Решение № 4737 от 30.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 9060/2024
- Вид
- Решение № 4737
- Подписан
- 30.10.2024
- В сила
- 28.03.2025
- Състав
- ПЕТЯ НИКОЛОВА ТОПАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 103 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 113 ал. 9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 183 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 183 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 193 ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 97а · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 97а ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 7 ал. 1 т. 4 · Закон за Националната агенция за приходите
РЕШЕНИЕ
№ 4737 гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря xxx като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20241110209060 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „xxx, с ЕИК 20684668 срещу наказателно постановление №769169-F754659/10.05.24 г. на зам.- директора на ТД на НАП – София, с което му е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл. 183 ал. 1 ЗДДС за нарушение на чл. 113 ал. 9 ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, поради допуснати процесунални нарушения с неправилно посочване на санкционната разопредба на чл.183 ал.1 ЗЗДС. ИКИГАИ ЗЕН ЕООД е регистрирано по ЗДДС, макар и по специалния чл. 97а ЗДДС, считано от 31.03.2022 г. Към датата на извършване на нарушението и към датата на съставяне на обжалваното НП, жалбоподателят е бил лице регистрирано по ДДС, а не както неправилно е отразено в НП, респ. и по този начин същото е санкционирано.
Извършеното нарушение - издаване на фактура с начислен ДДС, не е съставомерно по чл. 183 ал. 1 ЗДДС, защото санкцията се налага на „лице, което не е регистрирано по този закон", докато жалбоподателят-ЮЛ е регистрирано по ЗДДС, макар и по специалния чл. 97а ЗДДС, считано от 31.03.2022 г. Алтернативно моли за приложение на чл.28 ЗАНН. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя-ЮЛ - адв. БОНЕВА поддържа жалбата. Представя писмени бележки. Предлага на съда да отмени НП като незаконосъобразно. Претендира адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт ВЕЛИНОВА, който оспорва жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено като 1 правилно и законосъобразно. Излага доводи, че описаното в АУАН и НП от фактическа страна, съответства на диспозицията на нормата на чл. 113 ал. 9 а именно: данъчнозадължените лица. които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури и именно това нарушени е извършило дружеството. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Контролните органи на въззиваемата страна а връзка с подадена Молба вх.№xxx2779/06.11.2023 г. извършили проверка на дата 05.02.2024 г. и установили следното: xxx данъчно задължено лице, което не е регистрирано по ЗДДС и е издало данъчен документ - фактура №xxx г. с предмет „писмени преводи от и на английски" с контрагент xxx, с данъчна основа – 3 188,30 лв., ДДС 20% 637,66 лв., и сума за плащане, представляваща сбор от данъчната основа и начислен данък 20% - 3 825,96 лв. с начин на плащане по сметка.
Контролните органи приели, че дружеството е нарушило чл.113 ал.9 ЗДДС, като нарушението е извършено на 29.12.2022 г. в гр.София.
Свидетелката С. И. К. заемаща длъжността инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП xxx офис Пазарджик съставила и връчила надлежно АУАН cep. AN №F754659/05.02.2024 г.
Жалбоподателят-ЮЛ се възполвал от възможността, предоставена му с разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН и подал възражение срещу АУАН с опаквания, идентични с тези в жалбата.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка отразена в акта и издал атакуваното наказателно постановление.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Съдът кредитира изцяло събраните по делото гласни доказателства – 2 показания на свидетелката С. И. К., както и писмените такива – фактура №xxx г., писмо за корекция на СД месец 04.2022 г. и месец 09.2023 г., покана по чл. 103 ДОПК с №П-22221423228509-177-001/27.03.2024 г., Протокол с №П-22221423228509-073-001/18.04.2024 г., заповеди за компетентност.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС актовете за установени нарушения на разпоредбите на ЗДДС се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. АУАН е съставен от свидетелката С. И. К., която заема длъжност "инспектор по приходите" в ТД на НАП - xxx, офис Пазарджик, и има качеството "орган по приходите" съгласно чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от xxx – заместник директор на ТД на НАП - София, който е оправомощен от изпълнителния директор на НАП да издава наказателни постановления за нарушения по чл. 183 ЗДДС, видно от приетата като писмено доказателство заповед №3ЦУ 384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП /т. 1. 3 б. "в"/. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са нарушени сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, като възраженията на жалбоподателя-ЮЛ са неоснователни. Конкретните обстоятелства във връзка с издаването на процесната фактура са станали известни на контролните органи едва с представянето й, което е станало в хода на извършваната проверка, считано от който момент до датата на съставяне на АУАН 05.02.2024 г., е спазен тримесечният срок по чл. 34 ал. 1 ЗАНН.
При безспорно установено нарушение, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради неправилно приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 113 ал. 9 ЗДДС предвижда, че данъчно задължените лица, които не са регистрирани по ЗДДС или са регистрирани на основание чл.
97а ал. 1 и 2, чл. 99 и чл. 100 ал. 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури. В случая от събраните доказателства се установява по категоричен начин, че дружеството- 3 жалбоподател е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а ал. 2 ЗДДС, поради което и в издаваните от него фактури не е следвало да начислява данъка и да го посочва на отделен ред.
От фактура №xxx г. /л.8 от делото/ се установява, че в нея е посочен начислен ДДС в размер на 637,66 лв..
Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 1 ЗДДС, на основание на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател лице, което не е регистрирано по ЗДДС и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не помалко от 1 000 лв.
Т.е., санкционната разпоредба на чл. 183 ал. 1 ЗДДС предвижда ангажиране на административнонаказателната отговорност само на онези данъчно задължени лица, които не са регистрирани по ЗДДС, но не и на лицата, регистрирани на основание чл. 97а ал. 1 и ал. 2, чл. 99 и чл. 100 ал. 2 ЗДДС, макар те също да са адресат на забраната по чл. 113 ал. 9 изр. първо ЗДДС.
Прилагайки посочената разпоредба на чл. 183 ал. 1 ЗДДС, наказващият орган незаконосъобразно е разширил административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, което налага цялостна отмяна на НП
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателяЮЛ сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., което е съобразено с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №769169-F754659/10.05.24 г. на 4 зам.- директора на ТД на НАП – София, с което на „xxx, с ЕИК 20684668, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. на основание чл. 183 ал.
1 ЗДДС за нарушение на чл. 113 ал. 9 ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП София да заплати на „xxx, с ЕИК 20684668 сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5