Решение № 51 от 05.01.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Велико Търново, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРЕЛА ЧИПОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА като разгледа докладваното от МИРЕЛА ЧИПОВА Гражданско дело № 20234110101343 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Г. Й. Ц. против „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40012895666 от 21.10.2022 г., както и евентуални искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 10а, ал. 2 и чл.

19, ал. 5 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 6 от договора в частта относно таксите „Фаст“ и „Флекси“ и с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в частта относно размера на възнаградителната лихва. В исковата молба се твърди, че на 21.10.2022 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40012895666 при следните параметри: сума на кредита: 4000 лв., срок на кредита: 36 месеца, размер на вноската по кредита: 190,52 лв., ГПР: 49,16%, ГЛП: 41%, лихвен процент на ден: 0,11%, дължима сума по кредита: 6856,78 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 1600, възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 2800 лв. Посочва се, че към датата на исковата молба ищцата е погасила по договора сумата от 1663,70 лв. Излагат се подробни съображения за нищожност на договора за кредит поради нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изразяващо се в невключване като разход в ГПР на таксите „Фаст“ и „Флекси“ и непосочване на разходите, които са включени в него. Поддържа се, че посочените такси представляват пряк разход по кредита и е следвало да бъдат включени при формирането на ГПР, което не е сторено и поради 1 това е налице неправилно посочен ГПР, което се приравнява на липсващ ГПР. Като нищожна се оспорва и клаузата на чл. 6 от процесния договор в частта относно таксите „Фаст“ и „Флекси“ и в частта относно размера на възнаградителната лихва. Излагат се доводи, че посочените такси са за услуги, свързани с усвояване и управление на кредита, за които законът забранява събирането на такси от потребителя. Изтъква се още, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Профи Кредит България“ ЕООД, в който се взема становище за неоснователност на предявените искове и се отправя молба за тяхното отхвърляне. Не се оспорва, че между страните е сключен описаният в исковата молба договор за кредит. Оспорват се наведените в исковата молба доводи за нищожност на процесния договор. Излагат се съображения, че договорът е сключен при спазване на императивните изисквания на ЗПК, че закупуването на двете допълнителни услуги не е условие за отпускане на кредита и че възнагражденията за тях не следва да бъдат включени в ГПР. Поддържа се, че дори и да се приеме, че размерът на ГПР по договора е по-висок от законово допустимия по чл. 19, ал. 4 ЗПК, то последицата от това е недължимост на сумите, с които се надвишава този размер, но не и недействителност на целия договор. Оспорват се и доводите на ищцата, че клаузата за допълнителни услуги противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, както и че размерът на уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. Навеждат се твърдения, че ищцата не е изпълнила задълженията си по договора за кредит и е преустановила плащанията по него, като с оглед неплащането на две последователни вноски на основание чл. 12.3 от Общите условия, представляващи неразделна част от договора за кредит, всички задължения по кредита са обявени за предсрочно изискуеми. Сочи се, че към датата на предявяване на насрещния иск ищцата дължи на ответното дружество следните суми: 3607,48 лв. – остатъчна предсрочно изискуема главница, 478,92 лв. – възнаградителна лихва за периода 05.04.2023 г. – 19.06.2023 г. и 21,57 лв. – лихва за забава за периода 23.04.2023 г. до датата на предявяване на насрещния иск.

В подадения от ответника писмен отговор е обективирана и насрещна искова молба, като с Определение № 1440 от 06.07.2023 г. приети за съвместно разглеждане в настоящото производство са насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Г. Й. Ц. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 3607,48 лв. – остатъчна предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40012895666 от 21.10.2022 г., сумата от 478,92 лв. – непогасена възнаградителна лихва за периода 05.04.2023 г. – 19.06.2023 г. и сумата от 21,57 лв. – непогасена лихва за забава за периода от 23.04.2023 г. до датата на предявяване на насрещния иск, ведно със законната лихва върху общото задължение за главница и договорна лихва в размер на 2

4086,40 лв. от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане.

С молба от 26.06.2023 г. ищцата е взела становище по подадения от ответника писмен отговор и обективираната в него насрещна искова молба. Поддържа, че доколкото договорът за потребителски кредит е недействителен, приложение в случая намира правилото на чл. 23 ЗПК и не дължи мораторна и възнаградителна лихва по договора. Не оспорва дължимостта на главницата в размер на 3607,48 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства, а именно: искане за отпускане на потребителски кредит, договор за потребителски кредит, декларации, Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към посочения формуляр, се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40012895666 от 21.10.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 4000 лв. със задължението последната да я върне на 36 месечни вноски от по 190,52 лв. при ГЛП от 41%, ГПР от 49,16% и обща дължима сумата по кредита в размер от 6856,78 лв. В договора е уговорено и закупуването от страна на ищцата на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу възнаграждение в общ размер от 4400 лв., платимо на 36 месечни вноски от по 122,22 лв. Видно от представения погасителен план, погасяването на посочените суми е предвидено да се осъществява заедно с месечните погасителни вноски по кредита, като общата вноска е в размер на 312,74 лв. Не е спорно още, че предоставеният кредит е бил усвоен от ищцата.

Основният спор между страните в настоящото производство е правен и се концентрира върху въпроса действителен ли е процесният договор за кредит. Тъй като несъмнено възникналото между страните правоотношение е такова между търговец и потребител, приложение намират нормите на ЗПК и съответно ЗЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно, част от изискванията на чл. 11 от закона досежно съдържанието на договора са императивни и нарушението им влече нищожността на сключения договор. В случая няма спор, че договорът е сключен в изискуемата писмена форма. В него, респ. в приложенията му, са посочени ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, както и ГЛП, фиксиран за срока на договора. Описани са условията, при които потребителят има право да се откаже от договора, размерът, 3 броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Основателни обаче се явяват доводите на ищцата за нарушаване на изискванията на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и за заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, доколкото не са посочени реално приложимите годишен процент на разходите по договора и обща дължима сума от потребителя.

Видно е от представеното заверено копие от договора, че в същия е предвидено възнаграждение за закупени услуги „Фаст“ в размер на 1600 лв. и „Флекси“ в размер на 2800 лв. при главница на кредита в размер на 4000 лв. Съгласно чл. 15.1 и чл. 15.2 от приложимите към договора общи условия посочените допълнителни услуги имат следното съдържание: всеки клиент, закупил допълнителна услуга „Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит пред кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи Кредит България“, а всеки клиент, закупил услугата „Флекси“ получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на определени специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3, като за извършената промяна на погасителния план страните подписват анекс и промяната влиза в сила от датата на печат, посочена в анекса. Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Целта на посочените такси и комисионни е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредита. В тази връзка следва да се отбележи, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Настоящият състав на съда намира, че процесните услуги са свързани именно с усвояването и управлението на кредита, тоест с действия, които са част от дейността на кредитора по предоставяне на кредита. Уговорената цена за тези две услуги пък от своя страна осигурява на кредитора едно допълнително възнаграждение за предоставяне на заетата сума. Услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускане на кредита, без обаче от съдържанието на договора да става съвсем ясно в какво се изразява приоритетното разглеждане на искането за отпускане на такъв, доколкото не е посочен редовният срок за това. Услугата „Флекси“ се отнася до действия по управление на кредита, а отделно от това, използването й предполага сключването на анекс между страните - постигане на съгласие между тях за изменение на съществуващото правоотношение, което не кореспондира с предвиденото право на кредитополучателя едностранно да променя погасителния план. В случая с уговарянето на възнаграждение за тези услуги се въвеждат допълнителни разходи за потребителя, пряко свързани с процесния договор за потребителски кредит, които са част от общия разход по кредита 4 съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да се включат в ГПР. Извод за качеството на това възнаграждение като разход по кредита може да се направи и от предвидения ред за неговото изплащане – разсрочено, заедно с погасителните вноски по кредита, независимо от това дали услугите реално са били ползвани от потребителя. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Предвиденото възнаграждение за допълнителни услуги, чийто размер впрочем надвишава по размер отпуснатата главница, безспорно не е включено в посочения в договора ГПР от 49,16%. В случая, дори и без да се ползват специални знания, е ясно, че включването му би довело до реално надвишаване на максимално допустимия размер на ГПР от 50%. Така, на практика от страна на кредитора е направен опит за заобикаляне на правилото на чл.

Разпечатката съдържа 15 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d96f54e-cb9d-4c41-9c41-023aece0321c