Определение № 2316 от 30.07.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2316 гр. София, 30.07.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20268002900395 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 47 и сл. от Закона за арбитража /ЗА/.

Образувано е по искова молба, подадена от Община Чирпан срещу „Евро интегра консулт“ ЕООД, Република Украйна.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като констатира, че исковата молба, с която е сезиран, е редовна, а предявените искове са допустими, на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 6, изр. 2 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:

Ищецът Община Чирпан твърди, че с решение № 3-111 от 10.07.2025 г., постановено по арб.д. № 3-11/2025 г. на арбитър Георги Михайлов, е осъден да заплати солидарно с дружеството „Цайф“ ЕООД на ответника „Евро интегра консулт“ ЕООД, Република Украйна, сума в размер на 295 350 лв., представляваща възнаграждение за извършени строително-монтажни работи, дължимо по договор за изработка, сключен на

01.07.2013 г., с предмет:

„Изпълнение на

СМР на обект:

Реконстукция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на Община Чирпан по четири обособени позиции“, за което вземане са издадени фактура № 24/ 31.07.2020 г., както и акт № ОП 4-003/ 30.09.2014 г. Заявява, че с чл. 28, ал. 3 от договора за изработка, сключен на 01.07.2013 г., от който е възникнало вземането, предмет на предявения пред арбитражния съд иск, е постигнато съгласие между страните за отнасяне на спора по изпълнение на този договор пред 1 арбитражен съд при БТПП, който се състои от трима арбитри. Посочва, че не е изразявал воля за изменение на това арбитражно споразумение, както и че между него и ответника, който претендира, че по силата на договор за цесия е придобил вземането за възнаграждение за извършената работа, не е постигано съгласие за разрешаване на споровете за изпълнение на договора за изработка от едноличен арбитър. Ищецът твърди още, че не е уведомяван за постъпилата пред арбитражния съд искова молба, за образуваното въз основа на нея арбитражно производство, за назначаването на арбитър, както и че не са му връчвани никакви призовки и съдебни книжа по делото.

С оглед на изложеното моли постановеното арбитражно решение да бъде отменено поради липса на валидно сключено арбитражно споразумение за разглеждане на спора от едноличен арбитър. Ако съдът счете, че това основание не е осъществено, моли арбитражното решение да бъде отменено поради ненадлежно уведомяване на ищеца за назначаването на арбитър и за арбитражното производство. В случай че съдът приеме, че и това второ основание не е осъществено, моли арбитражното решение да бъде отменено поради това, че образуването на арбитражния съд не е съобразено със споразумението на страните, постигнато с чл. 28, ал. 3 от договора за изработка, сключен на 01.07.2013 г.

Ответникът „Евро интегра консулт“ ЕООД, Република Украйна, оспорва исковете и моли да се отхвърлят. Заявява, че между страните е сключено арбитражно споразумение за разглеждане на спора от едноличен арбитър, за което свидетелства клауза от съдържанието на анекс № 1 към договора за цесия, по силата на който той е придобил вземането, предмет на разгледания от арбитражния съд иск. Твърди, че Община Чирпан е уведомена за арбитражното производство.

При съобразяване на заявените от ищеца обстоятелства съдът намира, че е сезиран с обективно евентуално съединени искове с правна квалификация, както следва: - чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗА на главния иск; - чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗА на иска, съединен при условията на евентуалност с иска по чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗА; - чл.

47, ал. 1, т. 6 ЗА на иска, съединен при условията на евентуалност с иска по чл. 47, ал.

1, т. 4 ЗА.

По предявените искове в тежест на ответника е да докаже, че е налице сключено с ищеца валидно арбитражно споразумение за разрешаване от едноличен арбитър на спора, предмет на иска, по който е постановено арбитражното решение, че ищецът е уведомен за арбитражното производство и за назначаването на арбитър, както и че образуването на арбитражния съд, постановил решението, отговаря на уговореното с арбитражното споразумение.

2

По искането за отвод на съдебния състав:

Настоящият съдебен състав констатира, че не е налице нито едно от основанията по чл. 22, ал. 1 ГПК, които да са основание за отстраняването му от разглеждане на делото, като такова не представлява висящността пред настоящия състав и на други дела между същите страни, които имат различен предмет. Ето защо това искане трябва да се остави без уважение.

По направеното от ответника възражение за недопустимост на предявените искове:

Ответникът твърди, че исковата молба е недопустима, тъй като в нея не е посочено, че като страни в производството следва да бъдат конституирани търговското дружество, което е осъдено с арбитражното решение солидарно с ищеца да заплати на ответника сумата по предявения осъдителен иск, както и лицата, от които ответникът е придобил спорното в арбитражното производство вземане по силата на сключени договори за цесия.

В производството по разглеждане на иск за отмяна на арбитражно решение страни са лицата, които са участвали в арбитражното производство. В производството, по което е постановено арбитражното решение, което се иска да бъде отменено с предявените искове, не са участвали като страни лицата, от които ответникът е придобил присъденото вземане по силата на договори за цесия, поради което те не са легитимирани да участват и в производството за разглеждане на исковете по чл. 47, ал.

1 ЗА. Ето защо възражението на ответника за недопустимост на исковия процес поради неучастието на тези лица в него е неоснователно.

Когато в арбитражното производство се разглеждат субективно съединени искове с предмет парично вземане, които са насочени срещу две лица, имащи качеството на солидарни длъжници, между ищеца и всеки от ответниците възникват отделни процесуални правоотношения. Материалните правоотношения, които съществуват между всеки от солидарните длъжници и кредитора, са самостоятелни, тъй като са налице факти, които могат да са настъпили само по отношение на един от тях и да не засягат останалите – чл. 125 и чл. 126 ЗЗД. Ето защо солидарните длъжници имат качеството на обикновени другари в процеса. Съгласно чл. 216, ал. 1 ГПК извършените от един от обикновените другари процесуални действия ползват само него, но не и този, който не ги е извършил. Следователно и процесуалните правоотношения, които възникват между ищеца и всеки от ответниците-солидарни длъжници, са самостоятелни. С оглед на тази самостоятелност на процесуалните и на материалните правоотношения, решението на арбитражния съд може да е различно по предявените срещу всеки от солидарните длъжници искове и съответно не е налице необходимост въпросът за отмяна на арбитражното решение да бъде решен по еднакъв 3 начин по отношение на всеки от тях. Всеки от солидарните длъжници, имащи качеството на ответници в арбитражното производство, има право да упражни своето потестативно право да иска от съда отмяна на арбитражното решение, ако то е постановено при наличие на някое от основанията за това, които са осъществени спрямо него, като действието на един от тях по сезиране на съд не ползва и този, който не е упражнил правото, което е възникнало за него. Ето защо в настоящото исково производство няма основание да се изисква конституирането като страна на дружеството, което е осъдено солидарно с ищеца да заплати на ответника сумата по предявения пред арбитражния съд осъдителен иск, като неучастието на това лице не прави производството недопустимо.

В писмения отговор ответникът се позовава на направени от ищеца в други производства изявления за погасяване на присъденото с арбитражното решение вземане, като сочи, че това е от значение за правния интерес от търсената защита с предявените искове за отмяна на арбитражното решение. Същевременно при формулиране на доказателствените си искания в тази връзка той прави изявление, че фактът на погасяване на вземането не е настъпил. Следователно твърденията му относно осъществяването на този факт са противоречиви. Въпреки това, следва да се посочи, че дори и да се приеме, че той се позовава надлежно на изпълнението на арбитражното решение, това обстоятелство не представлява пречка за настъпване на правната промяна, която се цели с исковете по чл. 47, ал. 1 ЗА и следователно не води до липса на правен интерес от търсената с тях защита. В практиката на Върховния касационен съд последователно се приема, че когато арбитражното решение бъде отменено по предявен иск за това, в полза на длъжника се издава обратен изпълнителен лист за сумите, получени при неговото изпълнение. Това означава, че дори и когато арбитражното решение бъде отменено след като вече е изпълнено от длъжника, съществува ред, по който правното положение между страните да бъде възстановено такова, каквото е било преди неговото постановяване, към която последица е насочен искът по чл. 47, ал. 1 ЗА.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира за неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове.

По направените доказателствени искания:

С писмените документи, които са представени към исковата молба, както и с тези, приложени към отговора и представляващи договор за цесия от 15.02.2019 г., анекс към него, както и уведомление по чл. 99 ЗЗД, се цели установяване на факти, които са включени в предмета на доказване по делото, поради което следва да бъде допуснато тяхното приемане като писмени доказателства. С останалите документи, приложени към отговора на исковата молба, както и със заявените от ответника 4 доказателствени искания по т. 4, т. 10 и т. 13 от отговора, се цели установяване на факти, които са неотносими към предмета на доказване по предявените конститутивни искове за отмяна на арбитражното решение, поради което тези искания трябва да бъдат оставени без уважение.

Без уважение следва да бъдат оставени и исканията на ответника, направени с т.

5, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 11 от отговора, с които се цели установяване наличието на арбитражно споразумение. Ответникът е лицето, което е сезирало арбитражния съд с предявения срещу ищеца иск, поради което той следва да е наясно с арбитражното споразумение, от което произтича компетентността на арбитражния съд да разгледа спора, включително да знае в кой документ е обективирано то. Ето защо тази страна следва да въведе в процеса изрични твърдения за това как е сключено арбитражното споразумение, каквито обаче липсват, поради което и съдът не може да извърши преценка за това кое от направените доказателствени искания е годно да установи този факт.

Неоснователно е и искането на ответника по т. 12 от отговора за задължаване на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да представи списък на документите, получени от него в периода 01.01.2016 г. – 20.05.2026 г., тъй като с него се цели установяване на неотносим към предмета на доказване факт, който е уведомяването на ищеца за сключен договор за цесия, както и факта на уведомяване на ищеца за арбитражното производство, за доказване на който са изискани преписи от материалите по арбитражното дело.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за отстраняване на съдебния състав от разглеждане на делото.

ОСТАВЯ производството.

БЕЗ

УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на

ДОПУСКА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба, както и договор за цесия от 15.02.2019 г., анекс към него и уведомление по чл. 99 ЗЗД, приложени към писмения отговор.

УКАЗВА на ответника в срок да открито съдебно заседание да уточни оспорването, което прави на документите, приложени към исковата молба, като посочи дали оспорва тяхната истинност и какви са твърденията му в тази връзка.