Решение № 2843 от 31.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2843 гр. София, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Петя Попова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20211100515159 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20196258 от 10.10.2021 г. на СРС, 171 с - в, по гр. д. № 52961/2019 г., е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 121 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 92, ал.1 ЗЗД , че П. П. С., ЕГН ********** дължи на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, ЕНК ******* (с ново наименование „Кей Би Си Банк България“ АД) следните суми: сумата от 1 791, 93 лв., от които 596,4 лв., редовно падежирала главници, за периода от 20.04.2017 г. до 20.09.2018 г., , предсрочно изискуема главница в размер на 952, 42 лв. с дата на настъпила изискуемост 08.10.2018 г., лихва в размер на 152, 38 лв. за периода от 20.03.2017 г. до 07.10.2018 г., наказателна лихва в размер на 90, 73 лв. за периода от 20.04.2017 г. до 21.10.2018 г. по договор за потребителски кредит от 20.10.2015 г., ведно със законна лихва от 22.10.2018 г. – подаване на заявлението до изплащане на вземането,за които суми е издадена заповед за изпълнение на основание чл.

410 от ГПК по ч.гр.д№67678/2018 г. на СРС, 171 състав. Ответникът е осъден за заплащане на разноски в исковото и заповедно производства.

Решението се оспорва от ответника П. П. С., чрез особения му представител, с доводи, че е необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Счита, че в доказателствена тежест на ищеца е било да установи, че е обявил кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК и че изявлението е достигнало до длъжника. Поддържа, че предсрочната изискуемост има действие едва от получаване на изявлението на банката от ответника, като се позовава на т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Независимо от предвиденото в договора е невъзможно да се приеме, че съобщението е получено от ответника, без да е достигнало до него. Поддържа, че СРС не е съобразил възражението на особения представител за недействителност на клаузата на чл. 12, 8 от 1 договора за кредит, според която съобщенията са считат за редовно получени с достигането си до адресата на посочения адрес, без да е отбелязано дали са получени реално. Счита, че клаузата противоречи на императивна правна норма. Излага, че съдът е бил длъжен за прецени валидността на сделката и без доводи в тази посока, тъй като той следи служебно за допуснати нарушения на добрите нрави. Счита, че кредиторът следва да положи усилия и дължимата грижа за откриване на длъжника.

Неоснователно СРС е приел, че кредиторът е направил изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем с исковата молба. Оспорва се и признаването на задължения за лихвата за забава с решението, като начислена в противоречие с договора. Поради неуведомяване на длъжника, не е настъпила забава в плащането и не се дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Лихвата следва да се присъди от датата на исковата молба. Моли да се отмени решението и исковете да се отхвърлят изцяло.

И щ е ц ъ т „Кей Би Си Банк България“ АД (предишно наименование „Райфайзенбанк България" ЕАД), чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е законосъобразно, обосновано и правилно. По делото е установено, че на ответника е отпуснат кредит по договор от 20.10.2015 г., с краен срок за издължаване 20.10.2020 г. Правилно СРС е приел, че целия кредит е обявен за предсрочно изискуем с връчване на преписа от исковата молба. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в исковото производство, инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ към нея, представлява факт с правно значение, който следва да бъде съобразен от съда, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Сочи, че по този начин уведомяването е достигнало да длъжника с връчването на преписа от исковата молба и приложенията, поради което са н еоснователни възраженията на ответника, че длъжникът не е редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Освен това излага съображения, че волеизявлението на банката е редовно връчено на адресата, съобразно изискванията на ЗПУ и Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, поради което последното е породило целените правни последици и банката е обявила надлежно предсрочна изискуемост на кредита. Позовава се на практика на ВКС, според която, за да е надлежно връчването не е необходимо да е извършено лично на получателя, тъй като редовно е и всяко връчване по реда на чл. 47 ГПК, чл. 42 и чл. 44 ГПК. Счита, че настъпването на падежа на вземането, по чл. 84 ЗЗД вр. с чл. 430 ТЗ, предпоставя изпадане на длъжника в забава, като за редовно падежиралите вноски банката няма задължение да уведомява длъжника. Предсрочната изискуемост се отнася само за вноските, чиито падеж не е настъпил, а в случая крайният падеж на целия дълг по договора е на 20.10.2020 г. Сочи още, че исковете следва да се уважат за вноските с настъпил падеж до датата на приключване на съдебното дирене, съгласно практиката на ВКС по въпроса.

Поддържа, че дори да се приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена, следва да се разгледа предявения, в условията на евентуалност, осъдителен иск за същите суми. Моли решението да се потвърди. Претендира разноски.

СГС, като взе предвид доводите на страните и след преценка на установените по делото факти по реда на въззивната проверка, приема следното:

Районният съд се е произнесъл по главни искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 ТЗ, чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Въззивната жалба е допустима – подадена в срок, от легитимирана страна, срещу решение, което подлежи на обжалване. Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, 2 въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл - ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС - т. 1 и 4.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Производството се развива по реда на чл. 415, ал. 1 т. 2 ГПК.

По делото не е било спорно и от писмените доказателства се установява, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 1510051033216190 от 20.10.2015 г., по който П. П. С., като кредитополучател, е получил сумата в размер на 2 045 лв. Според погасителния план крайният срок за връщане на сумата е 20.10.2020 г.

Не е спорно и от заключението на ССчЕ се установява, че кредитът е напълно усвоен от ответника на 04.01.2017 г.

Съгласно договора и приложения към него погасителен план, кредитът следва да се погаси на 60 месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец.

Съгласно чл. 4. 5 от Договора, при забава плащането на дължими суми кредитополучателят дължи обезщетение за забава - наказателна надбавка към възнаградителната лихва в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане, като към датата на сключване на договора лихвеният процент при просрочени плащания е 18, 5 %.

В чл. 8. 1 от договора е предвидено настъпване на предсрочна изискуемост при неплащане на парично задължение повече от 31 дни от падежа насъответната вноска.

От приетата пред СРС ССчЕ, която не е оспорена и съдът кредитира, се установява, че неиздължената главница е общо в размер на 1 548. 82 лв. Според експертизата, последно плащане, извършено от кредитополучателя, е на 20.03.2017 г. и след тази дата не са постъпвали плащания по кредита. Вещото лице е посочило, че възнаградителната лихва от незаплатените вноски за периода 20.04.2017 г. – 08.10.2018 г. е в размер на 152, 38 лв., а наказателната лихва за периода 20.04.2017 г. - 21.10.2018 г. е в размер на 90, 73 лв. Законната лихва за забава към 25.06.2021 г. е 322, 48 лв.

Експертизата е установила и начален момент на забавеното плащане - 20.04.2017 г., като считано от падежа на вземането, срокът от 150 дни е изтекъл на 20.09.2017 г.

Не е установено плащане на задълженията след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

СРС е приел, че е установено просрочие на вноските по кредита както и настъпване на предсрочната изискуемост на целия предоставен кредит на датата на връчване на препис на исковата молба и е уважил исковете по чл. 422 ГПК изцяло.

Основаният въпрос поставен във въззивната жалба от ищеца е съсредоточен върху това, дали е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит, за която длъжникът е редовно уведомен преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК.

По този въпрос, като съобрази становищата на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното :

Според възприетото от ВКС тълкуване в т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовават и двете страни в спора, в хипотезата на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК – „за установяване на вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски, вземането става изискуемо с неплащането им, но едва след 3 като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника (ците) тази предсрочна изискуемост. Това обявяване, по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, предполага да е направено изявление на кредитора, което е редовно получено от длъжника, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.“

С оглед на така дадените разрешения следва, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника кредитополучател, ако са били налице и останалите обективни предпоставки за изгубване преимуществото на срока. Трайно е разбирането по въпроса, че заявлението по чл. 410 ГПК не представлява такова изявление, понеже от него не се връчва препис на длъжника.

Като съобрази представените пред СРС доказателства, писмо до длъжника от 11.09.2018 г., за което няма данни да е редовно получено на адреса му, въззивният състав приема, че ищецът не е провел успешно пълно и главно доказване, да е отправил изявление до длъжника за обявяване на цялата останала част от задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, с оглед дадените разяснения в т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което изискуемост на остатъка от дълга по договора за кредит не е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

От друга страна последователната практика на ВКС по въпроса приема, че доказването на настъпила предсрочна изискуемост, преди подаване на заявлението, е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора.

При това тълкуване следва, че за настоящия спор е ирелевантен въпроса, дали уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията, според кредитора, е станало чрез връчване на препис от исковата молба, към която като доказателство е приложено писмото на банката, както и дали това уведомяване се приема за редовно, след като ответникът е представляван от особен представител в производството. Не е от правно значение и възражението на особения представител относно действителността на клаузата на чл. 12, 8 от договора за кредит, според която съобщенията са считат за редовно получени с достигането си до адресата на посочения адрес, без да е отбелязано дали са получени реално.

С постановеното в хода на производството пред СРС ТР № 8 от 02.04.2019 г., по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС , което е съобразено от СРС, в т. 1, по задължителен за съда начин се възприе становището, че ако предмет на производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като размерът и падежът на задълженията е определен в договора, за настъпване на изискуемостта им не е необходимо удостоверяването на допълнителни обстоятелства по чл. 418, ал. 3 ГПК. В случай, че не са настъпили последиците на претендираната от страна на заявителя в заповедното производство предсрочна изискуемост, липсата на точно изпълнение, съобразно уговореното между страните следва да бъде съобразено от съда в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Съобразно уговорките в договора, длъжникът е задължен з а онази част от дълга, по отношение на която е настъпил предвидения там падеж. В ТР се възприе и становището, че присъждането на вноските с настъпил падеж в хода на производството, когато се е претендирала цялата главница по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима 4 подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск.