Определение № 349 от 02.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 349 гр. София, 02.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Магдалена Лазарова

Илияна Стоилова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600424 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава 22-ра от НПК във вр. с чл. 249, ал.

3 от НПК, тъй като от прокурор от СГП е поискана проверката на определение по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК, с което в разпоредително заседание, проведено на 10.02.2025 год. по н.о.х.д. № 6258/2024 год. по описа на СГС, НО, 2 състав, е прекратено съдебното производство.

С протеста от 13.02.2025 год. се иска отмяната на прекратяването поради несъгласието на прокурора с извода на първоинстанционния съд, че съществува соченото нарушение на правото на обвиняемия да разбере в какво е обвинен поради непълнота в обвинителната теза. Няма такава, защото: макар и в диапозитива на обвинителния акт да не са изписани цифрово точките на чл.12, ал.4 от ДОПК, в обстоятелствената му част ясно и недвусмислено са посочени на стр.2 съответните правомощия на публичните изпълнители, уредени в тази разпоредба, както и конкретните действия, с които подс. С. е попречил на същите да наложат запор върху наличните парични средства на юридическото лице „МД Корект Консулт“ ЕООД.

До протестираното прекратяване на съдебното производство първоинстанционният съд е стигнал, защото е приел за съществуващо соченето от защитника на подс. М. С. – адв. П. Ч. съществено процесуално нарушение поради ограничаване на право на подсъдимия да разбере в какво е обвинен. Ограничение има поради неяснотата в диапозитива на обвинителния акт, дължаща се на това, че представителят на държавното обвинение в рамките на фактическите постановки е изложил конкретни според него приложими хипотези на чл. 12, ал. 4 от ДОПК, но същите не са съответно пренесени в дизпозитива. Другите две „объркващи“ за защитника неясноти в обвинителния акт, дължащи се на препращането към неотносимия чл. 110, ал.

3, вр. ал. 1 от ДОПК и към обяснителните правни норми на чл. 204 вр. чл. 215, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 от ДОПК, които нямат някакви задължения от императивен 1 характер, са преценени от съда като такава, които не могат да ограничат правото на подсъдимия.

Частният протест е допустим, подаден е от имащ право на него и в срок. Той е основателен, защото според въззивният състав няма нарушение в предходната процесуална фаза на едно от основните права на обвиняемия по чл. 55 от НК – да научи в какво е обвинен.

Единственият спорен извод е за оценката на непълнотата в цифровата правна квалификация при запъването на състава на чл.258, ал. 1 от НК с чл.12, ал.4 от ДОПК. Не е посочено коя е отделната точка от 12-те, предвиждаща правомощия на публичните изпълнители, които подсъдимият противозаконно е попречил да бъдат извършени от орган по риходите - на публични изпълнители към ТД на НАП София и на инспектори по приходите в ТД на НАП София, но словесната формулировка на обвиването в дисипозитива съдържа изрично, че „е попречил да извършат проверка за установяване на налични парични средства /касова наличност/ на „МД КОРЕКТ КОНСУЛТ“ ЕООД, и да наложат запор върху налични парични средства / касова наличност/“. Тъй като в обстоятелствата част е посочено, и то многократно, че с напускането на подс. С. на офиса с наличните парични средства, той е попречил на органите по приходите да изпълнят своите законови задължения да извършат фактическа проверка за установяване на налични парични средства и да наложат запор върху тях, и изрично пък на стр. 2, е конкретизирано, че част от основните правомощия на публичните изпълнители, който са уредени чл. 12, ал. 4 от ДОПК, са да 1. налагал мерки за обезпечаване на публични вземания и да извършват действия по събирането им и 2. установяват притежаваните имущества, парични средства и материални ценности и вземания на задължените субекти, то следва да се приеме, че в обстоятелствена част на обвинителния акт словесно са конкретизирани правомощията на публичните изпълнители, изцяло съответни на тези, уредени в точки на чл. 12, ал.4 от ДОПК. Ето защо само липсата на цифровото им посочване в диспозитива на обвинителния акт не може да ограничи правото на подсъдимия да научи в какво престъпление е обвинен, защото няма такава непълнота в обвинителната теза, която да е възможно да му попречи. Аргумент за това, че основното е дали в обстоятелствената част на обвинителния акт са описани фактите по извършване на нарушението, запалващо бланкета, е и тълкуването, дадено в т.7 от ТР № 2/2016 год. на ВКС, в което се сочи, че съдът е компетентен тогава да даде правилната му правна квалификация.

И тъй като правилна е била преценката на първия съд, че няма другата неяснота в обвинителната теза само защото бланкета е запълнен и с нарушение на общи разпоредби, тъй като въпросът за свързаността и на тези нарушения в съвкупност, ще се решава едва с присъдата, то и от въззиваната инстанция се приемат за несъществуващи сочените от защитника съществени процесуални нарушения, поради което и прекратяването на съдебното производство, се оказва, че е лишено от основателност.

С оглед изложеното, неправилно СГС е приел, че е допуснато 2 съществено процесуално нарушение и е прекратил съдебното производство, като е върнал делото на СГП за отстраняването им.

С оглед на това, протестираното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на Софийски градски съд за продължаване на производството в рамките на предвиденото за това в НПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 345, ал.2 вр. с чл. 249, ал.3 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение, постановено на 10.02.2025 год. в разпоредително заседание по реда на чл. 247в и сл. от НПК по НОХД № 6258/2024 г., по описа на СГС, НО, 2 състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на същия състав на Софийски градски съд за продължаване на съдебното производство.

Определението не подлежи на проверка по жалба или протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3