Решение № 1110 от 15.09.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20241000502230 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 19 от 11.05.2023г., постановено по гр.дело №53/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, е осъдено дружеството ЗАД „ОЗКЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на М. К. Д. сумата от 75 000 лева, на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП настъпило на 14.04.2021год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.08.2021год. до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размери от 100 000 като неоснователен и недоказан.

Със съдебното решение е осъдено ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на адв. М. Д. ,пълномощник на ищцата М. К. Д. сумата от 6 650 лв., адвокатско възнаграждение, определен оп реда на чл.38 от ЗА.

С определение № 30 от 21.05.2024г. по гр.дело № 53/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, е изменено съдебно решение № 19 от 11.05.2023г., постановено по гр.дело №53/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, в частта за разноските, като присъдения на адв. М. ДЕАНОВА хонорар по реда на чл.38 1 от ЗА е намален на 2 647,50 лв.

Постъпила е въззивна жалба от М. К. Д., с която се обжалва съдебно решение № 19 от 11.05.2023г., постановено по гр.дело №53/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, в частта, с която е определена началната дата на течение на присъдената законова лихва върху присъдената главница – 27.08.2021г.

Твърди се, че в тази му част решението е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателката излага съображения, че началната дата на течение на законовата лихва следва да бъде датата на уведомяване на застрахователното дружество, и не следва началната дата да се определя по реда на чл. 497 ал.1 от КЗ, която разпоредба е приложима единствено при забава на застрахователя, но не и когато той замества делинквента при изпълнение на задължението му, произтичащо от непозволено увреждане.

Излага подробни съображения, сочи относима и задължителна съдебна практика. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 19 от 11.05.2023г., постановено по гр.дело №53/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, в обжалваната част и да присъди законова лихва върху присъдената главница и за периода от 25.05.2021г. (датата на уведомяване на застрахователя) до 27.08.2021г.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното застрахователно дружество, с който се поддържа становище за правилност и законосъобразност на решението в тази му обжалвана част и се иска неговото потвърждаване.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 19 от 11.05.2023г., постановено по гр.дело №53/2021г. по описа на ОС-Кюстендил, в частта му , с която на ищцата М. К. Д., е присъдено обезщетение за сумата над 50 000 лв. и в частта, с която на ищцата са присъдени съответните лихви и разноски над тази сума.

Жалбоподателят твърди, че първоинстанционинят съд неправилно е определил размера на присъденото обезщетение в частта над безспорната сума от 50 000 лв., и счита същия за прекомерно завишен. Намира, че съдът неправилно е съобразил уврежданията, възстановителния период и действително доказаните вреди, претърпени от ищцата.

Твърди че, че съдът неправилно е приел и наличието на тежко психо- 2 емоционално състояние на ищцата. Намира, че обезщетението на пострадалата е определено без да се съобразят реалните вреди, настъпили за нейното физическо и емоционално здраве. Излага подробно становище в подкрепа на възраженията си по приложението на чл. 52 ЗЗД и моли от съда да отмени решението в частта, с която на М. К. Д. е присъдена сума над 50 000 лв. до 75 000 лв.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ищцата М. К.

Д., с който се поддържа становище за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част и се иска неговото потвърждаване.

Постъпила е частна въззивна жалба, подадена от адв. М. Д., пълномощник на М. К. Д., с която се обжалва определение № 30, с което е изменено постановеното съдебно решение в частта на присъденото адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че съдът неправилно е изменил решението си и е постановил присъждането на по-нисък размер на първоначално определеното адвокатско възнаграждение. Намира, че с оглед уважената част на иска, положената работа, правната и фактическа сложност на делото, поетите данъчни и осигурителни задължения и пр., първоначално присъдената сума от 6 650 лв. е справедлива и не е следвало да бъде намалявана от съда.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното застрахователно дружество, с който се поддържа становище за правилност и законосъобразност на определението в обжалваната част и се иска неговото потвърждаване.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по 3 валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество

ОСНОВАТЕЛНА. въззивната жалба на М. К. Д.

Разгледана по същество въззивната

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е ОСНОВАТЕЛНА. жалба на

ЗАД е

„ОЗК-

Пред първоинстанционния съд е предявен от М. К. Д. иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени вреди, съставляващи увреди на физиологичното й и психологично здраве, от ПТП, настъпило на 14.04.2021г. на главен път II-62, километър 34+100 м., в близост до кръстовище на АМ „Струма“ гр.Елин Пелин. Ищцата е пътувала на предна дясна седалка в лек автомобил „Фиат Стило“, с рег. № ********, управляван от Д. Х. Д..

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” към датта на ПТП.

4

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

В конкретния случай, във въззивното производство, не е спорно по делото, обстоятелството, а това се установява и от представената по делото влязлa в сила Присъда № 18 от 29.03.2022 г., постановена по НОХД № 256/2021 г. на ДнРС, че Ц. И. Г. е призната за виновна за това, че на 14.04.2021г. около 9.50 ч. на главен път II-62, километър 34+100 м., в близост до кръстовище на АМ „Струма“, община Дупница, управлявайки собствения си лек автомобил марка „Тойота”, модел „Ярис”, с рег. № ********, неспазвайки правилата за движение по пътищата и нарушавайки чл.47 от ЗДвП и чл.50, ал.1 от ЗДвП, не е пропуснала движещото се по път с предимство МПС, а именно лек автомобил, марка „Фиат“, модел „Стило“, с рег. № ********, управляван от Д. Х. Д., като с това е нарушила пътен знак от група „Б“, а именно Б2, като е допуснала настъпване на ПТП, при което по непредпазливост е причинила телесни повреди на повече от едно лице, а именно: три средни телесни повреди на пътника в лекия автомобил м. „Фиат“, м. „Стило“-М. К. Д., изразяващи се в травматичен шок, причиняващ разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на трето, осмо и девето десни ребра по задната аксиларна линия и счупване на второ, пето и шесто десни ребра по предна аксиларна линия, като счупването на описаните ребра в дясно и в съвкупност й причиняват трайно затрудняване движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни и счупване на малкия десен пищял в горната му част, довел до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник за повече от 30 дни, както и две средни телесни повреди на водача на същия лек автомобил-Д. Х. Д., изразяващи се в травматичен шок, причиняващ разстройство на здравето временно опасно за живота; многофрагментно счупване на гръдната кост с развилия се подкожен емфизем, в съвкупност с многофрагменталното счупване от първо до шесто ребро вдясно по предната и средната аксиларна линия с двустранния частичен хидропневмоторакс и субакутен емфизем, с последвалия плеврален излив вляво, причинили временно разстройство на здравето опасно за живота и трайно затрудняване движението на снагата за срок по- дълъг от 30 дни-престъпление по чл. 343, ал.3, пр.3, б.“а“, вр. с чл. 343, ал.1, б.“б“, вр. с чл. 342, ал.1 от НК.

5

Страните не спорят и за това, че към момента на настъпване на ПТП, за увреждащото МПС е налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“ при въззивника.

Безспорни са между страните и обстоятелствата досежно претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в травматичен шок, причиняващ разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на трето, осмо и девето десни ребра по задната аксиларна линия и счупване на второ, пето и шесто десни ребра по предна аксиларна линия, счупване на малкия десен пищял в горната му част, довел до трайно затрудняване движенията на десния долен крайник, контузия на дясно рамо, като тези последици са и елемент от престъплението, за което застрахования при въззивника водач е признат за виновен, предвид което на основание чл. 300 ГПК се приемат за установени.

Безспорно е пред въззивната инстанция и че за описаните горе увреждания и съответстващите им физически и емоционални терзания на въззиваемата М. К. Д. са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП и че за същите дължи обезщетение в размер на 50 000 лв.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен, доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице предпоставките за уважаване на заявената искова претенция. Спорен е въпроса между страните за размера на присъденото обезщетение.

По наведените във възизвната жалба на ЗАД „ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД възражения досежно размера на определеното обезщетение: съдът намира тези възражения за основателни.

Съобразно приетото с ППВС № 4 п ри определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съобразно правилото на чл. 52 от ЗЗД от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за 6 личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото и работата му.