автомобил „Опел Корса“, с ДК № К 5425 АС), е настъпило пътнотранспортно произшествие. Причинен е бил челен сблъсък с насрещно движещия се в посока гр. Бургас лек автомобил „Фиат Пунто“ с ДК № А 4480 КМ, управляван от С.Д.Й.. Достигайки до пътен възел „Ветрен“, самата С.Д.Й. не е отчела пътен знак „Г9“ („преминаване отдясно на знака“) и вместо да се отклони надясно, продължила наляво, като по този начин неправилно навлязла на платното за насрещно движение, по което и двете ленти били предназначени за движение от гр. Бургас към кв.“Ветрен“- ГП І-6. Автомобилът „Фиат“ изминал около 1 705 метра със скорост 77. 62 км/ч без водачът да разбере, че се намира в насрещното платно.

От Й.а също не е било предприето намаляване на скоростта, въпреки появата на автомобила „Рено“. Двата автомобила са могли да избегнат удара, ако са предприели своевременно екстрено спиране. Единствената реакция на С.Д.Й. е била отклоняване на автомобила в дясно, но тя не се е оказала ефективна.

При удара С.Д.Й., тогава на 67 години, е починала на място. Починали са и 5 останалите четирима пътници в автомобила „Фиат“.

Противоправното виновно поведение на водача на автомобила „Рено Меган“ е било прието за установено въз основа на влязла в сила присъда № 1 от 10.05.2022г. по н.о.х.д. № 222/2021г. на Апелативен съд – Бургас, потвърдена с решение № 191/23.05.2023г. по н.д. № 819/2022г. на ВКС, НК, ІІІ н.о. С присъдата, задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК, В. Е. А. е бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, б.“б“, пр. 1, вр. ал. 1, б.“в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с нарушение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Той е могъл да възприеме лекия автомобил „Фиат“ в лявата лента на разстояние не по-малко от 150 метра, като към този момент е могъл да направи и преценка, че автомобилът се движи насрещно, независимо дали е бил с включени или изключени светлини. Имал е възможност да намали скоростта и да се прибере в дясната лента зад изпреварвания автомобил „Опел“. Спирачната уредба обаче въобще не е била задействан, а е продължено движение направо.

В мотивите на присъдата по наказателното дело, при индивидуализацията на наказанието като смекчаващо обстоятелство, са били изложени съображения за неправомерното поведение и на водача на автомобила „Фиат Пунто“ - С.Д.Й., съществено за настъпване на пътния инцидент. Въззивният съд е съобразил мотивите на наказателния съд, но и приетото в първоинстанционото производство заключение на съдебна автотехническа експертиза, изследвала механизма на ПТП. Съгласно това заключение С.Д.Й. е навлязла в платното за насрещно движение при наличие на пътен знак „Г9“, както и за нея е съществувала обективна възможност да възприеме насрещно движещия се противоположно на нейната посока лек автомобил „Рено“ (над 150 метра) и да намали скоростта или да се отклони надясно.

Също съгласно заключението преди пътния знак „Г9“ е имало поставена пътеуказателна табела, указваща посоката за Бургас, със стрелка направо, което обстоятелство, според вещото лице, е било „до известна степен подвеждащо“ за водачи на МПС, които попадат за първи път в такава ситуация, и „вероятно водачката Й.а е приела, че посоката за Бургас е направо“. Вещото лице е посочило още, че, според него, тя е била без достатъчен опит при управлението на МПС. Опитът включва не само 6 умението да се управлява МПС, но и придобитата с годините рутина да се управлява безопасно в различни пътни ситуации.