Решение № 9726 от 27.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9726 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110158572 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Г. Г., ЕГН:

**********, чрез адв. Й. Л.-П., срещу Со,и", представлявано от Ре,а - проф. др Г,в.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба.

В исковата молба ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника считано от 02.10.2002 г. до 12.09.2024 г. Посочва, че през 2002 г. е защитил дисертационен труд по специалност "Диференциални уравнения" (според класификацията на ВАК), а от 2002 г. работил като асистент, а от 2011 г. до 12.09.2024 г. като главен асистент в С,ски". Посочва, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е заемал длъжността "Главен асистент до," във Фа,ния". Посочва, че на 30.08.2024 г. е получил писмо от електронно писмо от проф. С. Ш., с което му било възложено да се яви в стая 112 (отдел " Човешки ресурси"), в сградата на Ре,ата на Со,ки " за връчване на документи. Твърди, че такива не му били връчени, а вместо това му било поискано писмено обяснение относно афилиацията му към Парижкия университет Сорбона, като в тази връзка е дал писмен отговор на 02.09.2024 г. относно доклад № 93-Ц223/30.08.2024 г. Посочва, че на 12.09.2024 г. му е била връчена Заповед №РД-256/11.09.2024 г., с която му е било наложено наказание за нарушаване на трудовата дисциплина - "уволнение". Твърди, че издадената заповед е неправилна, немотивирана и незаконосъобразна, както и неотговаряща на изискванията на чл. 185 от Кодекса на труда. Счита, че деянията, с които се твърди да е нарушил трудовата дисциплина са погасени по давност. Твърди, че посоченото в титулната част на заповедта правна квалификация на нарушенията не съвпада и се разминава е посоченото в 1 мотивите на процесната уволнителна заповед. Твърди, че посоченото в т. 1 от заповедта нарушение е погасено по давност. Съгласно т. 1 е било посочено, че е посочил невярна информация за институционалната си принадлежност в различни бази данни, което било установено със Становище на Етичната комисия към СУ от дата 23.05.2023 г. Твърди, че дори такова нарушение да е било е извършено, това е станало през 2017 г., поради което е погасено по давност. Посочва, че сключените от него договори с различни международни издателства, публикували трудовете му /книги, монографии, статии и пр. / са сключени преди издаване на процесната заповед и в тях е посочено точно, конкретно и ясно как и по какъв начин ще се презентира разработката, както и каква принадлежност ще бъде посочена. В договорите с издателствата "NOVA science publishers" и "World Scientific Publishing Co. Pte. " LTD е било изрично посочено, че под имената на ищеца в книгите и статиите, свързани с тези книги трябва да се изписва "Sorbonne University. Paris. France". Твърди, че теориите му били внедрени в множество университети по света, като Европейския съюз изисквал от България да внедри последните и в българската университетска система, но за да се случи това в България следвало навсякъде да цитират автора на същите, което предизвикало много спорове в научните среди и съответно в Со,и. Сочи че трудовете му са финансирани от чужбина, поради което ответникът нямал принос към тях, поради което нямал основание да иска името му да присъства върху трудовете. Твърди, че наложеното наказание е в разрез с Етичния кодекс и правилника за устройство и дейността на университета. Посочва, че съгласно правилника на университета е имал правото да осъществява изследователска, приложна и консултантска дейност въз основа на договори с други предприятия, учреждения и организации. В допълнение на това разполагал с правото да публикува свободно научните си изследвания в българския и чуждестранния научен печат, да членува свободно в професионални, творчески и други сдружения в България и в чужбина, както и да членува свободно в професионални, творчески и други сдружения в България и в чужбина. Сочи, че липсват данни кога се е запознал със Заповед № РД-19257/28.05.2019 г. По отношение на нарушението по т. 2. сочи, че липсва информация кога същото е открито и извършено. Твърди, че не било възложено създаването на процесните публикации и книги от ответника. Сочи, че за статиите не е заплащано нищо допълнително от страна на университета и поради това работодателят няма и връзка е научните разработки и не следва да бъде посочвано името на университета в тях. Твърди, че е изпълнявал всички свои задължения съгласно длъжностната си характеристика, етичния кодекс и правилника на университета. Счита, че отношенията му с ISDE (Международното общество по диференциални уравнения са частноправни и не касаят отношенията му с ответника. Оспорва субсидията и престижа на университета да са спаднали в резултат на негова дейност, а освен това университетът не възприемал неговите достижения и теории, поради което бил принуден да работи сам за развитието на науката, както и в 2 сътрудничество с различни международни организации. Твърди, че е наказан за това, че не се е явил на работа в почивен ден- 14.07.2024 г. Сочи, че доколкото е член на международна организация — American Mathematical Society (Американското математическо общество / организация), където работи като рецензент, не е следвало да има одобрен отпуск за отсъствията си.

Твърди, че в оспорваната заповед е погрешно посочена правната квалификация на извършените нарушения, с оглед на което бил нарушен чл.

195 КТ. Счита, че не му е бил даден достатъчен срок да даде обяснения.

Твърди, че ответникът е нарушил чл. 193 КТ, като не е дал достатъчен срок за обяснения, което е самостоятелно основание за отмяната на заповедта.

Сочи, че не са му били предоставени всички документи касаещи уволнението му, поради което защитата му е била силно затруднена, което води до незаконосъобразност на заповедта. Оспорва да е извършвал системни нарушения на трудовата дисциплина, както и да е накърнил доброто име и авторитета на университета. Оспорва да е налице нарушението на трудовата дисциплина, посочено в разпоредбата на чл. 187, ал. 1. т. 7. т. 8 и т. 10 от Кодекса на труда. С оглед гореизложеното моли съдът да постанови решение, с което да отмени Заповед №РД-256/11.09.2024 г. на Со,и" като незаконосъобразна, да възстанови ищеца на длъжността, която е заемал преди незаконосъобразното уволнение, както и да осъди Со,и" да заплати обезщетение по реда на чл. 344, ла. 1, т. З от КТ за оставането му без работа в размер на 18 555, 60 лева за периода от 12.09.2024 г. до 12.04.2025 г., ведно със законната лихва върху горната сума считано от дата 12.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Твърди, че всички нарушенията по т. 2 от Заповедта са узнати от работодателя на 29.08.2024 г. с доклад вх. № 7005-808 на проф. д-р М. С. - декан на Факултета по математика и информатика (ФМИ), с оглед на което същите не били погасени по давност. Сочи, че нарушенията на трудовата дисциплина по т. 2 от заповедта се изразяват в това, че служителят в нарушение на заповед № РД-19- 257/28.05.2019 г. е публикувал статии в научни издания без да посочи принадлежността си към С,т. Твърди, че наказанието за всяко едно от нарушенията по т. 2. от Заповедта е наложено в рамките на 1-годишния срок съгласно чл. 194 от КТ от извършване на нарушението. Твърди, че действията на ищеца представляват нарушения на трудовата дисциплина на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, във вр. чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 8, предл. второ от КТ, във вр. с чл. 126, т. 7 и т. 13 КТ, във връзка със заповед № РД-19-257/28.05.2019 г. на Ре,а на С,т. Посочва, че заповедта е от 2019 г., като ищецът знаел за нея.

Твърди, че преди да бъдат предприети действия по налагане на наказание служителят многократно е бил уведомяван от ръководството, а в последствие и от Етичната комисия на СУ, че публикува своите статии в разрез на цитираната ре,ска заповед. С доклад от доц. дн И,в вх. № 93-И-47/17.03.2023 г.

Етичната комисия на С,т е била сезирана с искане да се направи проверка по 3 повод публикациите на С. Г., в които вместо със СУ посочва афилиация със Сорбоната, като ищецът бил уведомен с писмо от 29.03.2023 г., като му било предоставено право на отговор. Посочва, че ищецът се явил и подал отговор на 04.04.2023 г., в който не отрекъл извършените нарушения. Твърди, че ищецът е бил уведомен на 23.05.2024 г. за съдържанието на ре,ската заповед и че извършваните от него действия са в нейно нарушение. Посочва, че в свои имейли ищецът е посочил, че изпратил статията си с двата адреса (София - СУ и Париж - Сорбоната), но в отпечатването се отразил само този в Париж, защото му били отказали. Посочва, че не е било накърнено правото на ищеца сключва договори с външни организации и с кого да сключва договори и къде да публикува своите статии, но където и да го правил е следвало задължително да посочва афилиацията си към СУ. Ответникът излага доводи, че публикуването на името му към статиите на преподаватели оказва влияние върху оценката на университета. Твърди, че ищецът изрично признал, че опитвал да спазва заповедта, но издателите публикували принадлежността му единствено към Сорбоната. Счита, че престижът на университета бил уронен, доколкото ищецът посочвал принадлежността си единствено към заведение, с което нямал отношения, вместо С,т. Твърди, че за периода от 15.07.2024 г. до 17.07.2024 г. и на 16.08.2024 г. ищецът не е бил на работното си място да изпълнява трудовите си задължения, като не е оспорил това обстоятелство в дадените от него обяснения. Посочва, че не му е бил разрешаван отпуск, нито му било дадено разрешение за командировка от ре,а. Оспорва твърдението, че не е дал достатъчно срок за обяснения на ищеца, доколкото е дал 3 дни срок, като е бил запознат предварително за извършените нарушения. Посочва, че ищецът не е поискал удължаване на срока, а освен това е нямало основание такова да му бъде дадено, доколкото е била изискана информация от Сорбоната, като било посочено, че не го познават. Освен това въпреки, че е разполагал със срок от три дни, той е депозирал обясненията си още на първия. Оспорва иска за обезщетение, доколкото твърди, че ищецът не е представил доказателства, че не започнал работа на друго място. С оглед на това счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Правна квалификация на иска

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало между страните трудово правоотношение, което е прекратено. В тежест на ответника е да докаже, че е било налице твърдяното основание за уволнение, съответно, че правото на уволнение е надлежно упражнено.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да 4 докаже, че при наличие на предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ ищецът следва да докаже, че е останал без работа за сочения период, че оставането без работа е в причинна връзка с прекратяването на трудовото правоотношение, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.

Правната уредба на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е в глава ХVI "Прекратяване на трудовото правоотношение", раздел IV "Защита срещу незаконно уволнение". Те представляват искове за оспорване законността на прекратяването на трудовото правоотношение. Разпоредбата на чл. 344, ал. 1 КТ предвижда субективно право на работника/служителя да оспорва законността на извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение помежду им и да иска признаване на уволнението за незаконно и отмяната му. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е конститутивен и включва в себе си признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, което потестативно право се реализира посредством атакуване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, което в случая е направено.

Разпечатката съдържа 24 от 194 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d99c9c1-a0c8-440f-bd94-cadef104e989