Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 436 от 06.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 505/2026
Вид
Определение № 436
Подписан
06.10.2026
В сила
06.10.2026
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл.7 · Закон за защита от домашното насилие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. Пловдив, 06.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500505 по описа за 2026 година Производство е по реда на 122 ГПК.

Образувано е, след като с Определение № 2502/24.09.2026 г. по г.д. № 2273/2026 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив производството е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между Окръжен съд - Пловдив и Районен съд Пловдив пред Апелативен съд-Пловдив, досежно кой съд е компетентен да се произнесе по подадената молба за защита от домашно насилие като първа инстанция.

Пловдивският апелативен съд, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

По молба за защита от домашно насилие вх. № 82917/21.08.2026 г. подадена от Е. К. Б. лично и като майка и законен представител на Л.Б.-Р. и В.Б.-Р. против С.Р., подадена в PC-Пловдив, е образувано гр. дело № 6921/2026 г.

С Определение № 10557/24.08.2026 г. по гр. дело № 6921/2026 г. производството по делото е прекратено и е изпратено на Окръжен съдПловдив по подсъдност, където е образувано като гр. дело № 2273/2026 г.

За да прекрати делото и да го изпрати по подсъдност на Окръжен съд Пловдив, съдията-докладчик от районния съд е приел, че с оглед постъпила на 24.08.2026 г. молба-уточнение от молителката, предвид разпоредбата на чл.23 1 от ЗЗДН, доколкото след извършена служебна справка, постоянният и настоящият адрес на молителката са в гр. Пловдив, а ответникът е гражданин на Република П. и не пребивава на територията на Република България, компетентен да се произнесе по молбата по ЗЗДН, включително и по искането за издаване на Заповед за незабавна защита, е Окръжен съд - гр. Пловдив.

Настоящата инстанция не се споделя тези доводи. Нормата на чл.23 ЗЗДН от Глава трета „МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА ВЪЗ ОСНОВА НА РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 606/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ

ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА ОТ 12 ЮНИ 2013 Г. ОТНОСНО ВЗАИМНОТО

ПРИЗНАВАНЕ НА МЕРКИ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ЗАЩИТА ПО

ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА“ гласи, че: „Лице, което се ползва от мярка за осигуряване на защита, постановена в държава - членка на Европейския съюз, може да поиска издаване на заповед за защита на територията на страната от окръжния съд по постоянния или настоящия си адрес, а ако няма такъв в Република България - от Софийския градски съд.“

Очевидно е, че посочената норма, а и изобщо цялата гл.3 от ЗЗДН касаят случаи, когато в държава членка на ЕС има вече постановена мярка за защита по отношение на дадено лице/лица и съответно ползващото се от мярката лице има възможност да поиска издаване на заповед за защита на територията на Република България. В тези случаи, законодателят е предвидил искането да се подава до окръжния съд по постоянния или настоящия адрес на лицето, а ако няма такъв в Република България - от Софийския градски съд.

В настоящия случай, от материалите по първоинстанционното дело става ясно, че с подадената до РС-Пловдив молба за защита от домашно насилие с вх. № 82917/21.08.2026 г. от Е. К. Б. лично и като майка и законен представител на Л.Б.-Р. и В.Б.-Р. против С.Р., не се твърди, че в тяхна полза вече има постановена мярка за защита в друга държава членка и че се иска да се издаде заповед за защита на територията на Република България, въз основа на която да се изпълнява вече постановената в друга държава членка мярка за защита. Напротив, касае се за стандартна молба за защита от домашно насилие, при която, съгласно чл.7 ЗЗДН, компетентен да наложи мярка за защита е районният съд в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата. Молителката й децата й са с посочен настоящ адрес в гр.Пловдив, като в молбата се твърди, че фактически 2 пребивават на същия от 06.04.2026г., вкл. към момента на подаване на молбата. Следователно, на основание чл.7 ЗЗДН, Районен съд-Пловдив се явява местно и родово компетентен по подадена молба за защита от домашно насилие.

По изложените съображения, по повдигнатата препирня за подсъдност,настоящият състав намира, че Районен съд-Пловдив се явява компетентен да разгледа делото, образувано по молба за защита от домашно насилие вх. № 82917/21.08.2026 г. подадена от Е. К. Б. лично и като майка и законен представител на Л.Б.-Р. и В.Б.-Р. против С.Р., по която първоначално е образувано гр. дело № 6921/2026 г. по описа на Pайонен съд-Пловдив.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд-Пловдив за компетентен да разгледа делото, образувано по молба за защита от домашно насилие вх. № 82917/21.08.2026 г., подадена от Е. К. Б. лично и като майка и законен представител на Л.Б.-Р. и В.Б.-Р. против С.Р., гражданин на Република П., роден на ***г., по която първоначално е образувано гр. дело № 6921/2026 г. по описа на Pайонен съдПловдив.

НЕЗАБАВНО да се изпрати делото на Районен съд-Пловдив за разглеждане на молбата.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3