Решение № 1400 от 13.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. Варна, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243100501957 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 62254/01.08.2024 г. от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ – ВАРНА“ ООД, ЕИК 103002253, с адрес: гр. Варна, ул.

„Прилеп“ № 33, чрез юриск. П.В., срещу Решение № 2687/12.07.2024 г. по гр. д. № 14051/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК срещу „А – Ем 04“ ЕООД, ЕИК 202789945, със седалище гр. Варна, ул.

Димитър Икономов, бл.36, вх. А, ет.1 за следните суми: за разликата над присъдената главница от 180,19 лева до пълния претендиран размер от 1133,86 лева, както и за сумата, явяваща се разлика над присъдената лихва в размер на 34,59 лева до пълния претендиран размер от 61,49 лева.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и като постановено в противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Въззивникът твърди, че първоинстанционният състав е допуснал съществено процесуално нарушение, като не съобразил в решението си уточнения петитум на исковата молба, формулиран в уточняваща молба от 22.11.2023 г. Сочи, че в същата молба е наведено твърдение за служебно начисляване на общия водомер съгласно констативен протокол № 041921/10.01.2023 г. в размер на 777 кубични метра, изчислен по реда на чл.

51, т. 2 ОУ, във връзка с чл. 49 ОУ. Излага, че часовниковият механизъм на водомера бил компрометиран вследствие нанесена умишлена повреда, както е изложено в Решение № Ж-395/26.04.2023 г. на КЕВР, което довело до служебно начисляване на количество изразходвана вода, обстоятелство, 1 отречено от насрещната страна и прието от състава по чл. 147 ГПК, което въззивникът оспорва. Оспорва и извода в обжалваното решение, че умишленото повреждане на водомера не било доказано. Аргументира твърдението си с изготвената пред първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза. В допълнение, въззивникът обуславя необоснованост на извода в оспореното решение досежно настъпила преклузия по чл. 146, ал.

3 ГПК за становище по доклада и доказателствените искания. В тази връзка твърди, че с уточняваща молба от 22.11.2023 г. и с отговора на исковата молба от 03.01.2024 г. страните представили писмени доказателства своевременно.

Въззивникът счита, че решаващият състав не е разпределил в негова тежест доказателствената тежест относно установяване алгоритъма за служебно начисляване на количество вода, с което допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. На изложените във въззиваната жалба доводи и твърдения е отправено искане за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се излагат доводи за неоснователност на жалбата и правилност на постановеното решение. Оспорват се всички наведени във въззивната жалба основания за отмяна на обжалваното решение.

Моли за потвърждаване на оспореното решение и присъждане на направените разноски по делото.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител юриск. П.В., поддържа въззивната жалба и претендира съдебноделоводни разноски за двете инстанции. Въззиваемата страна – „А-ЕМ 04“ ЕООД с писмено становище оспорва твърденията във въззивната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение.

Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от „Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД срещу „А-ЕМ 04" ЕООД ЕИК 202789945 с адрес на управление: гр.Варна, ул.Димитьр Икономов бл.36, вх.А, ет.1, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер на 1133,86лв. (хиляда сто тридесет и три лева и 86ст.), представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 27.01.2023г. до 27.01.2023г. на адрес гр.Варна, ул.Народен юмрук бл.6, вх.А, магазин; сума в общ размер на 61,49лв. (шестдесет и един лева и 49ст.), представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 26.02.2023г. до 10.08.2023г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда-16.08.2023г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед от 18.08.2023г. за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 10505/2023г. по описа на ВРС.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.

410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, срещу която ответника подал възражение. Сочи се, че ищецът като оператор на В и К услуги реално е доставил на ответника в качеството му на потребител, имайки предвид, че е собственик на процесния водоснабден недвижим имот, такива в посоченото 2 отчетено количество. Излага, че претендиралата сума за главница в размер на 1133.86лв., представлява цена на общо количество от 237.051м3 фактурирани В и К услуги по партида с номер на платец 71625, в това число 36м3 В и К услуги, отчетени по индивидуалния водомер на ответника, и 201.051 м3, припадаща се част след разпределение на общо количество от 777м3 начислено по общия водомер на сградата-етажна собственост. В резултат от извършено разпределение на разликата между начисленото общо количество от 777м3 и сбора от начислените индивидуални консумации на вода в отделните обекти в сградата от 118м3, е формирана разлика в размер на 659м3, която е разпределена пропорционално съгласно правилото на чл.25, ал.2 от Наредба № 4 от 2004г. на МРРБ. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи. Претендират се и сторените в исковото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който исковете се оспорват като недопустими и се излагат съображения за тяхната неоснователност както по основание, така и по размер. Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не е заплащал в срок ползваните от него ВиК услуги по индивидуалния му водомер. Оспорва ищцовото дружество реално да е предоставило услуги, за които претендира плащане по Справка от 10.08.2023 г. представена, като доказателство с исковата молба. Не отговаряло на истината, че ответникът не е оспорил чрез писмени възражения претендиралото вземане заявено, като произтичащо от разпределена разлика по общия водомер от 201, 051 м3 за периода 15.12.2022 - 19.01.2023 г.

Напротив, между страните била водена писмена кореспонденция по повод оспорване на вземането, вкл. са сезирани и държавни институции. Оспорва Констативен протокол № 041921/10.01.2023 г. да е изготвен в присъствието на законен или упълномощен представител на ответника, в тази връзка оспорва верността на констатациите в него, както и същият да е подписан от негов представител. Възразява срещу наличието на предпоставки за приложение на чл. 51, т. 2 ОУ във вр. с чл. 49 ОУ представени като доказателство с исковата молба, както и евентуално верността и коректността на изчисленията.

Оспорва да е имало въздействие върху общия водомер, водещо до забавяне или спиране отчитането на преминалите водни количества за периода 15.12.2022 -19.01.2023 г.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

3

Съставът на въззивния съд намира, че в първоинстанционното решение правилно е възприета и отразена установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка, като споделя и направените правни изводи, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

По наведените във въззивната жалба оплаквания:

Твърдението на въззивника за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъобразяване с уточняваща молба на ищеца от 22.11.2023г., въззивният съд намира за неоснователно. В посочената уточняваща молба въззивникът е посочил по какъв начин са разпределени начислените количества вода и въз основа на кое представено писмено доказателство, но не са изложени конкретни фактически твърдения за точната причина за начисляване на сумата, основана на цитирания констативен протокол, а именно фактическо въздействие върху водомера. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд в посока, че съгласно чл. 146, ал. 3 ГПК, след като изтече срокът на страните за вземане на отношение по доклада, както и да предприемат съответните процесуални действия, то настъпва преклузия както за доказателствените искания, така и за фактическите твърдения, освен ако не са налице условията на чл. 147 ГПК. В случая въззивникът – ищец не е направил възражения по приетия за окончателен доклад в първоинстанционното производство.

Изложеното обуславя извод за невъзможността на сезирания първоинстанционен съд да се произнесе с решението си по заявени след настъпване на преклузията фактически твърдения. Твърдяното от ищеца обстоятелство не покрива изискванията на чл. 147 ГПК и е могло да бъде заявено своевременно.

На следващо място, съставът на въззивния съд при анализ на събраните доказателства възприема извод за недоказаност пълно и главно по делото на твърдението за повреда на водомера чрез физическо въздействие, описана в Констативен протокол №41921/10.01.2023г. Представеният протокол не носи подпис за въззиваемата страна и по същество представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 ГПК и не обвързва съда. С отговора на исковата молба констатациите, обективирани в протокола, са оспорени от ответника, като ищецът не е ангажирал допълнителни доказателства в подкрепа съдържанието на протокола. Заключението на съдебно-счетоводната експертиза не съдържа данни, които да са годни да подкрепят конкретното съдържание на протокола, тъй като вещото лице е отразило показанията на вече подменения водомер към 11.06.2024г. Неоснователно е и оплакването за липса на дадени надлежни указания от първоинстанционния съд за доказване на факта на физическо въздействие. Както беше посочено, към момента на обявяване на доклада по делото за окончателен, доказателствената тежест е била пълно разпределена спрямо наведените към него момент фактически твърдения, с което са били спазени изискванията на процесуалния закон.

Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че предявените искове за главница и лихва в обжалваните части подлежат на отхвърляне като неоснователни, което обуславя извод за неоснователност на въведените във въззивната жалба оплаквания.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната 4 част.