Решение № 641 от 12.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Петя Шишкова

Милена Панева при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Росица Т. Славова като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200894 по описа за 2024 година С присъда №48/04.06.24 г., постановена от ОС-Пловдив /ПОС/, 3 състав, по В.Н.О.Х.Д.2421/23 г., е отменена оправдателна присъда №260021/01.02.21 г., постановена от РС-Пловдив /ПРС/, 5 наказателен състав, по Н.О.Х.Д.7825/19 г., и подсъдимият М. П.

П. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.216,ал.1 НК,като във връзка с чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. На основание чл.57,ал.1,т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим. Приспаднато е и времето на задържане на подсъдимия. Налице е произнасяне и по веществените доказателства и направените по делото разноски.

Срещу присъдата на ПОС е постъпила жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която се заявява нейна неправилност, незаконосъобразност, постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се атакуваният съдебен акт да бъде отменен и подсъдимият-оправдан по повдигнатото му с обвинителния инструмент обвинение. Постъпило е допълнение,в което подробно са изложени тезите на защитата и се препотвърждава отправеното в самата жалба искане.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Не 1 се явява и неговият защитник, също редовно призован.

Конституираният частен обвинител, И. Я., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не заявява мнението си по ангажиращия настоящата инстанция процесуален документ.

Представителят на ВП намира,че присъдата следва да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и допълнението към нея и изложените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на правилата по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

ОБЩИ ПОСТАНОВКИ:

Както подхожда винаги в случаи като процесния, преди да даде отговори на релевираните в касационната жалба допустими възражения срещу атакувания съдебен акт, формулирани в границите на възможната проверка, върховната съдебна юрисдикция по наказателни дела се счита задължена да даде определени пояснения.

1/ Най-напред това касае хронологията на развитието на настоящото съдебно наказателно производство. Цитираната по-горе първоинстанционна присъда е била трикратно предмет на въззивна проверка. Тя е атакувана от представител на прокуратурата и е образувано В.Н.О.Х.Д.1139/21 г. по описа на ПОС. По това дело е постановена нова присъда №6/25.01.22 г., с която е отменена протестираната такава и подсъдимият П. е признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, наложено му е наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да се осъществи при първоначален общ режим, както и е извършена кумулация с друго осъждане с дължимите в тази връзка последици.

По касационна жалба на подсъдимия чрез неговия защитник е образувано К.Н.Д.357/22 г.по описа на 3 н.о. на ВКС. С решение №93/27.06.22 г.е отменена цитираната присъда и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Указанията по това решение са свързани с необходимостта от изясняване на обстоятелства по депозираното от свидетелката А. Б. на досъдебна фаза и информативността на казаното от нея досежно разпознат или не подсъдим, съпоставено с изявленията на свидетеля С. П.; за видимостта на свидетелките Б. от техния дом към мястото, на което е причинен пожарът; за необходимост от коментар на приложената по делото химическа експертиза относно съпоставянето й със защитната теза на подсъдимия; и най-сетне относно неубедителна защита на позицията на ревизираната инстанция по приложения на л.26 от ДП огледен протокол- в смисъл доколко проведеното действие е оглед и дали не се касае за претърсване и изземване, изискващо надлежно одобрение /при липса на съдебно разрешение/,наред с обстоятелството,че няма пречка да се експлоатира и различен доказателствен път за установяване на приобщаване към производството на веществени находки.

2

Въз основа на това отменително решение е образувано В.Н.О.Х.Д.1167/22 г.по описа на ПОС и е постановена нова осъдителна присъда №10/07.02.23 г., идентична с предишната на въззивния съд, с изключение на приложението на разпоредбата на чл.25 НК във връзка с друго осъждане на лицето.

По жалба на подсъдимия чрез неговия защитник е образувано К.Н.Д.711/23 г. по описа на 3 н.о.на ВКС. При втората поред касационна проверка, въпреки че ПОС е изключил от годната за ценене доказателствена маса протокола за оглед, предмет на отговор на изискванията по първото отменително решение на ВКС, и че е разкрил други доказателствени материали, чрез които се изясняват релевантни обстоятелства, с решение №419/15.11.23 г. отново е констатирано наличие на отменителното основание по чл. 348,ал.1,т.2 НПК. Преценено е,че при изпълнение на дадените с първото касационно решение указания проверяваният съд е допуснал нови съществени процесуални нарушения /“аналитичната дейност на въззивната инстанция е дистанцирана от обективност и задълбоченост, което опорочава начина, по който съдът е формирал вътрешното си убеждение за доказателствената еднопосочност на установените от него факти, касаещи участието на подсъдимия П. в престъпното деяние“/ и липсва изясняване на определени въпроси.

Атакуваната присъда е отменена и производството е върнато за разглеждане от друг състав на ПОС, постановил обжалвания пред настоящата инстанция трети поред въззивен съдебен акт. Отразените неблагополучия и дадените в тази връзка поредни указания по второто отменително решение на ВКС са следните:

- да се изясни начинът, по който А. Б. е разпознала в хода на досъдебното производство подсъдимия.

-да се установят действията по запазване на процесния автомобил, особено предвид обстоятелството,че съгласно протокола за оглед той е намерен с отключени врати.

-да се изясни как са приобщени и чия собственост са намерените в багажника на колата вещи.

-да се разясни как е бил облечен подсъдимият П. и какви дрехи е предал за изследване.

-да се провери внимателно дали жалбоподателят е чакал П. Л.,който живее на същата улица.

-да се разберат подробности по казаното от свидетелите Л. /Й. и П./, както относно горепосоченото,така и досежно това чия собственост са вещите, за които се твърди,че са открити в багажника на колата.

-да се изследва въпросът защо на л.39 от ДП е изписано,че подсъдимият е бил облечен със сиво-бяло на цвят яке и светлосини дънки, а по показания на свидетели извършителят е бил с тъмни панталони /този със светлото яке/.

3

- да се провери надлежно съдържанието по приложения на л.79 от ДП диск, предаден доброволно от свидетеля Я., с помощта на видеотехнически експерт.

-да се изясни разстоянието от етажа, на който са били свидетелките Б., спрямо мястото на пожара с оглед видимостта им, в каквато връзка да се ползва помощта на вещо лице.

-да се даде категоричен отговор показанията на Б. надлежна доказателствена основа ли са за персоналната идентификация на автора на престъпното деяние чрез опознаване по облекло и стойка.

-да се преценят разясненията на вещото лице, изготвило трасологическата експертиза, относно възможността следите върху външната част на двойния секретен патронник на входната врата на гаража да са оставени от многото съществуващи ключове марка Bolter.

2/ Както винаги до момента този съд е отстоявал позицията си, върховната съдебна инстанция по наказателни дела е обвързана преди всичко с юридически съображения в контекста на правомощията й като последна касация. Затова обстоятелството, че делото се разглежда за трети пореден път пред ВКС съвсем не означава, че той е длъжен да се произнесе като въззивен съд. Както и до момента е приемано, тълкованието на чл.354,ал.5,изр.2 НПК е еднозначно- законът дава такава възможност, ако се разкрият пороци в съдебната дейност на инстанцията, чийто акт, постановен при последното второстепенно разглеждане на делото, подлежи на контрол.

При това констатираните недостатъци трябва да са довели до незаконосъобразно приобщаване и/или интерпретиране на решаващ доказателствен материал и/или до извеждане на невярна фактология по инкриминираната престъпна деятелност; откъдето и, но не винаги, до нарушаване на материалното право.

Ето защо, с оглед казаното току-що, развитието на процесното дело в посочения хронологичен ред не довежда до необходимост от автоматичното му разглеждане от тази инстанция според повелята на чл.354,ал.5,изр.2 НПК. При направена от последния поред състав констатация за изяснена по делото фактическа обстановка, базираща се на прецизно събрани, проверени и анализирани доказателства, в резултат както на стриктно спазване на указанията по второто отменително решение на ВКС /ако е нужно, и по първото/, така и на задълбочен собствен преглед на годната доказателствена маса, касационната проверка следва да се извърши по редовния инстанционен контрол, независимо от претендираното в протест или жалби желание за разглеждане на производството по реда на чл.354,ал.5,изр.2 НПК.

Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване очевидно е необходимо да се заяви, че приложението на посочения ред, каквото е искането по активиращия сегашното разглеждане процесуален документ, базиран изцяло на разсъждения по съществото на престъпната деятелност, поначало би изисквало отмяна на атакувания 4 съдебен акт и потвърждаване на оправдателната присъда, а не директно оправдаване на дееца от ВКС /при допустимост на разглеждане, при положение, че и първостепеннният съдебен акт би бил осъдителен, предвид правомощията по чл.334 и сл.НПК; извън реда по чл.354,ал.1,т.2,пр.посл. вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК при приета от ПОС непрестъпна фактология въобще/. Това именно би означавало тази инстанция да се реализира като въззивен съд.

ПО ЗАЯВЕНИТЕ СЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ:

Развитите в допълнението към жалбата оплаквания установяват идентичност с излагани и досега пред предходни касационни състави доводи, ярко ангажиращи преоценка на събрания доказателствен материал от страна на ВКС. Отново се оспорва приетата от въззивния съд фактическа обстановка, което обаче понастоящем е допустимо,доколкото се касае за трето редовно разглеждане на делото пред ВКС.

Твърди се най-общо казано, недоказаност на обстоятелството подсъдимият М. П. да е извършител на процесното деяние и осъждането му в тази връзка се извежда като направено на базата на недопустими предположения. Всичко това е резултат от собствен доказателствен прочит на касатора и неговата защита, който се настоява да бъде възприет от ВКС.

Същевременно, липсва нарочно разяснение кои точно указания по второто отменително решение на върховния съд /ако е нужно и по първото/ не са изпълнени от ПОС, както и какви процедурни пороци е допуснал последният при разглеждане на делото, които да са довели до незаконосъобразно възприемане на престъпната фактология, а оттам и до неправилно приложение на материалния закон. Простото несъгласие с позицията на решаващата втора инстанция не е заместител на казаното.

В името на истината трябва да се спомене, че на стр.3 от допълнението към касационната жалба, втори абзац отдолу нагоре, се твърди, че „ПОС не е преодолял допуснатите нарушения,констатирани при предходните обжалвания, и въпреки дадените от касационната инстанция указания, отново е постановен един неправилен и незаконосъобразен съдебен акт.“ Няма обаче яснота какво се има предвид, след като по предходните отменителни решения на ВКС са дадени определени указания по процедурни въпроси, чието съблюдаване е нужно да се следи понастоящем, но далеч не и предписания крайният съдебен акт да е оправдателен, както като че приема защитата. В този смисъл оплакването, че са „изградени от въззивния състав изводи, които не почиват на доказателствата по делото, а подсъдимият е осъден, въпреки че обвинението не е доказано по несъмнен начин“, се явява не резултат от твърдяно неспазване на депозирани указания на върховната съдебна инстанция по правото, а плод на заключения въз основа на личен за страната направен по-напред в допълнението доказателствен разбор. Който е обсъдим, както бе казано по-горе, само при положение,че и след изпълнение на указанията въззивният акт страда от дотолкова съществени недопущения, които се нуждаят от коригиране, че да се налага 5 намеса на ВКС, водеща до различни същностни за производството изводи.