Решение № 5712 от 10.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5712 гр. София, 10.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20221110214406 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Й. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул. „Х“ №, ет. , против електронен фиш серия К № 6276138, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 800 /осемстотин/ лв.

В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакувания електронен фиш и се прави искане за отмяната му. Поддържа се, че жалбоподателката не може да превиши скоростта с тази посочена в електронния фиш, тъй като автомобилът е доста стар. Сочи, че в процесния ден е бързала много, тъй като денят е бил рождения ден на жалбоподателката, като се е обадила леля й, която била на преклонна възраст и й казала, че й е много лошо. Твърди, че е карала възможно най- бързо, за да изпревари линейката, която е извикала на адреса.

За проведеното на 20.09.2023г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.

Жалбоподателката се явява лично и заявява, че желае да й бъде отменена глобата, като няма и финансовата възможност да заплати същата. Въззиваемата страна, макар и редовно призована, не изпраща представител за откритото съдебно заседание.

По делото са депозирани писмени бележки от юрисконсулт Бонев, представител на въззиваемата страна, в която излага подробни съображения относно неоснователността на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното 1 адвокатско възнаграждение.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, против акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 14.08.2022г. лек автомобил „Фолксваген Лупо” с ДК № СВ4375HT бил собственост на жалбоподателя Й. Д. Д..

На 14.08.2022 г. в 14:58ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София, по бул.

„П. К. Яворов“ 36, с посока на движение от бул. „ Драган Цанков“ към бул. „Черни връх“.

Преминавайки до № 36 на бул. „П. К. Яворов“, скоростта на движение на автомобила била 81 км/ч. /съгласно приспаднат толеранс - 3 км/ч. от отчетената скорост/, при разрешена скорост за движение в рамките на населеното място до 50 км/ч.

Скоростта на движение на автомобила била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол CORDON M2, № MD1197, разположено в участъка.

Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 06.07.2018 г., със срок на валидност на одобрението десет години. Към 14.08.2022 г. техническото средство било преминало последваща проверка за изправност на 15.03.2022г. На процесните време и място било позиционирано от екип на ОПП СДВР.

Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на Д., в качеството на собственик на автомобила, било наложено административно наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лв. на основание чл. 189, ал.

4 ЗДвП - за извършено в условията на повторност нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.

1 ЗДвП - превишаване на разрешената скорост в населено място с 31 км/ч. В електронния фиш било изрично посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3802895.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото писмени и веществени доказателства, както следва: веществени приложен снимков материал към електронния фиш, и писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил „Фолксваген Лупо” с ДК № ; електронен фиш Серия К № 6276138; заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; протокол за проверка № 09-СГИСИС/15.03.2022г.; протокол-извлечение относно вписан тип средство за измерване; решение за одобрение на типа на уреда за измерване; протокол за използване на АТСС рег.

№ 4332р-46806/14.08.2022г.; ежедневна форма на отчет; справка-картон на водачл; електронен фиш К/3802895, както и всички други приложени по делото доказателства.

Съдът кредитира изцяло цитираните доказателства, намирайки фактическата обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.

Писмените доказателства, и конкретно протокол рег. № 4332р-46806/14.08.2022г.г., носи безпротиворечива доказателствена информация относно времето и мястото на 2 позициониране на техническото средство, с което било осъществено заснемането, и по отношение на факта, че в процесния участък не е имало поставен знак за контрол на движението, въвеждащ максимално допустима скорост на движение, различна от общоважимата за границите на населено място до 50 км/ч. Посредством заверените копия от протокол за проверка № 09-СГ-ИСИС/15.03.2022г. и протокол-извлечение относно вписан тип средство за измерване се изяснява, че техническото средство-мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания.

Изискванията относно позициониране на техническото средство и проведен инструктаж на полицейските служители са спазени, видно от протокола за използване на автоматизирано техническо средство и от ежедневната форма на отчет.

От приложения електронен фиш Серия К № 3802895, ведно с приобщените доказателства относно момента на влизането му в сила, и от справка-картон на водач, не се установява, на коя дата цитираният електронен фиш е влязъл в сила за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира изцяло приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, позиционирането на автоматизираното техническо средство, мястото на измерването и измерената скорост на движение.

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден образец на електронния фиш.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, се констатира, че последният отговаря на всички законови изисквания - посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му и регистрационният номер на заснетото МПС. Посочено е, че 3 собственик на МПС е Й. Д. Д.. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП глоба в размер на 800 лв.

Посочено е също, че нарушението е извършено в условията на повторност - в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3802895. Законът не въвежда изискване в електронния фиш да е посочен типът техническо средство, осъществило заснемането, предвид което липсата на съответно посочване не представлява процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не е отразена датата на издаването му, е ясно, че е издаден въз основа на автоматизираното техническо средство в момента на извършване на нарушението, от който момент започват да текат релевантните относно давността срокове.

Разликата в скоростта на движение, отразена в снимковия материал и електронния фиш, се дължи на обстоятелството, че грешката при измерване на скоростта с въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч под 100 км/ч., което е отчетено от административнонаказващия орган в полза на водача.

С оглед горните съображения съдът прецени, че при издаването на атакувания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице и да се явяват формални основания за отмяната на санкционния акт.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 14.08.2022г. в 14:58 ч. лек автомобил „ Фолксваген Лупо“, ДК № бил управляван по бул. „П.К. Яворов“, с посока от бул. „ Драган Цанков“ към „ Черни връх“, като преминавайки до № 26 на бул. „П. К.

Яворов“, се движил със скорост от 81 км/ч. /след приспаднатия толеранс/, при ограничение на скоростта в границите на населено място до 50 км/ч. При това от обективна страна е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране скоростта на движение водачът на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място от 50 км/ч. Констатираното в случая превишение на скоростта е с 31 км/ч., доколкото лекият автомобил се е движел на посочените в електронния фиш време и място със скорост от 81 км/ч. /след приспаднатия толеранс/.

С оглед на гореизложеното неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че управляваният от него лек автомобил не може да кара с толкова висока скорост, тъй като очевидно от доказателствата по делото, водачът е шофирал с превишена скорост 31 км/ч. над допустимата такава от 50 км/ч.

4

От приложената по делото справка от ОПП СДВР е видно, че собственик на МПС е жалбоподателят. Следователно именно последният е административнонаказателно отговорно лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало автомобила. Възражението, че жалбоподателят е бързал поради влошеното здравословното състояние на леля си е ирелевантно в случая, тъй като законът не е предвидил отмяна на глобата на подобен тип основание.

Видно от съдържанието на електрония фиш е, че с него се налага санкция на жалбоподателя Д., именно в качеството й на собственик на лекия автомобил.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗдвП, административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 ЗдвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Писмените доказателства относно всички тези обстоятелства се съдържат в кориците по делото.