Определение № 216 от 15.01.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 216 гр. Варна , 15.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20203100501723 по описа за 2020 година разгледа в. гр. дело № 1723 по описа на съда за 2020 год. и молбата с вх. № 25557/07.12.2020 год. по рег. на ОС–Варна, подадена от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, докладвани от съдията К. Иванов и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 25557/07.12.2020 год. по рег. на ОС–Варна, подадена о т „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител – адв. М. Лечева от АК-Варна, с която се иска да бъде изменено Решение №1220/27.10.2020 год., постановено по в. гр. дело № 1723/2020 год. по описа на ОС-Варна, в частта му за разноските.

Твърди се в молбата, че при решаване на въпроса за отговорността за разноските за адвокатско възнаграждение за производството във въззивната инстанция и присъждането им с въззивното решение в полза на молителя (въззивник и ответник по предявения от В. П. Б. от гр. Варна отрицателен установителен иск), съдът след е счел за основателно направеното от въззиваемата страна (ищец по иска) възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК и е намалил заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер – в случая 600 лева, не е съобразил нормата на § 2а от ДР на цитираната Наредба и не е присъдил ДДС върху редуцирания размер на адвокатското възнаграждение.

Отправено е искане въззивното решение да се измени в частта му за разноските, като в полза на въззивника (настоящ молител) „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище гр. Варна се присъди допълнително и сумата от 120 лева, съставляваща размера на ДДС върху редуцирания от съда размер на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

В писмен отговор насрещната страна В. П. Б. от гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва молбата, счита, че е подадена от адвокат без надлежна 1 представителна власт, тъй като адвокат М. Лечева от АК-Варна, която е преупълномощена от управителя на адвокатското дружество „Величков, Желязков и Партньори“ Булстат № 175992671, със седалище гр. София, не е негов член, а според чл. 71, ал. 1 от ЗАдв адвокатското дружество чрез управителя си е длъжно да преупълномощи един или няколко от съдружниците си – адвокати, който да осъществяват процесуално представителство и за представляват страната пред съда. В евентуалност навежда, че молбата е неоснователна.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от страна, представила списък на разноските и е процесуално допустима. Доводите на насрещната страна, че молбата е подадена от адвокат без надлежно учредена представителна власт са неоснователни.

Съгласно представените пълномощни, „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 е упълномощило адвокатското дружество „Величков, Желязков и Партньори“ Булстат № 175992671, със седалище гр. София, да го представлява пред съд в производството по делото, вкл. и с правата по чл. 34 от ГПК. От своя страна адв. Георги Величков от АК-София – управител на посоченото адвокатско дружество, съответно и негов член, е преупълномощил адв. М. Лечева от АК-Варна да представлява „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621 в производството по делото. При това положение доводите, че молбата е подадена от адвокат без надлежна представителна власт са неоснователни.

Разгледана по същество молбата е основателна по следните съображения:

Производството пред РС-Варна е било образувано по предявен от В. П. Б. от гр.

Варна срещу „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище гр. Варна отрицателен установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 5216, 36 лева, представляваща стойност на начислено количество електрическа енергия за периода 19.02.2016 год. – 12.06.2019 год. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ул . „Д-р Анастасия Железкова" № 61, ет. 8, ап. 69, с абонатен № 0100602073, за която сума е издадена фактура № 0105982080/20.09.2019г.

Районният съд е уважил иска.

Въззивното производство е образувано по жалба на ответника „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище гр. Варна.

С въззивното решение първоинстанционното решение е отменено изцяло и искът на ищцата е отхвърлен.

С въззивното решение с оглед изхода от спора, е отменено и решението на РС-Варна и в частта му относно разноските, като в полза на въззивника (ответник) са присъдени разноските за двете инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в общ размер на 2270, 33 лева, от които: за първата инстанция – 1566 лева, съответно: 150 лева – внесено възнаграждение за експерта по СТЕ и 1416 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат; за втората инстанция – 704, 33 лева, съответно: 104, 33 лева – внесена държавна такса за въззивното производство и 600 лева, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, намалено от съда при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК.

След като въззивният съд е приел за основателно направеното от въззиваемата (ищца по иска) възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника (ответник) адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанния и е намалил възнаграждението до установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС минимален размер от 600 лева, не е приложил нормата на § 2а от цитираната Наредба и не е присъдил ДДС върху определеното при приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК адвокатско 2 възнаграждение, доколкото видно от доказателствата по делото процесуалният представител на въззивника е регистриран по ЗДДС.

Съгласно § 2а от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС з а нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.

Изложеното налага въззивното решение в частта му за разноските да бъде изменено, като в полза на въззивника (ответник по иска) „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище гр. Варна се присъди и сумата от 120 лева – разноски за въззивното производство, съставляваща размера на данъка върху добавената стойност върху присъденото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 год. на ВАдвС адвокатско възнаграждение от 600 лева.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Решение №1220/27.10.2020 год., постановено по в. гр. дело № 1723/2020 год. по описа на ОС-Варна, в частта му за разноските, като

ОСЪЖДА В. П. Б., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Д-р Анастасия Железкова" № 61, ет. 8, ап. 69 да заплати на „Електроразпределение север“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, допълнително сума в размер на 120 лева (сто и двадесет лева), представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция в размер на 600 лева, на основание § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4