Решение № 280 от 27.06.2019, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 27.06.2019г. гр.Димитровград

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Димитровградският районен съд на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в следния състав:

Председател: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Валентина Господинова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева гражданско дело № 2025 по описа за 2018г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.236 ал.2 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД).

ИЩЕЦЪТ – ОБЩИНА ДИМИТРОВГРАД, твърди в депозираната искова молба, че на 16.12.2008г. Община Димитровград сключила договор с ответника с предмет отдаване под наем на обект, общинска собственост. Наемнатата цена била уговорена на 162 лв. с ДДС, платима в края на всеки месец от 25-то до 30-то число. В договора страните уговорили, че наемателят следва да заплаща за своя сметка таксите за ел.енергия, вода и всички други експлоатационни разходи. По силата на договора при прекратяването му по чл.3 от същия наемателят следвало да възстанови на Община Димитровград предадените му по опис материални активи, респективно да напусне предоставения му общински имот.

Горепосоченият договор за наем бил прекратен поради изтичане на срока, за който бил сключен, на 16.12.2013г., тоест към този момент предоставената на наемателя вещ следвало да бъде върната на наемодателя, включително ключовете от същата, но въпреки това ползването продължило след срока на договора. Ответникът заплатил обезщетение за ползването в размер на наемната цена за м.януари 2014г., м.март 2014г., м.май 2014г., но не и изразходената в обекта електроенергия за тези месеци, както и за останалото ползване на имота до момента на предаването му на 11.08.2016г. Служители на Община Димитровград информирали многократно ответника, че следва да предостави ключа от имота и да освободи същия, тъй като последният поел задължение за това съобразно договора за наем, но предаването се случило едва на 11.08.2016г. с изготвяне на приемо-предавателен протокол, чрез участието на пълномощник на ЕТ „Рай-Г.Г.”. Този документ сочел за наличието на твърдяното ползване на имота в претендирания период до момента на съставяне на протокола.

В случая се касаело за имот, общинска собственост, и предоставянето му било свързано с провеждане на търг, което означавало, че след изтичането на срока на договора същият не можел да бъде продължен за неопределен срок. Сочи се наличието на съдебна практика, според която след изтичане на срока на договора за наем на общински имот, същият не може да се трансформира в безсрочен, като не е нужно противопоставяне от страна на наемодателя относно ползването на наетия общински имот, като за продължилото след прекратяването на договора ползване се дължи обезщетение.

В тази връзка се установявало от представените справки за разходвана ел. енергия по контролен електромер, намиращ се в обекта с № 3925339 и отразени от него данни за потребление, отнесени към главен електромер № 1672177, че по време на продължилото ползване ответникът разходил следния размер ел.енергия, заплащането на която съобразно прекратения договор било дължимо със срок в края на съответния месец, а именно:

М.януари 2014г. – 445.08 лв., м.февруари

2014г. – 446.48 лв., м.март 2014г. – 446.40 лв., м.април 2014г. - 0 лв., м.май 2014г. – 375.70 лв., м.юни 2014г. – 638.64 лв., м.юли 2014г. – 451.68 лв., м.август 2014г. – 415.44 лв., м.септември 2014г. – 356.40 лв., м.октомври 2014г. – 561.96 лв., м.ноември 2014г. – 569.52 лв., м.декември 2014г. – 415.28 лв., м.януари 2015г. – 613.48 лв., м.февруари 2015г. – 474.73 лв., м.март 2015г. – 205.24 лв., м.април 2015г. – 184.24 лв., м.май 2015г. – 226.80 лв., м.юни 2015г. - 0 лв., м.юли 2015г. - 392.84 лв., м.август 2015г. – 242.76 лв., м.септември 2015г. – 443.52 лв., м.октомври 2015г. – 306.88 лв., м.ноември 2015г. - 0 лв., м.декември 2015г. - 0 лв., м.януари 2016г. – 218.12 лв., м.февруари 2016г. – 249.76 лв., м.март 2016г.-363.72 лв., м.април 2016г. – 250.88 лв., м.май 2016г. – 260.96 лв. с ДДС, м.юни 2016г. - 0 лв., м.юли 2016г. – 355.20 лв., всички суми с ДДС, като общото потребление за периода възлизало на 9 911.71 лв. с ДДС.

С оглед на така изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЕТ „Рай - Г.Г. гр.Димитровград, да му заплати обезщетение за ползване на общински имот по Договор за наем от 16.12.2008г., в размер на 4 212 лв. с ДДС за периода от 01.06.2014г. до 31.07.2016г. включително, съобразно наемните вноски, определени по договора, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на горепосочената сума. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати и разходите, свързани с потреблението на вещта, за периода от 01.01.2014г. до 31.07.2016г. включително, а именно разходвана ел. енергия в обекта за гореописаните периоди, възлизаща на сумата от 9 911.71 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ

– ЕТ „РАЙ – Г.Г.“ гр.Димитровград, представляван от Г.Н.Г., в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че не дължи обезщетение за ползване без основание на недвижимия имот за целия претендиран период, тъй като, считано от м.май 2015г., Г.Н.Г. се установил трайно във Великобритания. От този момент едноличният търговец не ползвал имота. Касаело се за имот, който се намира в сградата на Общинска администрация - Димитровград, и собственикът имал свободен достъп до него. Подписаният приемо-предавателен протокол между Община Димитровград и Тонка Иванова, действаща като пълномощник на едноличния търговец, на 11.08.2016г. само формално освидетелствал предаване на държането на имота между страните. На практика обаче имотът бил освободен през м.05.2015г. За да бъдел изпълнен съставът на чл.236 ал.2 от ЗЗД, било необходимо наемодателят да се е противопоставил на ползването на имота от страна на наемателя след изтичане на срока на договора за наем и да е изискал предаване на помещението, съответно такова предаване да е било отказано. Искане за предаване на процесния имот обаче не било предявявано на ЕТ „Рай - Г.Г.“ и Община Димитровград не се била противопоставяла на ползването на обекта. Освен това в размера на исковата претенция от 4 212 лв. необосновано бил включен ДДС от 702 лв. В случая следвало да се има предвид, че ДДС бил косвен данък и се дължал върху данъчна основа, която включва сума, която има възнаградителен характер. Претендираното вземане обаче имало обезщетителен, а не възнаградителен характер, следователно върху него длъжникът (получателят на доставката по смисъла на ЗДДС) не дължал ДДС.

Ответникът прави и възражение за прихващане на основание чл.74 ал.2 от ЗЗД на сумата на извършените от него подобрения в имота в размер на 3 000 лв. Касаело се за подобрения на В и К инсталацията, аспираторната инсталация за кухнята, поставен въздуховод, облицовки на барплот, окачен таван. Същите не представлявали основен ремонт на самото помещение, но били трайно прикрепени към имота вещи, чието премахване би довело до разваляне на вида на имота. Всички тези подобрения, видно от Приемо-предавателния протокол от 11.08.2016г., били оставени на собственика на имота. Ответникът претендирал сумата, с която увеличил стойността на имота, в качеството си като добросъвестен владелец по чл.72 от ЗС, тъй като подобренията били извършени със знанието на собственика на имота.

Ответникът оспорва предявения иск и по отношение на неговия размер.

Моли за отхвърляне на предявения иск за заплащане на обезщетение за неоснователно ползване на недвижим имот, а в случай, че същият бъде уважен, за уважаване на заявеното възражение за прихващане.

Ответникът моли да бъде отхвърлена и претенцията за разходвана ел.енергия, като сочи, че така предявеният иск е недопустим. Община Димитровград образувала срещу едноличния търговец заповедно производство по чл.417 от ГПК, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 2094/2017г. В претендираната в това производство сума била включена и сумата от 8 259.83 лв. за изразходвана ел.енергия за периода от 24.01.2014г. до 31.07.2016г. и ДДС в размер на 1 651.96 лв. за обект „Кафе-аперитив Гросето“. Във връзка с подадено възражение от едноличния търговец, било образувано производство по чл.422 от ГПК

- гр.д.№ 731/2018г. по описа на ДРС. По делото било постановено решение, влязло в законна сила, с което била отхвърлена цялата претенция на Община Димитровград, в това число и претенцията за ел.енергия за периода 24.01.2014г. -31.07.2016г.

Влязлото в сила Решение № 419/05.12.2018г. по гр.д. № 731/2018г. се ползвало със сила на пресъдено нещо спрямо настоящата претенция, поради което предявеният иск следвало да бъде отхвърлен като недопустим.

Алтернативно се сочи, че ответникът не дължи претендираните суми за ползване на ел.енергия. Същият не бил получавал месечни фактури за ел.енергия, като електромерът на обекта не отчитал само ползвания от едноличния търговец ток. Оспорва се верността на представените от общината справки за разходено количество ел.енергия, тъй като се касаело за частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за страната факти, поради което не се ползвали с обвързваща за съда и ответника доказателствена сила.

Отделно вземанията за плащане на ел. енергия и ДДС за периода 01.01.2014г. - 31.12.2015г. били погасени по давност на основание чл.111 б.„в“ от ЗЗД.

Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На

16.12.2008г. между страните по настоящото дело - Община Димитровград и ЕТ „Рай - Г.Г.” гр.Димитровград, е сключен Договор за наем на обект, публична общинска собственост, с peг.№ ДОГ-ОС-675/16.12.2008г. с предмет на същия - отдаване под наем на следния недвижим имот: кафе „Гросето“, бул.“Раковски“ № 15, находящ се в имот *** по плана на Димитровград, с обща площ 100 кв.м. По силата на този договор ответникът, като наемател, се задължил да заплаща на наемодателя, в лицето на ищеца, наемна цена в размер на 135 лева месечно без ДДС, както и дължимите такси за ел.енергия, вода и всички други експлоатационни разходи. В раздел IV, т.5 от договора страните отразили постигнатото съгласие относно срока на договора, а именно – пет години, считано от подписването му, тоест до 16.12.2013г., като в раздел IV т.3а посочили, че договорът за наем се прекратява с изтичането на срока му. В раздел ІІІ т.4 от договора страните уговорили, че наемателят следва да извършва и поема разходите за текущи ремонти по поддържането на материалната база, като същият може да извършва подобрения в имота само със съгласието на наемодателя. В този случай страните постигнали съгласие разходите да са за сметка на наемателя, като посочили, че същият няма право да задържа имота след изтичане срока на договора.

На

11.08.2016г. е съставен Приемо-предавателен протокол, приобщен към доказателствата по делото, в който е отбелязано, че на посочената дата между комисия в състав – Ж.В.– гл.експерт ОССДСОМП и Г.Т.– ст.експерт ОССДСОМП, като представители на Община Димитровград, и Т.Д.И., като представител на едноличния търговец, е извършено приемане и предаване на наетия под наем недвижим имот. В протокола са отбелязани констатирани липси в имота, като е налице и отбелязване за извършени подобрения в обекта, а именно – подобрения по ВиК-инсталацията, ел.инсталацията, аспираторна инсталация за кухнята, облицовка на (нечетлива дума), трайна настилка с теракот в залата за клиенти, мазилка и цокъл в залата за клиенти.

По делото е представено и пълномощно, с което Г.Н.Г., лично и като управител на ЕТ „Рай – Г.Г.“, е упълномощил Т.Д.И. да извършва търговска дейност и всички други правни действия от името на търговеца, включително и да го представлява пред Община Димитровград. Подписът на упълномощителя на пълномощното е нотариално удостоверен на 20.04.2015г.