Решение № 11 от 10.01.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Русе, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20234500100533 по описа за 2023 година

Предявен e иск е с правно основание чл.439 ГПК.

Л. Г. С. твърди, че срещу нея са издадени Заповед за изпълнение от 20.04.2012 и изпълнителен лист от 02.05.2012 по ч.гр.д.№ 3114/12 по описа на РРС. По силата на изпълнителния лист тя е осъдена да заплати солидарно с МСМ и БИБ на „Юробанк И Еф Джи България“АД сумата от 134 606.18 шв.франка - главница по договор за кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 20.04.2012 до окончателно плащане; сумата от 10 936.79 шв.франка – договорна лихва за периода от 28.10.2010 до 19.04.2012г; сумата от 826.09 шв. франка – дължими такси по договора за кредит за периода от 29.09.2008г до 19.04.2012г и 444.14лв за периода от 14.10.2009г до 19.04.2012г; сумата от 4 767.40лв - държавна такса и сумата от 3 400.44лв адвокатски хонорар. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп.дело № 8986/12 по описа на ЧСИ НМ с рег № *** с район на действие СГС срещу нея и другите солидарни длъжници. Впоследствие „Юробанк И Еф Джи България“АД прехвърля вземането си срещу нея на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 31.03.2015г. Изп.дело № 8986/12 е образувано на 06.07.2012г. Запор върху банковите й сметки е налоен на 18.07.2012г. От нея е постъпила сума в размер на 53лв на 12.10.2012, като след това срещу нея няма поискани или предприети валидни изпълнителни действия по делото. С оглед на това, спрямо нея изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на 12.10.2014г. Новият взискател обаче не е преустановил, а е продължил принудителните действия срещу нея. С издаденият изпълнителен лист е образувано нова изпълнително дело № 162/22 по описа на ЧСИ ММ рег № *** с район на действие РОС срещу нея и солидарните длъжници. Счита, че съгласно чл.433, ал.1,т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, в което съдебният изпълнител само констатира настъпилото 1 прекратяване, тъй като същото настъпва по силата на закона. Изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността, не биха могли да я прекъснат, когато се извършват по изпълнително дело, прекратено по право на основание чл.433,ал.1, т.8 ГПК. По тези съображения счита, че към датата на образуване на настоящото делото, вземанията по изпълнителен лист от 02.05.2012г са погасени по давност на основание чл.110 ЗЗД по отношение на главницата и на основание чл.111,б.“В“ ЗЗД по отношение на лихвите. Така вземаните за главниците е погасена на 12.10.2017, а по отношение на лихвите на 12.10.2015г. Въпреки изтеклата погасително давност цесионерът е образувал новото изпълнително дело. Същото е образувано през 20222г- 5 години след изтичане на давността за главницата и 7 години след изтичане на давността за лихвите спрямо нея. Към 20.07.2023г, съгласно издадена от ЧСИ ММ справка, дългът е в размер на 454 999.57лв. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД, че Л. Г. С. не му дължи сумата от 228 099.

64лв-дължима сума по изп.дело № 162/22 по описа на ЧСИ ММ представляваща главница по изп.лист от 02.05.2012, издаден по ч.гр.д.№ 3114/12 по описа на РРС; сумата от 190 887.04лв - дължима сума по изп.дело № 162/22, представляваща неолихвяеми вземания по изп.лист от 02.05.2012; сумата от 35 838.89лв – представляваща лихви към главници по изп.лист от 02.05.2012г; сумата от 174лв – преставляваща остатък от разноски по изп.лист от 02.05.2012г. Претендира се адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ЕАД със седалище и адрес на управление-гр.София не оспорва фактическите твърдения, че срещу ищцата има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3114/12 по описа на РС-Русе, въз основа на което е образувано изп.дело № 8986/12 по описа на ЧСИ НМ, както и че за вземането е образувано ново изп.дело № 162/22 по описа на ЧСИ ММ.

Оспорва твърденията за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания по съображения, подробно изложени в писмения отговор. Искът е неоснователен, тъй като давностният срок е многократно прекъсван и не е изтекъл нито към датата на предявяване на исковата претенция, нито към настоящия момент като следва да се съобрази и че от датата на предявяване на иска, съгласно чл.115, ал.1, б.“Ж“ ЗЗД давността е спряла. В отговора са посочени датите, на който сроковете за перемпция и давност са прекъсвани вследствие на поискани или предприети изпълнителни действия. Оспорват твърдението на ищцата, че първото изпълнително дело се е прекратило на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК на 12.10.2014г.

Изпълнителното производство е започнало на 06.17.2012г и същото не е било прекратено на някое от предвидените в ГПК основания към 26.06.2015г.

Считано от тази дата е започнал да тече нов петгодишен давностен срок за вземането, който е бил прекъснат на 02.12.2019г когато е подадена молба за образуване на изп.дело № 1591/19 по описа на ЧСИ ММ а в последствие отново е прекъснат с молба за образуване на изп.дело № 162/22 по описа на същия ЧСИ. Давностният срок е прекъснат с молбите за образуване на изп.дела, защото в тях се съдържат искания за предприемане на конкретни изпълнителни действия и възлагане по чл.18 ЗЧСИ. По този начин в периода от 26.05.2015 до 02.12.2019г и от 02.12.2019г до 07.02.2022 не е изтекъл срокът за погасителна давност за вземането. Дори и да се възприеме тезата на ищцата, че първото изпълнително дело е прекратено по отношение на нея на 12.10.2014г, то започналата да тече давност е прекъсната с молбата на 2 взискателя от 13.07.2017, в която се съдържа искане за предприемане на изпълнителни действия. По тези съображения ответникът счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Претендират се и направените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

С изпълнителен лист от 02.05.2012г, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 2152 от 20.04.2012 по ч.гр.д.№ № 3114/12 по описа на Районен съд-Русе МСМ, Л. Г. С. и БИБ са осъдени да заплатят на „Юробанк и Еф джи България“АД сумите от 134 606.18 шв.франка0главница за периода от 28.12.2010 до 19.04.2012, договорна лихва 10 936.79шв.франка за периода от 28.10.2010 до 19.04.2021г, дължими такси по договора за кредит 826.09шв.франка за периода от 29.09.2008г до 19.04.2012г и 444.14лв за периода от 14.10.2009г до 19.04.2012, законна лихва от 20.04.2012 и разноскидържавна такса в размер на 4 767.40лв и адвокатски хонорар в размер на 3 400.44лв.

Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп.дело № 2012***0408986 по описа на ЧСИ НМ с рег № *** и район на действие Софийски градски съд на 06.07.2012г.

На 10.07.2012г съдебният изпълнител е поискал информация от редица банки за наличие на банкови сметки на Л. С., а на 11.07.2012 е изискана справка от КАТ за притежаваните от нея МПС. На 12.07.2012г й е изпратена покана за доброволно изпълнение с обратна разписка, която е върната като неполучена. С Разпореждане от 18.07.2012г е наложен запор върху сметка на С. в „ОББ“АД, който банката е признала с уведомление от 27.09.2012г. На 19.07.2012 е наложен запор върху притежаван от нея лек автомобил.

Впоследствие е наложен запор върху същия автомобил на 31.07.2012г.

С молба от 01.06.2015г „Фронтекс интернешънъл“ЕАД със седалище и адрес на управление гр.София е уведомило частния съдебен изпълнител, че е сключен договор с взискателя „Юробанк България“АД по силата на който вземането е цедирано на „Фронтекс интернешънъл“ЕАД и с искане последното дружество да бъде конституирано като взискател по делото в качеството му на частен правоприемник на взискателя. Със същата молба се възложени на частния съдебен изпълнител всички права по чл.18 ЗЧСИ. С постановление от 04.06.2015г „Фронтекс интернешънъл“ЕАД е конституиран като взискател по изпълнителното дело.

С молба от 13.07.2017г „Фронтекс интернешънъл“ЕАД е поискал извършване на справки за трудови договори на длъжника, описа на движими вещи в дома му и запори върху банковите сметки на длъжниците.

С Разпореждане от 25.01.2019г е насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника Л. С. за 15.03.2019г в гр.Русе, ул.“*** С Постановление от 25.06.2019г, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното производство по изп.дело № 2012***0408986 е прекратено.

С молба от 29.07.2019г взискателят по изпълнителното дело е искал връщане на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Същият е предаден на взискателя с протокол от 08.11.2019г.

Въз основа на същият изпълнителен лист от 02.05.2012г „Фронтекс интернешънъл“ЕАД е образувал изпълнително дело № 1591/19 по описа на 3

Частен съдебен изпълнител ММ с район на действие РОС на 09.12.2019г. С молбата е поискане извършване на справки на трудови правоотношения, банкови сметки на длъжниците, вземания от трети лица и ако такива бъдат открити да бъдат наложени запори. Направено е искане за пълно имуществено проучване на длъжниците и ако такива бъде открито да са наложат възбрани върху същото. Възложени са и действията по чл.18 ЗЧСИ.

С Постановление от 02.02.2022, на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, поради това, че взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното дело е прекратено.

Въз основа на същият изпълнителен лист взискателят на 07.02.2022 е поискал образуване на изпълнително дело пред ЧСИ ММ. Такова е образувано под № 162/22г. С молбата е поискано извършване на справки за трудови договори, банкови сметки и вземания на длъжниците и при установяването им налагане на запори.Поискано е и опис на движими вещи в домовете на длъжниците. Възложени са и действията па чл.18 ЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

С отрицателният установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК ищцата цели установяване, че вземанията на ответника по изпълнителен лист, издаден на 02.05.2012г не съществуват. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба ищецът може да се позове на факти, които са настъпили след приключили след съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая, тъй като изпълнителният лист е издаден в заповедно производство по издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК, новите факти следва да са надстъпили след издаване на тази заповед. В случая ищцата се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на вземането на кредитора.

Съгласно задължителната за съда и страните практика на ВКС, съдържаща се в т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

В този смисъл, видно от съдържанието на приложеното по делото копие от изпълнително дело № 8986/12 по описа на ЧСИ НМ с район на действие СГС , последното валидно изпълнително действие по отношение на длъжника Л. Г. С. е налагане на запор върху лек автомобил на 31.07.2012г. От този момент нататък по изпълнителното дело не са предприемани никакви изпълнителни действия спрямо нея като един от длъжниците по издаденият изпълнителен лист. Всички изпълнителни действия по изпълнителното дело са извършвани по отношение на имуществото на останалите двама длъжници.

Молбите на взискателя за извършване на справки и изпълнителни действия също касаят имущество само на другите двама длъжници, поради което същите не прекъсват давността по смисъла на чл.116, б.”В.”ЗЗД по отношение на длъжника Л. С.. В случая е и без правно значение, че частният съдебен изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК едва през 2 5.06.2019г. Изпълнителното производство по 4 отношение на длъжника Л. С. е прекратено на това основание, считано от 31.07.2014г, но по отношение на давността, както бе посочено по-горе нова погасителна давност почва да тече от последното валидно изпълнително действие, т.е от 31.07.2012г. В този смисъл същата по отношение на посоченият длъжник е изтекла на 31.07.2017г. ,т.е преди прекратяване на изпълнително дело № 2012***0408986 по описа на ЧСИ НМ и преди образуване на последващите изпълнителни дела № № 1591/19 по описа на Частен съдебен изпълнител ММ с район на действие РОС на 09.12.2019г. и № 162/22г по описа на същия частен съдебен изпълнител.