Протокол № 641 от 19.11.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 641 гр. Варна, 19.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана К. Стоянова при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева

Сложи за разглеждане докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело № 20253100900228 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:31 часа се явиха:

Ищецът Е. И. П., редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява, представлява се от адвокат М. Т., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Ответникът З. Е. А.

ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, редовно уведомен от съдебно заседание, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Б. Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, явява се в съдебно заседание.

Вещото лице Д. А. Д., редовно призован, явява се в съдебно заседание.

Вещото лице С. В. В., редовно призован, явява се в съдебно заседание.

Вещото лице Д. Б. П., редовно призована, явява се в съдебно заседание.

Вещото лице С. З. З., нередовно призована, не се явява в съдебно заседание.

СЪДЪТ докладва върната в цялост призовка до вещо лице З., като по сведение на „Човешки ресурси“ към ВМА МБАЛ – Варна, адресатът е в продължителен отпуск, до 14.11.2025 г.

С разпореждане № 6020/29.10.2025 г. съдът е разпоредил нова призовка след 14.11.2025 г.

Свидетелят Т. Т. А., редовно призован, явява се в съдебно заседание.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

АДВ. Т.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовното уведомяване на страните, намира, че не са 1 налице процесуални пречки по хода на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 от ГПК пристъпи към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Т.: Поддържам исковата молба, оспорвам отговора на исковата молба.

АДВ. Д.: Поддържаме отговора, оспорваме иска.

СЪДЪТ, на основание чл. 145, ал. 3 ГПК, приканва страните към спогодба.

АДВ. Т.: От наша страна сме готови.

АДВ. Д.: От наша страна, принципно, също е възможна спогодба, но след установяване на твърденията на ищцата, че има връзка с починалия. За момента ответното дружество оспорва връзката между ищцата и починалото лице.

СЪДЪТ на основание чл. 146 от ГПК докладва делото, като се придържа към изготвения проекто-доклад, обективиран в Определение № 1267 от 04.09.2025 год., както следва:

Производството е образувано по предявен от Е. И. П., чрез адв. М. Т. срещу „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД, иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ вр. чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта на съпруга ѝ А.С.С. в резултат на ПТП, настъпило на 30.10.2023г. в гр. Варна, поради вина на водача на автомобил, марка и модел „Рено Клио“ с рег. № ******, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество съгласно застрахователна полица № 03123001469459, ведно със законната лихва счита от 23.12.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2023г. около 12:35ч. в гр. Варна, е настъпило ПТП, при които Т. Т. А., като водач на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ******, с прикачено към автомобила туристическо ремарке с рег. № ****** предприема маневра завой на ляво, навлиза насрещната лента за движение и отнема предимството на управляваният от А.С.С. мотопед марка „Жужоу Нанфанг“. А.С. предприема маневра за аварийно спиране, при което мотопедът губи странична устойчивост завърта се около вертикалната си ос, плъзга се странично.

Водачът на мотопеда удря тялото си в предната дясната част на лекия автомобил, в следствие на която пада, заедно с мотопеда на пътната настилка.

2

Бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2176. В резултат на получените телесни увреждания и в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие, постраД.т С. починал в шокова зала в МБАЛ „Св. Анна“ в гр. Варна на същия ден – 30.10.2023г. Медицинските лица, при огледа и аутопсията на тялото на починалия А.С., установили съчетана травма на гърдите и корема със счупване на десни ребра, контузия на бял дроб, вдишана кръв в белите дробове, разкъсване на черен дроб, десен бъбрек, излив на кръв в коремната кухина и задперитонеалното пространство, остра кръвоизливна анемия, които травматични увреждания били получени приживе и довели до смъртта на А.С..

Като причина за възникване на ПТП сочи навлизането на лекия автомобил в лентата за движение и траекторията на движение на управлявания от постраД. мотопед. Водачът на л. а. нарушил правилата за движение по пътищата, като отнел предимството и не пропуснал насрещно движещия се мотопед, вследствие на което причинил по непредпазливост смъртта на А.С.. Вината на водача на лекия автомобил е установена с влязла в сила Присъда № 7/29.07.2024г. по цитираното по-горе НОХД на Военен съд – Сливен.

Към датата на ПТП спрямо лекия автомобил с рег. № ****** на водача Т.

А. е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД с крайна дата – 18.05.2024г. вкл. Ищцата твърди, че била във фактическо съжителство с постраД. А.С. за период повече от 12 години преди инцидента, като имали икономически отношения за задоволяване на общи битови нужди, планирали да сключат граждански брак в края на 2023г. и да създадат потомство.

Споделя, че е претърпяла най-тежката по интензитет травма, каквато е загубата на семейния ѝ партньор. Отправила е застрахователна претенция до ответното дружество, връчена на 23.12.2024г., но до настоящия момент не е получила съответно обезщетение. Претендира обезщетение в посочения размер за компенсиране на неимуществените вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на партньора ѝ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на уведомяването на ответника, както и всички разноски по водене на делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор по делото от ответната страна „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД.

Оспорва предявения иск по основание и размер. Според ответника, ищцата не попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А.С., доколкото същата не е била фактически съжител на постраД.. Позовава се на влязло в сила Решение № 1359/06.12.2024г., постановено по гр. дело № 1655/2024г. по описа на ВОС, в което е прието, че за периода от м. февруари 2013г. до 30.10.2023г. – датата на процесното ПТП, А.С. е живял на съпружески начала не с ищцата, а с друга жена – М.М., с която имат дете А.М.. Ответникът не е съгласен с описания от 3 ищцата механизъм на настъпване на процесното ПТП. Възразява срещу наличието на данни за доказано по безспорен начин виновно поведение от страна единствено и само на водача на застрахования л. а. „Рено Клио“ с рег.

№ ******, което да ангажира неговата отговорност. Сочи, че поведението и мястото на движение по пътното платно от страна на А.С. също са причина за настъпване на процесното ПТП. В тази връзка твърди, че постраД.т е управлявал мотопед „ Жужоу Нангинг“ без регистрационен номер, без задължителен технически преглед и без да притежава валидно СУМПС. На следващо място твърди, че към датата на ПТП, постраД.т С. е бил с 2,08 ‰ алкохол в кръвта. Скоростта на движение на мотопеда преди произшествието била значително по-висока от тази на л. а. Прави се извод, че водачът на мотопеда е могъл да предотврати удара.

В условията на евентуалност счита, че е налице съпричиняване от негова страна поради нарушение на чл.15 от Закона за движение по пътищата, както и че телесните увреждания, които е получил вследствие на ПТП до голяма степен биха били избегнати ако постраД.т е бил с подходящо защитно облекло.

С оглед на отправената от ищцата застрахователна претенция заявява, че доказателства за установяване механизма на ПТП и на вината на застрахования водач са били изискани, но не са представени в пълнота.

Оспорва претендираната от ищцата лихва за забава, като счита, че същата се дължи единствено от делинквента. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 497 от КЗ / в сила от 01.01.2016г./. Твърди забава на кредитора, както и че застрахователят не дължи лихва по чл. 409 от КЗ.

Моли искът да бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът приема следната правна квалификация на предявения иск: чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 КЗ .

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК , съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти: настъпилото на 30.10.2023г. пътнотранспортно произшествие между управляваният от Т. Т. А. лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ******, с прикачено към автомобила туристическо ремарке с рег. № ****** и управляваният от А.С.С. мотопед марка „Жужоу Нанфанг“; че към датата на ПТП – 30.10.2023г. спрямо л. а. „Рено Клио“ с рег. № ****** на водача Т. А. е налице валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЗЕАД с крайна дата – 18.05.2024г. вкл.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК, съдът указва на ищцата, че следва да установи следните факти: че на посочената дата е настъпило ПТП с посочения механизъм;

4 че вследствие на ПТП постраД.т А.С. е починал; че е живяла с него на съпружески начала, както и че е изпитала твърдените болки и страдания от смъртта му.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК , съдът указва на ответника, че следва да установи положителните факти, на които се позовава, а именно: че мотопедът е бил без регистрационен номер, без задължителен технически преглед, А.С. не е притежавал валидно СУМПС към датата на ПТП бил е с 2,08 ‰ алкохол в кръвта, които в съвкупност са причинили неговата смърт; че А.С. е бил без предпазно облекло; че за периода от м. февруари 2013г. до 30.10.2023г. – датата на процесното ПТП, А.С. е живял на съпружески начала не с ищцата, а с друга жена – М.М..

На осн. чл. 146, ал. 2 ГПК съдът намира, че не са налице факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.

На осн. чл. 146, ал. 1 ГПК, съдът намира, че делото подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.

АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада. Моля при определението на спорното от безспорно, да бъде изрично указано, макар в отговора на исковата молба да няма изрично оспорване, дали колегата оспорва, че те са застраховател на процесното ПТП, причинило смъртта на наследодателя на моята доверитЕ..

АДВ. Д.: Нямаме спор. Спорни са другите обстоятелства.

На основание чл. 146, вр. 374 от ГПК СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните намира, че проекта за доклад следва да бъде вписан като окончателен, с корекция на стр. 1 от определението, където е отразено „… от смъртта на съпруга й А.С.С.…“, същото да се коригира на „съжителстващо лице“.

Водим от горното СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ВПИСВА в протокола проектодоклада, изготвен с Определение № 1267 от 04.09.2025 год. като окончателен доклад по делото, с корекция на стр.