Решение № 5 от 08.06.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№5 гр. гр.Велинград , 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20215210200172 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59, ал. 2 ЗАНН

Образувано е по жалба на А.И. К. против Наказателно постановление № 21-0367-000270 от 08.03.2021 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на осн. чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП, са му наложени административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м., като на осн. Наредба № I з-2539 на МВР се отнемат 12 точки.

Релевират се доводи за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Не се отрича обстоятелството, че е налице отказ бъде извършено изследване за наличие на концентрация на алкохол в кръвта с техническо средство алкотест дрегер, но се излагат съображения за обективни пречки- исхемична болест на сърцето, при която силното издишане на въздух можело да предизвика здравословен проблем. Сочи се, че на водачът не било предложено изследване с доказателствен анализатор, с което бил лишен от правото да избира начина на изследване при отказ. Не му бил връчен талон за медицинско изследване и бил лишен от възможността на даде и кръвна проба.

Не била спазена процедурата по Наредба № 1/ 19.07.2019 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества. Не било доказано, че е отказал да получи талон за медицинско изследване. Подписът на лицето, което е удостоверило отказа да получи талона не бил положен пред него. Това следвало да бъде различно от 1 извършващите проверката лице. Талонът не му бил надлежно връчен.

Посоченият един и същи час като час на извършване на нарушението, на връчване на талона и на задържане на лицето в акта за установяване на нарушението, в талона за медицинско изследване и заповедта за задържане, доказвало, че същите били съставени формално и не удостоверявали надлежно отразените в тях факти.

Бил му връчен нечетлив препис от акта, с което бил лишен от правото да узнае нарушението и да организира защитата си от самото начало на административнонаказателното производство. Не било посочено по еднозначен начин мястото на извършване на нарушението.

В АУАН не било посочено, че в седемдневен срок от подписването му има право на писмени възражения, а в 14-дневен срок да иска сключване на споразумение.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание.

Административнонаказващият орган, в писмено становище, счита жалбата за неоснователна, а наказателното постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срок /препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 30.03.2021 г., а жалбата е подадена на 05.04.2021 г. /, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

При преценка на представените по делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

На 19.02.2021 г. вечерта, служителите на РУ Велинград- свидетелите Т.

М. К. и ВЛ. ОГНЯН. СТ. изпълнявали задълженията си като смесен автопатрул по контрол на автомобилния трафик и охрана на обществения ред.

Позиционирали се на ул. „Йорданка Чанкова“ в гр. Велинград, до „Кална баня“. Около 22,05 часа видели да се движи лек автомобил „Опел астра“, с рег. № РА0738ВВ. Автомобилът спрял до тях, а водачът слязъл и отишъл до намиращия се наблизо магазин, който не работел в този час. След като се върнал, се качил на автомобила и потеглил, без да включи фаровете.

Служителите М. и К. последвали превозното средство и го спрели със светлинен и звуков сигнал. Била предприета проверка на водача и на автомобила. Установило се, че автомобилът е собственост на И.А. К. и се управлява от А.И. К.. При проверката контролните органи забелязали външни признаци на алкохолно опиване у водача-дъх на алкохол, завален говор, несигурна походка. Поискали да го тестват с техническо средство алкотест дрегер, но К. отказал.

Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0060552 от 19.02.2021 г., съгласно Приложение № 1 към чл. 4, ал. 3от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества или техните аналози на Министъра на здравеопазването и Министъра на вътрешните работи и министъра на 2 правосъдието, който той отказал да подпише и получи. Отказал да се подложи на изследване с доказателствен анализатор, както и на медицинско изследване, което било отразено в талона.

Решил, че действията на проверяващите са неправомерни и поискал да си тръгне, което наложило да бъде задържан за срок от 24 часа. Във връзка със задържането бил отведен за преглед в ФСМП Велинград, където отново отказал да бъде му бъде взета кръвна проба за медицинско изследване на съдържание на алкохол в кръвта.

За отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство алкотест дрегер за установяване употребата на алкохол в кръвта му бил съставен АУАН № 265445 от 19.02.2021 г., който водачът подписал без възражения и получил препис от него. Предприето било налагане на ПАМ със Заповед № 21-0367-000040 от 22.02.2021 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, на осн. чл. 171,т. 1, б. „Б“ ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.

За обстоятелства, че на посочената дата А.И. К. е управлявал моторно превозно средство и е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта съдът кредитира показанията на служителите на РУ Велинград, които са последователни, логични и непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на спора лица. Същите кореспондират с представените по делото писмени доказателства. Тези обстоятелства не се отричат от жалбоподателя, видно от подадената жалба.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение № 265445/19.02.2021 г. и Наказателно постановление № 21-0367-000270 от 08.03.2021 г. са съставени от компетентни органи съгл. т. 1.4. и т. 2.8. Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., във вр. чл. 189, ал. 1, във вр. чл. 165, ал. 1, т. 1 ЗДВ и чл. 189, ал. 12 ЗДвП, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на обжалвания акт. Налице е описание по идентичен начин в АУАН и в обжалваното наказателно постановление на обективните обстоятелства от състава на нарушението, в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си.

Установените релевантни факти правилно са субсумирани под съответната законова разпоредба. Посочено времето и мястото на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Неоснователно е възражението, че мястото на нарушението е посочено по начин, който не позволява еднозначен извод къде е извършено. В акта е посочено по разбираем начин, населеното място и улицата, където водачът е 3 спрян за проверка-гр. Велинград, ул. Йорданка Чанкова“ пред № 2 и посоката, от която е идвал и на където се е движел- от бул. „Съединение“ към „Георги Кирков“.

Спазена и процедурата по предявяване и връчване на акта за установяване на нарушението.

Съдът намира за недоказано твърдението, че на К. е връчен нечетлив екземпляр от акта за установяване на нарушението, поради което не е могъл да разбере в какво е обвинен. Извод, че преписът е нечетлив не се установява от приложеното с жалбата ксерокопие, което е направено на съставен за друго нарушение АУАН и което като ксерокопие е достатъчно четливо. Освен това в разписката при предявяване на акта жалбоподателят е удостоверил с подписа си, че е запознат с неговото съдържание, а ако е считал, че не може да го разчете е имал възможност по всяко време да поиска да му бъде връчен четлив препис.

Относно неточно посочените срокове за възражение и че не са му разяснени правата да сключи споразумение, към тази дата, а и към настоящия момент, текстовете на ЗАНН, предвиждащи тези възможности, макар и приети не са влезли в сила /арг. § 51 ПЗР ЗАНН ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ и не са приложимо право, поради което административнонаказващият орган не е следвало да ги съобрази, а съдът да ги обсъжда.

Неоснователни са възраженията, че не е спазена процедурата по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и /или употреба на наркотични вещества или техните аналози при издаване на талона за медицинско изследване.

Доколкото е налице отказ на жалбоподателя да бъде изследван за съдържание на алкохол в кръвта с техническо средство, талон за медицинско изследване не е следвало да му бъде издаван, тъй като по арг. на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., такъв се издава при установяване на концентрация на алкохол в кръвта над 0,50 на хиляда. Ето защо, макар да му е издаден талон, който да не е попълнен съгласно изискванията на наредбата, К. не може да се позовава на нарушенията при попълването му.

Неоснователни са и възраженията, че с неконкретизирането по коя нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки от талона било допуснато още едно нарушение на процесуалните правила.

Доколкото в наказателното постановление изрично е записано, че на основание Наредба № Iз-2539 на Министъра на вътрешните работи се отнемат общо 12 точки, настоящата инстанция намира, че въпреки, че не е посочена конкретната разпоредба от наредбата, не е допуснато съществено нарушение в тази насока. В АУАН и НП ясно е описано извършеното в случая нарушение, а именно отказ за изследване на съдържание на алкохол в кръвта с техническо средство, а в чл.6, ал.1 от посочената наредба е предвидено, че за нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат 4 контролни точки, както следва: т.3 - за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (чл. 174, ал. 3 ЗДвП) - 12 контролни точки. Отнемането на контролни точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролноотчетен характер, което изпълнява предупредителна (по отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в зависимост от наличието на влязло в сила наказателно постановление и наложеното с него наказание. С влизане в сила на наказателното постановление, се отнемат и предвидените контролни точки (по арг. от разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение). Действително в наказателното постановление неточно е посочено, че се отнемат 12 точки и остават 39, т.е. дори че след отнемането остават максималния брой такива, но както се посочи, отнемането на контролните точки не е санкция, поради което и допусната неточност, не представлява съществено процесуално нарушение.