Решение № 4710 от 31.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4710 гр. София, 31.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20221100509655 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 19327 от 23.11.2016 г., постановено по гр.д. № 53229/2015 г. по описа на СРС, 81 състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че С. В. С. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 394,02 лв. – главница за доставена в периода м.11.2012 г. – м.04.2013 г. топлинна енергия в имот с абонатен номер № 348594, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2015 г. до изплащане на вземането, и сумата в размер на 72 лв.

– лихва за забава върху главното вземане за периода от 01.01.2013 г. до 17.06.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37921/2015 г. по описа на СРС, 81 състав, като е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 72 лв. до пълния предявен размер от 91,67 лв.

С определение № 154475 от 20.06.2017 г. по гр.д. №53229/2015 г. по описа на СРС, 81 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, съдът е оставил без уважение молбата на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД за изменение на решението в частта за разноските.

С определение № 20183238 от 09.09.2021 г,, постановено по делото, по реда на чл.

248 ГПК, съдът е оставил без уважение и молбата на ответника С. В. С. за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена въззивна жалба от ответника С. В. С., в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е налице пълно несъответствие между заповедното и исковото производство, тъй посочения в заповедта за изпълнение топлоснабден имот е различен от този, посочен в исковата молба. Навеждат се доводи, че претендираните суми са изцяло заплатени в хода на производството. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове. Претендират се 1 разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство „Топлофикация София“ ЕАД, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че исковете са доказани по основание и размер, поради което е отправено искане до въззивния за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за въззивното производство, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не е изразило становище по въззивната жалба.

Подадена е и частна жалба от ответника С. В. С. срещу определението по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането за изменение на обжалваното решение в частта за разноските. Поддържа се, че определението е неправилно и необосновано.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която същата се оспорва.

Третото лице-помагач – „Техем сървисис“ ЕАД не изразява становище по частната жалба.

Първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 72 лв. до пълния предявен размер от 91,67 лв., представляваща лихва за забава върху главното вземане за периода от 01.01.2013 г. до 17.06.2015 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество на спора с оглед наведените от страните във въззивното производство доводи, съдът приема следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена. В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува 2 енергия за собствени битови нужди. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл.

153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В конкретния случай между страните не се спори, а и от представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №165, том I, рег. № 2464, дело № 152/2013 г., се установява, че през процесния период ответникът С. В. С. е бил собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 21, находящ се в гр. София район „Триадица“ ж.к.

****, и в това му му качество се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Ето защо между него и „Топлофикация София“ ЕАД е налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия, за процесния имот, през процесния период.

Неоснователни са доводите на ответника, че е налице пълно несъответствие между заповедното и исковото производство по отношение на топлоснабдения имот. Действително в заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.07.2015 г., е посочен различен от процесния имот. С разпореждане от 17.12.2015 г. първоинстанционният съд след като е приел, че се касае за очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК при посочване на недвижимия имот, за който е констатирано неплатеното потребление на топлинна енергия, е разпоредил да се издаде нова заповед за изпълнение. На 18.12.2015 г е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 37921/2015 г., в която е посочен процесния топлоснабден имот - апартамент № 21, находящ се в гр. София район ****, и въз основа на която е образувано производството по чл. 422 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата през процесния период Наредба № 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото не се спори, че разпределението на топлинната енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС, е извършвано през процесния период от ФДР – „Техем сървисис“ ЕООД.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.

3

Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „Техем сървисис“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани пет отоплителни тела и съответно пет топлоразпределители, ползва се топла вода и има два водомера за отчитането й. През процесния период топлинната енергия за отопление на имот е извършвана на база отчет на показанията на петте броя индивидуални разпределители за разход на отопление. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 259 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. Съгласно заключението на вещото лице размерът на непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от м.11.2012 г. до м.04.2013 г. възлиза на сумата от 416 лв., след отчитане на разликата между прогнозно начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки. Доколкото ищецът претендира сума в по-малък размер и с оглед диспозитивното начало в гражданският процес искът се явява основателен и доказан за сумата в размер на 394,02 лв., както правилно е приел първоинстанционният съд.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд приема следното:

Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното от страните.