Присъда № 5 от 10.04.2023, Районен съд - Свищов
- Съд
- Районен съд - Свищов
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 17/2022
- Вид
- Присъда № 5
- Подписан
- 10.04.2023
- В сила
- 12.11.2023
- Състав
- Пенка Борисова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 148 · Наказателен кодекс
- чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 146 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 148 ал. 1 т. 1 и т. 2 пр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189 -190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189 -190 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 190 ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 310, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда № 5 от 10.04.2023г. по НЧХ дело
№ 17/2022 година по описа на Свищовския районен съд
==================================================
Тъжбата на Я.Д.К. срещу подс. Е.Н.А. от гр. Свищов е по чл. 148 ал. 1 т. 1 и т.
2 пр. 2 вр. чл. 146 ал. 1 от НК, за това, че на 02.12.2020г. около 12,09 часа във фейсбук страница на „Свищов инфо“ /Svishtov Info/ под статия, озаглавена „Ръководството на болницата в Свищов сезира Районната прокуратура за действията на медицинско лице“ публично и по друг начин – чрез интернет мрежата – чрез публикуване в www.facebook.com от личния му профил на „Фейсбук“ е казал по отношение на Я.Д.К., ЕГН ********** „Я.К., Ей мн си жалък“.
В хода на съдебните прения частния тъжител пледира съдът да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото с тъжбата обвинение, тъй като безспорно е установена неговата вина, а също и, че е извършил деянието, така, както е описано. Деянието било извършено при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че публикуваният от него израз във фейсбук е от естество да засегне честта и достойнството на пострадалия, че същия може да бъде възприет освен от него и от неограничен кръс лица и е искал точно това. Посочва, че повдигнатото обвинение с тъжбата е за престъпление с два квалифициращи белега, с което не е нарушено правото на защита на подсъдимия. Моли да бъде наложено наказание, при отчитане обществената опасност на деянието и дееца, отегчаващите вината обстоятелства, а именно административно наказание към средния размер, което би постигнало целите на наказанието. Претендира разноски съобразно представени доказателства.
Подсъдимият Е.Н.А. не се признава за виновен. Не дава обяснения.
Защитникът му – адв. Н. оспорва изложените в тъжбата твърдения. В хода на съдебните прения защитникът му взема становище, че по делото не са събрани безспорни доказателства, че подсъдимия е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение – обида публично и по друг начин – чрез интернет мрежата – чрез публикация във фейсбук от личния профил . Позовава се, че по делото липсвали доказателства от къде е направен този коментар, още повече и заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че липсвали данни за профил на подсъдимия, както и заявеното от вещото лице, че дори да се стигне до определен IP адрес и се установи кое е лицето, негов потребител, следвало да се установят и други факти, като например сам ли е живяло лицето в периода на публикация, кой е имал достъп до компютъра или телефона му. Взема становище, че по делото липсвали доказателства и не можело да се установи фейсбук профил на подсъдимия, от кой IP адрес, кое потребителско име, кой е автор на публикацията , но липсвали и доказателства за профила на тъжителя. Счита, че не следвало да се тълкува разширително думата „мн“, чието съдържание можело да означава нещо съвсем разбично от „много“ , можело да бъде и „ми не си жалък“. Намира, че за да има престъпление по т. 1 на чл. 148 вр. чл. 146 ал. 1 НК било задължително деянието да е извършено в присъствието , а за да бъде квалифицирана като публична – да има 2 или повече лица, които да са възприели обидния израз , или не можело извършител да извърши обида публично в присъстивето и по т. 2 и обратно, което било самостоятелно основание подсъдимият да бъде оправдан по обвинението, а не на последно място и така както било повдигнато обвинението, неяснотата водела до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Изрази становище, подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Претендира разноски, включително и за предходните инстанции - по ВНЧХД 408/2021г. на ВТОС и при предходното разглеждане на делото от друг състав по НЧХД 416/2020г. на РС Свищов, като взема становище за неоснователност на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като в НПК не бил предвиден ред да се намалява възнаграждението поради прекомерност, 1 каквато възможност е предвидена в ГПК.
От събраните по делото доказателства съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Е.Н.А. е роден на *****г. в гр. Свищов. Не е осъждан, видно от справката за съдимост.
На 02.12.2020г. в 11,35 часа във фейсбук страницата на „Свищов инфо“ /Svishtov Info/ била публикувана статия озаглавена „Ръководството на болницата в Свищов сезира Районната прокуратура за действията на медицинско лице“ . Не се спори по делото, че страницата представлявала личен блог, съдържащ новини от Свищов и региона, информация за фирми и услуги, забавления, оферти, обяви и др. От профил с имена Я.К. бил публикуван следния коментар:“ХАХАХАХХАХАХАХАХА Някой да напомни на "Ръководството на болницата в Свищов", че има един акт, случайно наречен Конституцията на Република България, според чийто чл.48, ал.4 "Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд." А да подбуждаш някого да си прекрати трудовия договор не е престъпно. Сиреч целия напън на "ръководството" е кьорфишек. ’’, видно от приложените с тъжбата екранни снимки от фейсбук страницата Свищов инфо.
От същите екранни снимки от фейсбук страница се установи, че непосредствено след това, от фейсбук профил с имена E.A., бил написан следния коментар:“Я.К. Ей мн си жалък”. Непосредствено след това, лицето с фейбук профил Я.К. написало: “Г-н А., надявам се, че имате солидна обосновка на твърдението си, щото ще се наложи да го изложите там, където хората застават зад думите си (сиреч в съда). Just to know. ’’По - нататъшни коментари събеседниците не разменили.
На неустановена дата от приложението на „Фейсбук“ - “Месинджър” до лице с фейсбукпрофил E.A. било изпратено следното съобщение: Г-н А., бихте ли искали да обясните вчерашния си обиден коментар "Ей мн си жалък", евентуално да се извините? „, според приложената екранна снимка .
Съгласно представената екранна снимка от фейсбук профил на E.A., същият работи в *****, директор в *****, учил в СА „Д.А.Ценов“ гр. Свищов, местожителство Свищов, като се съдържа и снимка на профила.
Видно от приложената разпечатка за състояние към 10.12.2015г. на ***** , същото е с директор Е. А., посочен е служебен телефон- мобилен телефон, който телефон е посочен за връзка и в информация за *****, съгласно екранна снимка от страницата ***** в България.
В хода на съдебното следствие беше извършен оглед на представен с тъжбата 1 брой компакт диск, чрез използване на служебния лаптоп на съда, в присъствието на системния администратор А.С. и отразяването му в съдебния протокол, като при отварянето на аудиофайла се чу следното съдържание:
- Да.
- Добър ден, търсили сте ме.
- Здравейте, Е. А. търся.
- На телефона.
- Здрасти, обажда Ви се Я.К. във връзка с Вашия обиден коментар, че съм жалък.
Искате ли да ми обясните защо сте го написали, евентуално?
- Заради коментар за болницата.
- Евентуално да се извините, ако искате. Предупреждавам Ви, че разговорът се записва.
- И!
2
- А Вие ли го писахте?
- Значи нали знаете за записите на разговорите, без съгласието на човек той не може да бъде записван.
- Разбира се, аз Ви предупреждавам съгласно българското законодателство.
- Значи Вие ме предупреждавате, това трябва да бъде информация, а не предупреждение. Предупреждението предполага съвсем различни неща.
- А Вие ли писахте коментара?
-Така, че ви казвам нямате право да ме записвате.
- А Вие ли писахте коментара?
- Разбирате ли, нямате право да ме записвате, това е.
- Господине на мен ми е.
Приложен като веществено доказателствено средство по делото беше диска, съдържанието на който беше изслушано и отразено в протокола от съдебно заседание на 1.03.2023г. по делото.
Видно от заключението на съдебно-компютърно-техническа експертиза, на въпроса „кои са всички функционалности и комплекс от мерки за защита на всеки потребителски профил във фейсбук“, вещото лице е дало заключение, че фейсбук предлага набор от функционалности за защита от неправомерен достъп до потребителските профили:
1. Защита с парола, за която са наложени редица ограничения – дължина между 8 и 20 символа и да съдържа символи от поне три от четирите набора от символи – малки букви, големи букви, числа и специални символи, като фейсбук не позволя да се зададе парола, която не отговаря на гореизброените изисквания; 2. Получаване на предупреждение за неразпознати влизания във фейсбук – когато е направен опит за влизане от устройство или браузър, които не са разпознати от фейскбук т.е. влизането от него е за пръв път, потребителя получава съобщение от кое устройство е направен опита и къде се намира то.
Вещото лице е описало, че в предупредителното съобщение потребителя трябва да потвърди дали той влиза от новото устройство/браузър или да нулира паролата си за достъп.
Потребителя може да добави устройства и браузъри, които използва и на които се доверява в списък, за да не се получава предупредителни съобщения за тях. Съгласно заключението на вещото лице, потребителят може да избере един или няколко имейл адреса, на които да получава тези предупредителни известия; 3. Двуфакторно удостоверяване-двуфакторното удостоверяване е защитна функция, която предпазва акунта във фейсбук в допълнение на паролата, ако се използва двуфакторното удостоверяване, потребителя трябва да въвежда специален код за влизане или да потвърди опита си за вход всеки път, когато някой се опита да осъществи достъп до фейсбук от браузър или устройство, които не са разпознати т.е. не са добавени в доверения списък, като съществуват три възможности за двуфакторно удостоверяване : използване на хардуерен ключ на съвместимо устройство, при всяко влизане в потребителския профил е необходимо да се включи или прочете предварително дефинирано и с уникален код хардуерно устройство, използване на кодове от външно приложение т.е. софтуерно, при всяко влизане е необходимо да се въведе код генериран от специален софтуерен продукт и получаване на кодове чрез текстово съобщение/sms/ на мобилен телефон/след успешно въведена парола фейсбук изпраща sms със генериран код, който потребителя трябва да въведе за да получи достъп. Описано е в заключението, че за всеки потребителски профил минималното изискване е използването на парола за достъп.
Получаване на предупреждение за неразпознати влизания и „двуфакторно удостоверяване“ са мерки, които потребителя сам избира дали да използва. Според вещото лице С., използването на комбинация от трите фунционалности дава максимална защита на профила от неправомерен достъп. Вещото лице е дало заключение, че на въпроса „твърдяните в тъжбата реплики от кой фесбук профил са изпратени , със съответния IP адрес и 3 местоположение, интернет доставчик на адреса“не може да бъде даден еднозначен отговор, поради техническата невъзможност и въз основа на наличната към делото информация/приложените по делото разпечатки от фейсбук/. Подробно е описало в констативно-съобразителната част, че потребителските имена и потребителските идентификатори са част от публичния профил на всеки потребител, те са уникални за всеки потребителски профил и чрез тях може да се идентифицира еднозначно всеки потребителски профил. Вещото лице е посочило, че потребителското име е уеб адресът на профила или страницата, то се генерира автоматично при първоначалната регистрация на профила и е уникално за всеки профил, като чрез потребителското име е възможно да се създаде персонализирана връзка към профила, която може да бъде споделена с приятели или да се публикува на външни уеб сайтове. По този начин можело да се осъществи достъп до информация за някого чрез фейсбук. Описано е, че потребителският идентификатор е низ от цифри, който идентифицира всеки потребителски профил и представлява връзка към профила във фейсбук, използва се служебно от фейсбук и по принцип не е публично достъпен, генерира автоматично при първоначалната регистрация на профила и е уникален за всеки профил . Според заключението на вещото лице, чрез идентификатора също е възможно еднозначно да бъде определен потребителя. Видно от заключението , за разлика от потребителските имена и потребителските идентификатори, профилното име е информация, която всеки потребител сам попълва при първоначалната регистрация, а също така може да промени веднъж на всеки 60 дни. Независимо, че има наложени редица рестрикции относно съдържанието на профилното име, сред тях не е изискването то да е уникално за всеки потребител, профилното име е част от данните които са т.н. Публичен профил, това са данни, които са публично достъпни и видими от всички други потребители.