Решение № 77 от 07.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. С.З., 07.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Търговско дело № 20215500901102 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание с правно основание чл.432, ал.1 и чл. 429, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от КЗ.

В исковата молба ищецът Б. СТ. СТ., чрез своята майка и законен представител ЛЮБК. ДР. Т. върди, че на 11.10.2020 г. в гр. С.З., на ул. „К.“ до № 5, водачът К. Г. М. на лек автомобил марка и модел „Р.М.С.“, с peг. № СТ *** ВХ, нарушил правилата за движение по пътищата и ударил движещия се велосипедист Б. СТ. СТ., с което реализирал ПТП. При инцидента сериозно пострадал Б.С..

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1228р-12254/ 2020 г. Образувано било и досъдебно производство № 250/2020 г. по описа на сектор „ПП“ при ОД на МВР - гр.

С.З..

След злополуката пострадалият Б.С. е бил транспортиран до УМБАЛ „П.Д.С.К.“ АД - С.З.. Приет е в Клиниката по ортопедия и травматология с оплаквания за силни болки, оток, ограничени и болезнени движения в областта на дисталната част на тибията и дясна глезенна става, невъзможна самостоятелна походка Назначени са му били различни прегледи и изследвания, в резултат на които му е била поставена диагноза:

Остеоепифизиолизис тибие декстра. На 14.10.2020 г. ищецът е бил подложен на оперативна интервенция, при която под венозна анестезия му е била направена репозиция - закрито наместване на отделена епифиза, тибия и фабула. След релаксация е била извършена и закрита репозиция, която е била обездвижена с циркулярна гипсова имобилизация. Твърди се, че ищецът е бил 1 изписан на 15.10.2020 г., като са му били дадени указания да ходи с две помощни средства, без да натоварва крайника, да приема аналгетици при нужда и да носи гипсовата имобилизация за 30 дни.

Изложени са съображения, че пътният инцидент е причинил на Б.С. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С големи усилия се справял в ежедневието си след претърпяната фрактура на десния глезен. Силно бил ограничил социалните си контакти, поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвал в десния си крак.

Не можел да се обслужва самостоятелно и е бшл зависим от грижите на своите близки. При минимална физическа активност изпитвал болезненост в областта на нараняванията. Оплаквал се от умаляване и дискомфорт при заемането на определена поза поради болките в тялото, както и поради поставената му гипсова имобилизация. Не можел да се придвижва самостоятелно поради счупването на глезена, като се налагало да използва помощни средства и предимно да лежи. Усещал слабост и нямал сила в долните крайници. Изпитвал трудности при извършване на елементарни битови дейности. Оплаквал се от постоянни болки и неприятни усещания. Не можел да спи спокойно поради болките в десния крак, изтръпването и мравучкането, които чувствал. Имал нужда от помощ при задоволяване на хигиенните си потребности.

Охлузванията и синините по тялото, получени в резултат от удара също му създавали дискомфорт. Не ходил на училище и е бил изолиран от своите връстници, което го направило изнервен и тревожен. Постоянните болки се отразили зле емоционално на ищеца. Все още изпитвал силна болезненост в областите на травмите и сериозно била затруднена физическата му активност.

Изживеният стрес от произшествието рефлектирал и върху общото емоционално състояние на ищеца. Отрицателно бил повлиял инцидентът върху крехката му детска психика. В резултат на ПТП станал раздразнителен, с честа смяна на настроенията, изпитвал чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставал сам, отказвал да се среща с приятели. Изпитвал неувеР.ст и страх от МПС. Страхувал се да управлява велосипед. Разстройвал се всеки път, спомняйки си за ужаса, изживян при случилото се с него по време на описаното ПТП. Сънувал кошмари, свързани с преживения инцидент. Срамувал се от синините, охлузванията и видимите наранявания, както и белезите, които били останали след катастрофата, тъй като същите били загрозяващи. Имал притеснения, че никога няма да се възстанови напълно и ще изпитва болки завинаги. Станал е избухлив и изнервен.

Твърди се, че към настоящия момент страданията продължавали, като възстановяването му все още не било приключило.

Посочено е, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и справката, извършена на страницата на Информационен 2 център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка и модел „Р.М.С.“, с peг. № СТ *** ВХ, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със ЗАД „О.З.“ АД, с полица № BG/23/120001531226, валидна до 05.06.2021 г.

Твърди се, че съгласно чл. 380 от КЗ във връзка с чл.429, ал.1, т.1 КЗ, ищецът е отправил претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗАД „О.З.“ АД, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. Като доказателство за това ищецът е представил молба вх. № 99-8584/ 03.12.2020 г.

С Писмо изх. №. 99-10473/ 04.03.2021г„ въпреки представените от ищцовата страна доказателства, ответникът отказал изплащането на обезщетение по образуваната щета.

Ищецът счита, че отказът на ЗАД „О.З.“ АД да му изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП, е напълно неоснователно и незаконосъобразно, поради което за същия бил налице правен интерес от предявяването на настоящия съдебен иск.

С оглед чл. 429, ал.З от КЗ и обстоятелството, че застрахователят е уведомен на 03.12.2020 г. за настъпилото произшествие, то от тази дата върху претендираната сума следвало да бъде начислена и законна лихва до окончателното й изплащане.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди ЗАД „О.З.“ АД да заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на Б. СТ. СТ., с ЕГН: **********, в размер на:

- 50 000 /петдесет хиляди / лева обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на ПТП от 11.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя- 03.12.2020г. до датата на окончателното изплащане.

Претендира съдебни и деловодни разноски, както и разходи за адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът на първо място прави възражение за местна посъдност на предявения иск, като счита, че в случая компетентен да разгледа спора е не Окръжен съд - С.З., а Софийски градски съд. Счита, че следва да бъде приложено нормата на чл. 105 ГПК и че не съществуват предпоставките за прилагане на подсъдността по чл. 115 ГПК. Твърди, че последната е единствено при иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, но не и при искове, основани на договорни отношения, какъвто именно бил и характерът на чл.

226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя.

На следващо място ответникът излага доводи за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът не бил спазил правилата на чл. 127, ал. 4 3

ГПК и не предоставя банкова сметка или друг начин за изплащане.

Също така счита, че производството по нестоящото дело следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК.

Относно основателността на исковата молба, ответникът взема следното становище:

Оспорва вината на водача К. Г. М. за причиняване на вредоносния резултат. Счита, че не е установено дали е извършено противоправно деяние, и най-вече дали водачът е виновен за настъпване на процесното събитие.

Поддържа, че гореспоменатите обстоятелства следва да бъдат установени при пълно и главно доказване от ищцовата страна. Поддържа, че от исковата молба не може да се установи какъв е механизмът на твърдяното ПТП, поради което намира, че правото на защита на ответното дружество е силно ограничено. Счита, че изключителна вина за настъпването на процесното ПТП има пострадалият. Поддържа, че последният е управлявал велосипед, неотговарящ на изискванията на чл. 79 от ЗДвП. Поддържа, че пострадалият е управлявал велосипед, който не е имал функционираща спирачна система, поради което ищецът се е лишил от възможността да спре своевременно. На следващо място, съгласно чл. 79 т. 2 от Закона за движение по пътищата за да участва в движение по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед трябва да има изправен механичен или ектронен звънец. В конкретния случай, ако велосипедистът е имал такъв, той би могъл да сигнализира на водача на автомобила, с което да предотврати сблъсъкът.

Пострадалият от една страна се е движил на място на пътя, на което не е имал право, с което е лишил водача от възможността да го очаква и от друга страна не е имал съответния звуков индикатор, с който да му привлече вниманието и да предотврати ПТП. Поддържа, че велосипедът на пострадалия не е имал монтирано устройство за излъчване на светлина отпред и отзад, както и светлоотразители или светлоотразителна жилетка, поради което ищецът бил значително по - трудно забележим за останалите участници в движението.

Твърди, че ищецът не е съобразил поведението си с пътната обстановка, отнел е предимството на водача на процесния автомобил и с действията си С. е направил процесното ПТП неизбежно.

Не на последно място, макар и от материалите по делото да не ставало ясно какво се е случило, ответникът прави възражение за липса на виновно поведение у водача на застрахования автомобил като твърди, че виновен за настъпване на ПТП е велосипедистът.

Излага съображения, че приносът на пострадалия е основание за намаляване или отхвърляне изцяло на размера на застрахователното обезщетение на основание чл. 51, предл. 2-ро от ЗЗД. В конкретния случай пострадалия бил създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат, не бил положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот, което от своя страна довело до посочените в исковата молба увреждания. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и съгласно трайно установената 4 съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване) на пострадалия, обезщетението се намалява, съразмерно с доказания процент на съпричиняване. Съответно, в случай, че се докаже, че за определено събитие, вина имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя между лицата на принципа на съвина.

Счита, че исковете в пълния им предявен размер са неоснователни, необосновани и не са подкрепени с доказателства, както и че същите са прекомерно завишени по размер.

Оспорва твърдението на ищеца, че в следствие на процесното ПТП, търпи неимуществени вреди, които да обуславят претендираните размери на застрахователно обезщетение от 50 000 лева, представляващи неимуществени вреди.

Счита, че същите са предявени и в изключително завишени размери.

Счита, че ищецът не доказва да е търпял неимуществени вреди, които да обосновават предявения размер на обезщетение от 50 000 лева. Счита размера на исковете, предявени по Кодекса на застраховането за прекомерни, както и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, предвид наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, настъпил като резултат от нарушение на вменените му по смисъла на ЗДвП задължения, значително по - краткия периода на възстановяване на ищеца поради младата му възраст, социалноикономическото положение на страната ни, както и размера на минималната и средната работна заплата към момента на настъпване на уврежданията. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че размерът на обезщетението следва да бъде намален или изцяло отхвърлен, съобразно приноса на пострадалия.

Счита, че ищецът не представя убедителни доказателства, от които да е видно, че сочените в исковата молба вреди са в причинно-следствена връзка с ПТП от 11.10.2020 г.

Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.