Определение № 4708 от 14.12.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2304/2023
- Вид
- Определение № 4708
- Подписан
- 14.12.2023
- В сила
- 14.03.2024
- Състав
- Невин Шакирова, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Виляна Николаева Михалева
Цитирани разпоредби
- чл.213 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4708 гр. В., 14.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20233100502304 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Е.“ АД, „У.“ АД, „....“ ЕООД, „П.....“ ЕООД и „И..............к“ ООД, срещу Определение № 12298/12.10.2023г. , по гр. дело № 6540/2023г. на ВРС, 10-ти състав, с което е спряно производството по това дело на ВРС до приключване на производството по гр.д. №9604/2023г. на ВРС, 9-ти състав, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
В жалбата, без да се оспорва предмета и връзката на двете цитирани дела на ВРС, се излагат доводи за неправилност на акта на ВРС, тъй като: ищците по гр. дело №9604/2023г. на ВРС, 9-ти състав, нямали интерес от предявяване на исковете в отделно производство, а следвало да ги предявят в делбеното; че предметът на двете дела позволявал същите да бъдат съединени за общо разглеждане в едно (делбеното) производство, което с оглед установителния характер на исковете по чл.26 от ЗЗД било допустимо. Моли се за отмяната на обжалвания акт и връщане на делото за неговото продължаване.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна депозира отговор, с който оспорва подадената жалба и моли за потвърждаване на акта на ВРС.
При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити. По същество жалбата е неоснователна по следните 1 съображения:
Производството по гр. дело № 6540/2023г. на ВРС е с предмет искове за съдебна делба на ПИ №.................. в гр. В., р-н „О.......“, ул. „Г............“ №4, с площ от 300 кв.м., ведно с построената в същия поземлен имот жилищна сграда на три етажа и изба с №...................1 със ЗП от 227 кв.м., между съделителите „Е.“ АД, „У.“ АД, „....“ ЕООД, „П.....“ ЕООД и „И..............к“ ООД и отв. Н. П., гражданин на Израел, при твърдения за права на ищците върху ид. части от терена и сградата вкл. по апорт от „Е.“ АД.
Няма спор между страните, няма възражения в частната жалба и е видно от изисканата и изпратената от ВРС информация, че предмет на гр.д. №9604 за 2023г. на ВРС са искове по чл.26 ЗЗД на Н. П., гражданин на Израел, срещу „Е.“ АД, „У.“ АД, „....“ ЕООД, „П.....“ ЕООД и „И..............к“ ООД за прогласяване нищожността на апорти от „Е.“ АД в полза на „У.“ АД, „....“ ЕООД, „П.....“ ЕООД и „И..............к“ ООД, вкл. и с ПИ №.................. в гр. В., р-н „О.......“, ул. „Г............“ №4 и построената в същия имот жилищна сграда на три етажа и избра с №...................1.
При това положение няма никакво съмнение, че двете производства са взаимосвързани и исковете за нищожност на апортите са от значение относно правилното решение на исковете за съдебна делба. Следователно е налице и предвидената в чл.229, ал.1, т.4 от ГПК преюдициалност. Допустимостта на исковете за нищожност по гр.д. №9604/2023г. на ВРС не може да се проверява от настоящия съд в рамките на настоящото производство, като решаващото е, че към момента №9604/2023г. на ВРС е висящо. Вярно е също, че могат да са налице и предпоставките за обединяване на двете дела за общо разглеждане по реда на чл.213 от ГПК, но тази възможност е само по преценка на решаващите състави на съда по двете дела. Доколкото към момента такова съединяване липсва и преюдициалното дело е висящо, то хипотетичното приложение на чл.213 ГПК не е отменително основание за произнасянето по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
При това положение и при липсата на други въведени с жалбата доводи и основания за неправилност на акта на ВРС въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а обжалваното определение за правилно, поради което то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12298/12.10.2023г. , по гр. дело № 6540/2023г. на ВРС , 10-ти състав, с което е спряно производството по това дело на ВРС до приключване на производството по гр.д. №9604/2023г. на ВРС, 9-ти състав, на осн. чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението от страните, при наличие 2 на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, на осн. чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3