Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 780 от 20.10.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно наказателно дело 812/2023
Вид
Определение № 780
Подписан
20.10.2023
В сила
20.10.2023
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ ГРЪНЧАРОВ, ЦЕЗАРИНКА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА, МАРИАН ВАСИЛЕВ ИВАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.389-403 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.129, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.73 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.73, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 780 гр. П., 20.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно частно наказателно дело № 20234400600812 по описа за 2023 година

Производството е по чл.73, ал.2 от НПК във вр. чл.389-403 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от П. К. В. от гр.П., в качеството му на повереник на П. П. К., срещу Определение № 837/28.08.2023г., постановено по НОХД № 56/20223г. по описа на РС-П., в частта му относно определената от съда гаранция по чл.391, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с допуснато обезпечение на искове, предявени от П. К. В. като процесуален представител на П. П. К., против И.А. К..

В жалбата са наведени оплаквания, че определението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че то не отговаря на правилата, справедливостта, съдебната практика и стандарта за обективен прочит на фактите и обстоятелствата по делото. Иска се отмяна на определението в частта му за предоставяне на парична гаранция или намаляване размера на гаранцията двукратно, или да бъде заменена с ипотека.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по НОХД № 56/20223г. по описа на РС-П. е образувано 1 по внесен от РП-П. ОА против И.А. К. от с.Р., обл.П.ска, за престъпление по чл.129, ал.1 от НК, извършено спрямо П. П. К. от гр.П.. В наказателното производство са приети за разглеждане граждански искове от П. К. против И.

К. за обезщетение на причинени от деянието имуществени и неимуществени вреди. Пострадалият П. П. К. е конституиран като граждански ищец в наказателното производство.

В хода на провеждащото се съдебно следствие пред първоинстанционния съд е направено искане за допускане на обезпечение на предявените от гражданския ищец искове чрез налагане на обезпечителна мярка "запор" върху две МПС и трудовото възнаграждение на И.А. К..

Ищецът, чрез своя процесуален представител, е изложил в молбата си, че без допускане на исканото обезпечение недостатъчното по стойност имущество на подс.К. ще затрудни или възпрепятства реализирането на обезщетението, ако такова бъде присъдено.

С определение, в производство по чл.73 от НПК, първоинстанционният съд е приел, че гражданските искове против подсъдимото лице са допустими, вероятно основателни и за ищеца е налице обезпечителна нужда от допускане на исканото от него обезпечение. Съдът е приел също, че исканата обезпечителна мярка е подходяща, с оглед обезпечителната нужда, и е допуснал исканото обезпечение, като изцяло е уважил молбата на процесуалния представител на П. П. К..

Определението е правилно.

Съгласно чл.389, ал.2 от ГПК, обезпечение се допуска по всички видове искове. Обезпечителна нужда е налице, когато без допускане на обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата му по едно бъдещо позитивно за него решение – чл.391, ал.1 от ГПК. Освен това, преценката за наличие на обезпечителна нужда се извежда и от накърненото или заплашено материално право и поисканата обезпечителна мярка. Наред с обезпечителната нужда, нормата на чл.391, ал.1 от ГПК кумулативно предвижда и искът, чието обезпечение се претендира, да е подкрепен с убедителни писмени доказателства /чл.391, ал.1, т.1 от ГПК/, или ако бъде представена гаранция в определен от съда размер – чл.391, ал.1, т.2 от ГПК.

Преценката за вероятната основателност на иска се извършва въз основа 2 на въведените от ищеца твърдения и ангажираните в тяхна подкрепа писмени доказателства чл.391, ал.1, т.1 от ГПК /, а когато ищецът не разполага с убедителни писмени доказателства, изводът за вероятната му основателност може да бъде базиран върху изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за репариране на евентуалните вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно /чл.391, ал.3 от ГПК/. В случая, обезпечението е допуснато при условията на внесена от ищеца гаранция, определена от съда, която има за цел да репарира вредите, които ответникът /респ. подсъдимия/ би претърпял в случай, че гражданските искове бъдат отхвърлени или производството по тях бъде прекратено на по-късен етап. В този смисъл преценката на първоинстанционният съд е правилна и изцяло се споделя от въззивния съд.

Относно алтернативното искане за намаляване размера на определената гаранция, въззивният съд намира същото за неоснователно. Съгласно трайно установената съдебна практика, гаранцията по чл.391 от ГПК се определя в размер от 10% от претендираната сума. В случая дори е занижена, като е определена в размер от 5% от претендираната сума.

А замяна на гаранция с ипотека, каквото е третото алтернативно искане в частната жалба, не е предвидено в обезпечителното производство чл.389-403 от ГПК.

В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на П. К. В. от гр.П., в качеството му на повереник на П. П. К., срещу Определение № 837/28.08.2023г., постановено по НОХД № 56/20223г. по описа на РС-П., в частта му относно определената от съда гаранция по чл.391, ал.1, т.2 от ГПК, във връзка с допуснато обезпечение на искове, предявени от П. К. В. като процесуален представител на П. П. К., против И.А. К..

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4