Решение № 1395 от 11.10.2023, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 2017/2023
- Вид
- Решение № 1395
- Подписан
- 11.10.2023
- В сила
- 11.10.2023
- Състав
- Мария Гецова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- § 1 т. 41Б · Закон за енергетиката
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1395 гр. Русе, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520102017 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от
„Електроразпределение Север“АД, ЕИК 104518621, със седалище гр. Варна, чрез адв. Е. К., с която са предявени установителни искове по чл. 422 ГПК против И. И. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. Русе, *************, както следва: ДА СЕ УСТАНОВИ, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата 10883,75 лв. – главница, представляваща неплатена електроенергия за периода от 30.03.2017 г. до 23.06.2022 г., по фактура № 0108127507/22.07.2022 г., както и че дължи лихва за забава за периода от 11.08.2022 г. до 05.12.2022 г. в размер на 350,70 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 15.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по настоящото и по заповедното производство.
Ищецът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”АД твърди, че е дружество, което се занимава с пренос и разпределение на електрическа енергия. В Общите условия /ОУ/ на дружеството била предвидена възможността да извършва проверки за неправомерни свързвания и въздействия във връзка с ползването на електрическа енергия от потребителите, като съгласно чл. 16 от ОУ ползвателя имал задължение да не променя схемата на свързване, така че това да се отразява на отчитането на доставената енергия. На 23.06.2022 г. служители на ищеца извършили проверка за точността на измерване на обект на ответника в гр. Русе, *************, с посочен клиентски номер 1700017577 и абонатен номер 0102909049. С Протокол № 5600557/23.06.2022 г., при проверката на 1 електромера била отчетена енергия от Тарифа Т3 – 053960 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът бил демонтиран, поставен в безшевна торба, пломбиран, предаден на Български институт по метрология /БИМ/ за експертиза. Била на правена такава, която потвърдила при софтуерно четене наличието на външна намеса в тарифната схема на електромера и преминала енергия на Тарифа Т3 – 053960,885 кВтч, която не е визуализирана на дисплея. На база на така установеното на 22.07.2022 г. ищецът изготвил Становище за начисление на потребена, но неотчетена и неплатена електрическа енергия в размер на 53960 кВтч за периода от 30.03.2017 г. до 23.06.2022 г. Това било направено на осн. чл. 55 от ПИКЕЕ.
Била издадена и фактура № 0108127507/22.07.2022 г. за стойността на така начислената енергия – 10 883,75 лева с ДДС. Ответникът се явявал потребител на електрическа енергия за горепосочения недвижим имот и имал качеството на краен клиент на осн. § 1 т. 41Б от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Ищецът претендирал сумата в размер на 10 883,75 лева, както и лихва за забава в размер на 350,70 лв. по реда на заповедното производство по приложеното ч.гр.д. № 6374/2022 г. по описа на Районен съд - Русе, но по същото в срок било на правено възражение от длъжника. Поради което се претендира за установяване на задълженията му по исков ред по настоящото дело.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор, чрез адв. Г. М., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани, счита че неточното отчитане е по вина на собственика на устройството за измерване, което е пломбирано от него и не било манипулирано. Оспорва да е потребил начисленото количество електроенергия. Оспорва данните от изготвената метрологична експертиза за наличие на преминала енергия, която не е визуализирана на дисплея. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията формирани преди 20.07.2019 г.
За да се произнесе съдът съобрази следното :
По делото е установено, че ответникът е потребител на електрическа енергия като наемател в процесния имот гр. Русе, **********, /видно от представения договор за наем/ и дължи плащане на доставената такава на ищеца по нормативно определените цени, както и че на 23.06.2022 г. служители на ищеца са извършили демонтаж на електромера и подмяната му с нов, за което са съставили констативен протокол пред свидетел, в случая член на домакинството на ответника Р.В. Й.а. В протокола от 23.06.2022 г. е отразена констатираната преминала енергия на Тарифа Т3 – 053960 кВтч.
Средството за търговско измерване /СТИ/ е запечатано в найлонов плик с пломба и впоследствие е предадено за извършване на метрологична експертиза в БИМ. От съставения констативен протокол за същата е видно, че има неправомерна намеса в софтуера на СТИ, в резултат на което има преминала енергия през Тарифа 3, която не се визуализира на дисплея и електромерът не съответства на техническите характеристики. Въз основа на 2 така установеното ищецът е извършил корекция на сметка за периода от 30.03.2017 г. до 23.06.2022 г. в размер на 53960 кВтч, а с писмо до ответника го е уведомил за установеното като е връчил и издадената фактура за това количество енергия на стойност 10883,75 лева. От представеното от ищеца Становище за начисление на електрическа енергия е видно, че корекцията по сметка е правена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. Тези данни се потвърждават и от заключението на вещото лице К. по приетата по делото техническа експертиза. Вещото лице установява, че е налице неотчетена електрическа енергия от 53960.885 kWh, регистрирана от тарифния регистър на тарифа „ТЗ". Този регистър не се визуализира на дисплея на електромера. Енергията е отнесена за периода от монтажа до демонтажа на електромера от 30.03.2017 г. до 23.06.2022 г. Разпределението на начисленото количество енергия е пропорционално на броя дни от съответния под период. Няма информация за момента на настъпване на евентуалната софтуерна намеса. Количеството електрическа енергия - отчетеното и определеното в справката за корекция - е преминало през процесното СТИ (електромер № 1114 0211 6202 5332) и може да бъде доставено да абоната, в съответствие с пропускателната способност на присъединителната линия и присъединителните съоръжения. По методологията на чл. 55 от ПИКЕЕ е извършена корекция, като допълнително е начислена електрическа енергия от 53960 kWh. Тази енергия е отнесена за периода от монтажа до демонтажа на електромера (от 30.03.2017 г. до 23.06.2022 г.) и е на стойност 9069.787 лева без ДДС, 10883.75 лв. с ДДС.
Паричното остойностяване е по подпериоди с различна цена на електрическата енергия, определена със съответни решения на Комисията за енергийно и водно регулиране.
От показанията на свидетеля В. Б. Б. се установява, че като служител в ищцовото дружество е съставил протокола. Помни тази проверка. Имали предоставен от фирмата лаптоп с програми за различните типове електромери, чрез които имат достъп до информацията в електромера. По този начин констатирал, че има енергия в тарифа, която не се визуализира.
Електромерът имал дневна и нощна тарифа. Когато го прочел с програмата констатирал, че в скрита тарифа и има натрупана енергия на проверявания електромер. Не може да се променят показания по електромерите. Само може да отчете това, което показва електромера.
При така установеното е видно, че има неправомерно въздействие, в резултат на което СТИ не отчита цялата потребена ел. енергия като не е установен авторът на същото. При това положение се поставя въпроса допустима ли е процедурата по корекция на сметка на потребителя. Съдът счита, че това е така. Възможността за корекция на сметката за потребена електрическа енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя да не въздейства върху средството за техническо измерване. Доколкото тези задължения са за бездействие, то при доказано от ищеца действие, каквото е изменение в техническите характеристики на СТИ чрез намеса в софтуера на СТИ 3 действия, довели до неотчитане на цялата потребена ел.енергия, поради липса на визуализация на дисплея, е налице основание за ангажиране отговорността на потребителя поради виновното му поведение.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Видно от заключението на назначената експертиза, налице е реално потребена, но неотчетена, поради софтуерната намеса, електроенергия. Намесата е умишлена, чрез използване на специализиран софтуер, който извършва препрограмирането на СТИ, при което отчитането на част от консумираната електрическа енергия става в регистър, който не се използва и не се визуализира. Тъй като ел. енергията е реално преминала през електромера, т. е. същата е доставена, но не е заплатена от абоната поради неправилното й отчитане, същият дължи нейното заплащане. След като е заплатена по-малка цена от реално дължимата, следва да бъде доплатена дължимата сума.
От писмените доказателства по делото е видно, че процесното СТИ е монтирано на 29.03.2017 г., следователно ищецът правилно е установил периодът по чл. 55 от ПИКЕЕ, за който следва да се начисли потребената, но неотчетена електроенергия. Настоящия съдебен състав намира за основателно направеното още с отговора на исковата молба възражение за изтекла давност на претендираните суми, но само за период от три години преди подаване на исковата молба. Процесното вземане е периодично такова и спрямо него безспорно е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД, каквито са и заължителните разрешения в т. р. № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.
"в" от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребената електроенергия по сключения договор между страните, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, задължителните разрешения на визирания по-горе тълкувателен акт следва да намерят приложение спрямо него. В този смисъл е постановеното Решение № 69 от 10.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2530/2021г., III г. о., ГК, които изводи се споделят от настоящата инстанция. Ето защо претендираното с иска вземане за периода от 30.03.2017 г. до 13.04.2020 г. е 4 погасено с кратката тригодишна давност, при съобразяване с обстоятелството, че исковата молба е предявена на 13.04.2023 г. От приложената фактура № 0108127507/22.07.2022 г. и Приложение А към нея, както и таблица 1 от заключението на вещото лице се установява, че общата потребена, но неотчетена, съответно незаплатена от ответника ел. енергия за този период е 31327 kWh, дължимата сума за която в размер на 5964,40 лв. е погасена по давност.
Изложените съображения налагат извода за частична основателност на иска по чл. 422 от ГПК, който следва да се уважи за потребена, но неотчетена, съответно незаплатена от ответника ел. енергия от 22633 kWh за периода от 13.04.2020 г. до 23.06.2022 г., на стойност 4919,35 лв. с ДДС, както и мораторна лихва за претендирания период от 11.08.2022 г. до 05.12.2022 г. върху уважения размер на стойност 158,35 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2022 г. до окончателното изплащане. В останалата част следва да се отхвърли като неоснователен предявеният установителен иск за периода, за който вземането е погасено по давност от 30.03.2017 г. до 13.04.2020 г., за потребена, но неотчетена, съответно незаплатена от ответника ел. енергия от 31327 kWh, на обща стойност 5964,40 лв. с ДДС, както и мораторната лихва на стойност 192,35 лв. за претендирания период от 11.08.2022 г. до 05.12.2022 г., както и за законната лихва върху главницата.