Определение № 25590 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25590 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110107707 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.

Постъпила е молба от ответника „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност" - София (УДВГД София) към Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура" (ДП НКЖИ), подадена чрез пълномощника му инж. Емил Георгиев – Директор на УДВГД София, с която се иска изменение и допълване на Решение № 12028 от 18.06.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.

В молбата се поддържа, че в мотивите на съдебното решение съдът се е произнесъл по искането на ответното предприятие за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е приел, че съразмерно на отхвърлената част от исковете (54.55%) в негова полза следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 159,18 лева. Ответникът посочва, че съдът е пропуснал да обективира това свое правно съждение в диспозитива на решението, поради което моли същият да бъде допълнен с присъждането на сумата от 159,18 лева.

В законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило писмено становище от ищеца Ц. П. К., подадено чрез неговия пълномощник адв. Й. М.-Г.. В становището се излагат аргументи за неоснователност на молбата. Поддържа се, че насрещната страна не сочи нови обстоятелства и не представя доказателства, обосноваващи промяна на акта, като разпоредбата на чл. 248 ГПК не може да служи за поправяне на собствени пропуски на страната при упражняване на процесуалните права.

Съдът, като прецени доводите на страните и се запозна подробно с хронологията на производството, намира следното:

Молбата на ответника е подадена в законоустановения срок за обжалване на решението и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е изцяло основателна.

С постановеното по делото Решение № 12028 от 18.06.2026 г. предявените от Ц. П. К. искове са уважени частично (искът по чл. 225, ал. 1 КТ е уважен изцяло за сумата от 8 614,56 лв., преизчислена на 4 404,55 евро, а искът по чл. 82 ЗЗД за сумата от 10 337,47 лв. е отхвърлен изцяло). Съотношението на уважената спрямо отхвърлената част от претенциите определя съразмерност на успеха от 45.45% за ищеца и 54.55% за ответника.

В мотивите на съдебното решение (на стр. 7) съставът изрично е анализирал претенцията на ответното предприятие за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съдът е определил базовия размер на това възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната помощ, на сумата от 150,00 евро (равностойни на 293,37 лева).

Съобразно отхвърлената част от предявените искове (54.55%), съдът е изчислил, че в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 159,18 лева. При съпоставката на мотивите с диспозитива на постановеното решение обаче се установява, че съдът е пропуснал да запише това осъждане в диспозитива на съдебния 1 акт.

Становището на ищеца за неоснователност на молбата не може да бъде споделено. В случая не се касае за пропуск на страната да поиска разноски или да представи списък по чл.

80 ГПК, а за допуснато от самия съд разминаване между мотивите и крайния диспозитив на съдебното решение. Този пропуск съставлява класическо основание за допълване на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

При определянето на дължимата сума следва да се вземе предвид и указаният в самото решение принцип на трансформация на паричните суми в евро във връзка с въвеждането на единната европейска валута като официално платежно средство, извършено по официалния фиксиран курс (1 EUR = 1.95583 BGN). Преизчислена по този курс и закръглена до втория знак след десетичната запетая, дължимата сума от 159,18 лева възлиза точно на 81,39 евро (както правилно е посочено в мотивите на решението при определяне на трансформираните суми за разноски).

Поради изложеното, молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна и решението в частта за разноските следва да бъде допълнено, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника сумата от 81,39 евро (с левова равностойност 159,18 лева) за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК Решение № 12028 от 18.06.2026 г., постановено по гр. д. № 20261110107707 по описа на Софийски районен съд, II гражданско отделение, 168 състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, както следва:

ОСЪЖДА Ц. П. К., ЕГН **********, с адрес: с. Л. област София, ДА ЗАПЛАТИ на „Управление на движението на влаковете и гаровата дейност" - София (УДВГД София) към Държавно предприятие „Национална компания железопътна инфраструктура" (ДП НКЖИ), ЕИК 130823243, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Сердика, бул.

„Княгиня Мария Луиза" № 120 А, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 81,39 евро (осемдесет и едно евро и тридесет и девет цента) с левова равностойност от 159,18 лева (сто петдесет и девет лева и осемнадесет стотинки), представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.

Настоящото определение подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2