Решение № 768 от 12.07.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. Перник, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивета В. Иванова при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова като разгледа докладваното от Ивета В. Иванова Гражданско дело № 20221720101896 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от „Топлофикация-Перник“ АД срещу Б. Й. К. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 355,77 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2020 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: *****, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 18.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 101,73 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.12.2018 г. до 24.11.2021 г., които суми представляват ½ част от общото задължение и за които по ч. гр. дело № 158/2022 г. по описа на Районен съд – Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 21.01.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата, в качеството на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, 1 следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума.

Посочва, че ответницата отговаря за ½ част от общото задължение за периода, според наследствените си права от наследството на първоначалния длъжник и собственик на имота Т.Б.М.. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Б.К. оспорва исковите претенции с твърдението, че между нея и „Топлофикация-Перник“ АД действа Споразумение от 12.03.2020 г, с което същата признава задълженията си към топлофикационното дружество за периода от 01.10.2017 г. до 29.02.2020 г. в общ размер от 1 659,03 лв. и чието изпълнение е разсрочено на равни месечни вноски, всяка в размер на сумата от по 100 лв. Поддържа, че процесните суми вече са заплатени, поради което исковата претенция на ищцовото се явява неоснователна. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 158/2022 г. по описа на Районен съд-Перник. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е депозирано в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответницата, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума. В тежест на ищеца е и да установи изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно 2 самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

С оглед твърденията и признанията, направени от ответницата в отговора на исковата молба, с определението от 11.05.2022 г., обективиращо проекта за доклад по делото, обявен за окончателен такъв, предвид липсата на оспорване от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през исковия период ответницата е била съсобственик на процесния имот, че през този период до имота е доставена топлинна енергия на твърдяната от ищеца стойност, както и, че размерът на обезщетението за забава за процесния период възлиза на търсената от ищеца сума.

Посочените обстоятелства следват и от представените и приети по делото писмени доказателства. Данните от тях сочат, че с договор за продажба на държавен недвижим имот от 03.11.1990 г. по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен с председателя на ИК на Общински народен съвет – гр. Перник, третото за процеса лице Т.Б.М. е придобило собствеността върху недвижим имот, ведомствен на ДФ „Стомана“, находящ се в *****, заедно с избено помещение № 1.

От Удостоверение за наследници с изх. № 22/ИЗТ-474/26.05.2022 г., издадено от Община Перник се установява, че Т.Б.М. е починала на 20.09.2013 г., като към момента на смъртта си същата е била със семейно положение – вдовица и е оставила за свои законни наследници дъщеря си Б. Й. К. – настоящата ответница и сина си Р.Й.К.

/починал на 23.10.2021 г./.

Събраните по делото доказателства сочат, че между „Топлофикация-Перник“ АД, от една страна и ответницата Б. Й. К. /като съсобственик и наследник/ и лицето Р.Й.К.

/като титуляр по партида/, в качеството им на клиенти на топлинна енергия за топлофициран имот с адрес: *****, с абонатен № *****, е сключено Споразумение от 12.03.2020 г. на основание чл. 365 ЗЗД за разсрочено плащане на суми за топлинна енергия, подписано от ищеца и ответницата. Със същото Б.К. е признала, че заедно с другия съсобственик на имота имат неплатени задължения към ищеца „ТоплофикацияПерник“ АД в общ размер на 5 631,70 лв., от които по сметка 411 /редовна/ сума в общ размер от 1 659,03 лв., представляваща задължения за периода от 01.10.2017 г. до 29.02.2020 г. и сумата от 3 972,67 лв. по сметка 444 /блокирана/, включваща задължения за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. В Споразумението е отразено, че към 12.03.2020 г. /датата на подписването му/ клиентът е запратил сумата от 160,59 лв., от която 60,59 лв. по фактура от месец януари 2020 г., 50 лв. по редовна сметка и 50 лв. по блокирана сметка, задължавайки се да изплати остатъка от задълженията в общ размер на сумата от 5 471,11 лв. на равни месечни вноски в размер от по 100 лв.

/50 лв. по редовна сметка и 50 лв. по блокирана сметка/, считано от месец април 2020 г.

3

Уговорено е, че при допусната забава от страна на клиента в плащането на дължима вноска по споразумението с повече от 1 месец, топлофикационното дружество ще пристъпи към събиране на дължимите суми по съдебен ред.

Основният спорен въпрос в производството касае съществуването на вземанията в правната сфера на ищеца с оглед твърденията на ответната страна за погасяването им чрез плащане преди процеса.

За изясняване на делото от фактическа страна, в частност на този спорен въпрос, е изслушано и прието заключението по съдебно-икономическата експертиза. В същата е отразено, че дължимите суми за доставена и ползвана топлинна енергия за абонатен номер ***** за процесния период от 01.10.2018 г. до 31.08.2020 г. са редовно осчетоводявани от ищцовото дружество – до 10-то число на месеца, в счетоводна сметка 411 „Клиенти“, като възлизат на сумата от 973,61 лв. за главница и сумата от 203,45 лв. за лихви за забава на плащането. Посочено е, че главницата е формирана въз основа на следните компоненти: сумата от 941,81 лв. за битова гореща вода, сумата от 226,92 лв. за отопление, сумата от 20,24 лв. за дялово разпределение, сума за възстановяване съгласно изравнителни сметки – 210,05 лв. и – 5,31 лв., представляваща отстъпка за отопление. Експертизата изяснява, че сумите по изравнителните сметки, издадени от фирмата за дялово разпределение, са съобразени от ищеца при формиране на задължението за процесния период. Посочва се, че от страна на ответника са извършвани плащания по задължението за топлинна енергия за исковия период в общ размер на сумата от 262,08 лв. през периода 06.09.2020 г. – 02.09.2021 г., с които е погасявана дължимата главница. След отразяване на така заплатените суми задължението за главница по партидата на ответника при ищцовото дружество за периода от 01.10.2018 г. до 31.08.2020 г. е в размер от 711,53 лв.

/представляваща разлика между общо дължимата сума за периода в размер от 973,61 лв. и платената такава в размер от 262,08 лв./. Изяснено е, че за същия топлоснабден имот при „Топлофикация-Перник“ АД съществуват непогасени задължения за предходен отчетен период – от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г., осчетоводени при ищеца като суми по блокирана сметка 444 „Вземания по съдебни спорове“, за чието заплащане от страна на ответницата е сключено споразумение по чл. 365 ЗЗД за разсрочено плащане от 12.03.2020 г. Общо дължимата сума за този период към датата на подписване на споразумението възлиза на 3 972,67 лв. Същото споразумение обхваща и общо дължимата сума по сметка 411 /редовна/ „Клиенти“ за периода от 01.10.2017 г. до 29.02.2020 г. в общ размер от 1 659,03 лв. Експертизата изяснява, че за погасяване на задълженията по това споразумение ответната страна е направила плащания през периода 12.03.2020 г. – 04.03.2021 г. в общ размер от 1 895,61 лв., от които 960,52 лв. са отнесени за погасяване на задълженията по блокирана сметка за периода от 2007 г. до 2009 г., а останалите 935,09 лв. за погасяване на задължения по редовна сметка, конкретно за месеците януари – юли 2020 лв. и януари – октомври 2018 г.