Решение № 159 от 18.05.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1261/2020
- Вид
- Решение № 159
- Подписан
- 18.05.2021
- В сила
- 21.05.2021
- Състав
- Николай Джурковски, Емилия Колева, Александър Желязков
Цитирани разпоредби
- чл.15, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.57, ал.1, т.2, б."а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.116, ал.1, т.6, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.40, ал.4 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.59 · Наказателен кодекс
- чл.59, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.334, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 159 гр. София , 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева в присъствието на прокурора Емил Велков Петров (АП-София) като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601261 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
С присъда № 82 от 06.07.2020г. по НОХД № 2746/2019г. Софийски градски съд, НО, 2 състав е признал подсъдимите С. Д. В. и М. С. В. за виновни в това, че на 11.02.2018г. в гр.***, ж.к. „***“, бл.***, ет.*, ап.* в съучастие като извършители умишлено умъртвили С.
С. Я. чрез нанасяне на множество удари с неустановен твърд предмет по главата и тялото, както и нанасяне на порезни рани по главата и тялото с неустановен предмет с режещ ръб, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за С. Я., поради което и на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъдил подсъдимия В. на наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години, а подс.В. - на основание чл.116, ал.1, т.3, пр.1 и т.6, пр.2, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК я е осъдил на лишаване от свобода за срок от осемнадесет години.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на така наложените им наказания.
На основание чл.40, ал.4 НК съдът е постановил полагане на медицински грижи по отношение на М. С. В., съответни на състоянието й.
На основание чл.59 от НК съдът е приспаднал при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” спрямо подсъдимите времето, през което спрямо тях е изпълнявана мярка за 1 неотклонение „задържане под стража“.
С присъдата си съдът е възложил направените разноските за всеки от подсъдимите.
За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв.С. К., защитник на С.В.. Счита, че от събраните по делото доказателства, не се доказала виновността на подс.В. по повдигнатото му обвинение. Присъдата била неправилна, тъй като не кореспондирала със събраните по делото доказателства. Съдът се бил доверил на самопризнанията му, дадени пред органите на досъдебното производство и съда, като твърди, че е извършител на повдигнатото срещу него и съпругата му обвинение, както и че деянието е извършено при самоотбрана, като е пренебрегнал останалите доказателства по делото. Налице било противоречие между обясненията на С.В. и съдебномедицинските експертизи в частта на нанесените удари върху С. Я., тъй като било установено от СМЕ, че пострадалия е имал и наранявания, за които подс.В. не знае. Същият не може ясно и точно да заяви, къде точно е изхвърлил дрехите на пострадалия, както и ножчето и арматурната тръба. Счита, че е предположение изводът на съда, че откриването на дрехите на място различно от посоченото от него може да се дължи на действие на трети лица, които са ги преместили. Не споделя анализа на съда относно разпита на свидетелите Б. и Д. В.и - негови деца, според който те прикриват, че са присъствали в апартамента по време на извършеното деяние поради лоялност към семейството. Тези свидетели са лица с изостаналост в умственото си развитие, с мислене, което не отговаря на възрастта им и не биха могли да разсъждават в такава насока, още повече, че самият баща твърди, че е извършил това престъпление. Счита, че от показанията на свидетелите Й., А., Б. се установявало, че извършител е подс.В.. Моли да бъде отменена присъдата.
Против присъдата на СГС е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея и от адв.С. Б. - служебен защитник на подс.М.В.. Счита, че същата е незаконосъобразна, неправилна, необоснована, постановена при нарушение на материалния и процесуалния закон, и несъобразена със събраните доказателствата по делото. В мотивите на съда липсвал отговор на въпроса извършено ли е убийството от подсъдимите. В мотивите се съдържали повторения на предположения и умозаключения, които не се подкрепяли от нито едно доказателствено средство, тъй като липсвал очевидец на умъртвяването на починалия.
Приобщените множество доказателства и експертни заключения не установявали местоизвършването на убийството на С. Я., чиито труп бил намерен на междуетажната площадка. В апартамента не били намерени никакви доказателства, че той е убит в него, както поддържало обвинението. СГС превратно бил оценил съдържанието на ДНК експертизата. Убитият е с множество прорезни рани, силно кървящи, от което не можело да има като резултат капката кръв от неустановен човек. Убийството не било доказано и по време, тъй като за да отговорят на този основен въпрос, вещите лица се били позовавали на свидетелка със свидетелска негодност поради напредналата й възраст, инвалидизирането и враждебните й отношения с двамата подсъдими. Счита, че съдът неправилно бил кредитирал нейните показания. Не били намерени годни, допустими е относими към 2 предмета на обвинението срещу двамата подсъдими преки или верига от косвени доказателства, че виновно са умъртвили в апартамента С. Я.. Показанията на разпитаните две, от трите деца на подсъдимите, не доказвалиУСТАНОВЯВАЛО дност,зано и по време, тъй като аключения не установявали ениетое изключва оприори едно лице да придобие умения авторството на престъплението на подсъдимите. Счита, че същите не са били манипулирани от майка си, тъй като са силно ограничени интелектуално деца. Показанията на разпитаните по делото свидетели от блока нямали нищо общо със смъртта на С. Я., тъй като само установявали междусъседски отношения. Обясненията на подсъдимия В. били изолирани, противоречали на оскъдните годни доказателства по делото и съгласно чл.116 от НПК обвинението и присъдата не можело да основават само на тях. Моли подс.В. да бъде призната за невиновна и оправдана по обвинението.
С жалбите не се сочат и представят доказателства, не се правят доказателствени искания.
В закрито заседание по реда на чл.327 и сл. от НПК от въззивния състав не са допуснати разпит на подсъдимите или събиране на други доказателствени материали.
В пледоарията си пред въззивния съд представителят на Софийска апелативна прокуратура моли да бъдат оставени без уважение жалбите на подсъдимите и бъде потвърдена първоинстанционната присъда като законосъобразна и правилна.
Защитата на подсъдимия В. – адв.Н., моли присъдата на СГС да бъде отменена на основание чл.334, т.2 от НПК и бъде постановена нова, която основание чл.337, ал.1 от НПК бъде намален размерът на наказанието, алтернативно бъде върнато делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Счита, че съдът е приел фактическа обстановка в противоречие с доказателствата, в нарушение бил приел участието на съпругата на В. в деянието. Моли да бъде намалено наложеното наказание като се вземе предвид процесуалното поведение на подс.В..
В лична защита подс.В. поддържа изцяло заявеното от защитника си.
Защитата на подс.М.В. – адв.Ст.Б., в пледоарията си пред въззивния съд поддържа, че присъдата е незаконосъобразна по отношение и на двамата подсъдими. Счита, че няма нито едно пряко, или верига от косвени доказателства, които да установяват авторството на подсъдимите. Самопризнанието на В. не се подкрепяло от други доказателства. В СМЕ вещите лица не давали отговор относно времето на извършване на деянието, заключението било пригодено към твърденията на една свидетелка със съмнителна психическа годност поради възраст и инвалидизиране да възприеме фактите, да ги запомни и възпроизведе след дълъг период от време. Поддържа, че осъдителната присъда се основавала само на думи, произнесени от подс.В., тъй като не били открити следи от биологичен материал и други веществени доказателства. Били отхвърлени от СГС доказателствените искания, направени от него и подс.В.. Счита, че обвинението не е доказано по несъмнен и безспорен начин, както изисква чл.304 от НПК. Моли да бъдат оправдани подсъдимите, тъй като авторът на 3 убийството не бил установен.
В лична защита подс.В. поддържа изцяло заявеното от защитника й.
В последната си дума подс. В. моли за по-лека присъда.
В последната си дума подс.В. моли за оправдателна присъда, тъй като не е направила това, в което е обвинена.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като прецени изложените в жалбите доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт в съответствие с изискванията на чл.313 от НПК, намери следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателствата, нужни за неговото правилно решаване. Правилно са установени фактите, включени в предмета на доказване. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са изградени след анализ на събраните доказателствени източници: гласни доказателствени средства – отчасти от обясненията на подс.М.В. и подсъдимия С.В., дадени от тях в хода на първоинстанционното съдебното следствие и части от тези на В., дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.3, вр.ал.2 от НПК, показанията на свидетелите Е. З., М. М., Й. Й., М. Б., Д. Б., Б. А., А. Т., Б. М., С. П., В. И., В. Д., Ж. И., Н. Ч., С. К., В. П., А. К., Д. Й., Р. И., М. И., частично от тези на Б. В. и Д. В. и от приобщените такива по реда на чл.281, ал.5 и ал.4 вр. ал.1 НПК - по отношение на свидетелите Е. З., Й. Й., С. П. и В. И., способи на доказване – съдебно-медицинска експертиза /т.5, л.48-61/, съдебно-медицинска експертиза на труп /т.5, л.18-28 от материалите по досъдебното производство/, биологични експертизи /т.5, л.75-78, л. 89-93, л.97-101, л.105-109, л.82-85, л.113-117, л.121 - 125, л.129 -133, л.137 -141, л.145 - 148/, технически експертизи /т.6, л.117-123 и т.7, л.107- 147/, ДНК-експертизи /т.6, л.6-8, л.14.16, л.23-25, л.31-33, л.39-41, л.49 - 51, л.59 -61, л.69-71, л.79-80, л.88-89, л.95-97, л.101-103 и л.112-113/, съдебно-психиатрични експертизи /т.7, л.74, л.85-91, л.5-24, л.33-52 и л.58-67/, както и СПЕ, назначена в хода на първоинстанционното съдебното производство по отношение на подс.М.В., писмени доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествие /т.2, л.9, л.23, л.96, л.104 и л.110/, протоколи за следствен експеримент /т.2, л.116 и л.129/, протоколи за освидетелстване на подсъдимите /т.2, л.39 и л.65/, протоколи за обиски /т.2, л.84 и л.89/ и писмените доказателства - писмо от „Нова телевизия“, справка от НИМХ и от НЗОК, удостоверение за родствени връзки на С.
Я., препис - извлечение от акт за смърт на С. Я., справка от „Национална система 112“, решение № 8891 от 16.06.2016г. по гражданско дело 75582/2015г. на Софийски районен съд, III гражданско отделение, 83 състав и справка за съдимост на подсъдимите, от които се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С. Д. В. е роден на ********г. в гр.София, живущ в гр.***, ж.к.„***“, бл.***, ет.*, ап.*, български гражданин, женен, със средно специално образование, 4 неосъждан, работи като „Оператор парогенератори“ в ТЕЦ София - Изток, ЕГН **********.
Подсъдимата М. С. В. е родена на ********г. в гр.София, живуща в гр.***, ж.к.„***“, бл.***, ет.*, ап.*, българска гражданка, омъжена, с висше образование, неосъждана, безработна, ЕГН **********.
Подсъдимите са съпрузи, които заедно с трите си деца и с пострадалия Я., баща на подсъдимата М.В. живеели в апартамент №5 в гр.***, ж.к.„***“, бл.***, ет.*. Това жилище било съсобственост, от което С. Я. притежавал 3/4 идеални части, а подс.В. – 1/4 идеални части. В апартамента пострадалият използвал една стая, която била оборудвана и с уреди за готвене, а подсъдимите, заедно с трите си деца - свидетелките Б. и Д. В.и и сестра им Й.- М.В., обитавали другата стая и кухненското помещение. Ползването на банята и тоалетната било общо от всички живущи, а стаите на семейство В.и и на С. Я. се заключвали, без достъп на всеки от тях до стаята на другия.
Поради закъсняло плащане или неплащане на потребление на топла и студена вода, респ. сметки към „Софийска вода“ АД и „Топлофикация София“ ЕАД от страна на подсъдимите, върху пенсията на С. Я. бил наложен запор, от която удържали суми за изпълнение на задълженията на домакинството. Това го мотивирало да заведе дело за делба на апартамента, по което свидетелствали и негови съседи - св.Й. и св.Б.. Самият пострадал не пребивавал постоянно в жилището, а идвал понякога в месеца за получаване на своята пенсия и лекарства. През останалото време живеел в град ***. Отношенията в семейството били влошени в резултат на натрупвани дългогодишни конфликти, свързани с нежеланието за заплащане на сметките за битови нужди от страна на С. и М. В.и, от неизпращането на децата им - внучки на С. Я., на училище и обучението им вкъщи от подсъдимата, както и трайното убеждение на двамата подсъдими, че назад във времето пострадалият се е опитал да отрови техните деца, давайки им да ядат развалено пилешко месо /който опит според тях не бил завършил с летален изход, поради проведено лечение от страна на подс.С.В. чрез масаж на дъщерите му/. Конфликтите били преимуществено между подс.М.В. и нейния баща - С. Я., и по-рядко между пострадалия и неговия зет. Децата на подсъдимите присъствали на тези конфликти, тъй като те никога не излизали от вкъщи сами, а винаги заедно със своите родители. Самият Я. неколкократно бил забелязван от съседи пред жилищната кооперация, оплаквайки се, че не може да влезе в жилището, тъй като дъщеря му и зет му сменили патрона на входната врата. Това налагало нееднократно уведомяване на полицейски служители от 9 РУ - СДВР за оказване съдействие за влизане на Я. в апартамента. Свидетелите М. М., Й. Й., М. Б., Б. А. - съседи на семейството и домоуправителят - св.Д. Б., в годините нееднократно възприемали скандали от апартамент 5, както и оплаквания на Я., че спрямо него се осъществява психически и физически тормоз от дъщеря му и зет му, включително заплахи за живота му. Това довело и до постановяване на решение № 8891 от 16.06.2016г. по гражданско дело № 75582/2015г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 83 състав, с което била издадена заповед на основание чл.15, ал.2 от Закон за защита от домашното насилие срещу подсъдимите М.В. и С.В. със 5 задължение да се въздържат от домашно насилие по отношение на С. Я. и заплащане на „глоба“ в размер на по 200 лева.
Разпечатката съдържа 33 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d95539c-4612-4a76-b26e-225bd65aa67d