Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3264 от 23.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38134/2023
Вид
Решение № 3264
Подписан
23.02.2024
Състав
СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3264 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИкато разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110138134 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 194869 от 07.07.2023 г., подадена от името на М. И. - - И., ЕГН ********** против ****, ЕИК ****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 269 КТ.

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор № 9/06.01.2020 г., което било прекратено със Заповед на работодателя № 85/01.02.2023 г., считано от 06.02.2023 г. Поддържа, че от началото на 2021 г. по разпореждане на изпълнителния директор на -- на територията на болничното заведение са разкрити три имунизационни кабинети за поставяне на ваксини срещу Covid 19, от които през 2022 г. остава да функционира само един имунизационен кабинет. Посочва, че съобразно изискванията и разпорежданията на Министерство на здравеопазването в имунизационния кабинет работят лекар и медицинска сестра под контрола на епидемиолог. В тази връзка поддържа, че поради липса на персонал и по-конкретно на лекар с клинична специалност по време на пандемичния и процесен период всички действащи на територията на болничното заведение имунизационни кабинети за поставяне на ваксини срещу Covid 19 са обслужвани от М. И. --И.. Твърди, че през цялата 2022 г. на територията на -- остава да функционира един 1 кабинет, който се обслужвал единствено от М. И. -- И. и медицинска сестра, като тя е извършвала освен ваксинации и лекарска дейност едновременно с задълженията си като епидимиолог. Поддържа, че съгласно НРД за медицински дейности, обнародван в ДВ бр.17 от 26.02.2021 г. е сключено допълнително споразумение между НЗОК/СЗОК и МБАЛ“Лозенец“ ЕАД за заплащане на 10 лв. за поставена на препоръчителна доза ваксина срещу Ковид 19, съгласно Договор № РД-НС-01-4-9/22.02.2021 г. за изменение и допълнение на Национален рамков договор за медицински дейности между НЗОК и БЛС за 2020-2022 г., влязъл в сила с от 01.01.2021 г. Посочва също така, че с РМС № 338/09.04.2021 г. е взето решение за осигуряване на финансиране за заплащане на допълнителни възнаграждения за поставяне на ваксини срещу Covid 19. Допълнително поддържа, че с ПМС № 330 от 14.10.2021 г. са одобрени допълнителни разходи и трансфери по бюджета на M3 за 2021 г. като са определени допълнителни целеви средства за заплащане на медицинска помощ за поставяне на ваксини срещу Covid 19. Твърди, че за периода 2021-2022 г. НЗОК/СЗОК е заплатила на МБАЛ “Лозенец” ЕАД отчетени ваксини срещу Covid 19 по 17 бр. фактури, издадени от МБАЛ “Лозенец” ЕАД. Поддържа, че към настоящия момент МБАЛ “Лозенец” ЕАД не е заплатило на М. И. К. полагащото й се дължимо допълнително възнаграждение, определено като целево и заплатено на болничното заведение от НЗОК/СЗОК за поставени брой ваксини срещу Covid 19, като счита, че доколкото МБАЛ “Лозенец” ЕАД, M3, МС и/или НЗОК/СЗОК не са определили начин на разпределяне на целевите средства между персонала, поставящ ваксини срещу Covid 19, то дължимото възнаграждение следва да се разпредели по равно между лекар, медицинска сестра и епидемиолог.

Моли се за уважаване на предявения осъдителен иск и за осъждането на ответника да заплати в полза на ищцата сумата от 60 000,00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за поставени ваксини срещу Covid 19 за периода 2021-2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.

2

Поддържа се, че дължимите в полза на ищеца трудови възнаграждения са му изплатени в цялост. Поддържа се, че с оглед на възникналата пандемия от Ковид-19, част от дейността на ищцата като лекар-епидемиолог в болницата е поставянето на ваксини срещу Ковид-19, във връзка с ограничаване на пандемията на територията на столицата и на страната. Дейността по поставянето на ваксини от страна на ищцата е в изпълнение на задълженията и като лекар епидемиолог в МБАЛ „Лозенец“ ЕАД и затова тя е получавала своето трудово възнаграждение по сключения с болницата Трудов договор №9/06.01,2020 г. и поради тази причина на ищцата не и се полага и не и се дължи допълнително възнаграждение, както се твърди в исковата молба.

Цитираното в исковата молба на ищцата допълнително споразумение между НЗОК/СЗОК и МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, към НРД за медицински дейности обнародван в ДВ.бр.17 от 2021г. е сключен именно с МБАЛ „Лозенец“ ЕАД и фактът, че се предоставят целево средства на дружеството не предопределя задължение за него да ги разпределя на служителите, които поставят ваксини, тъй като това е тяхно задължение и те са служебно задължени да го правят по силата на трудовоправните им отношения с лечебното заведение.

Предвид гореизложеното, моли, за постановяване на съдебно решение, с което да се отхвърли предявения иск.

В проведеното на 12.02.2024 г. открито съдебно заседание по делото, от името на ищцата е релевирано искане с правно основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК, за допускане изменение на предявения иск, като същия се счита предявен за сумата от 58 920 лева, вместо първоначално заявения размер от 60 000 лева.

С определение, поставено в същото заседание, съдът като е съобразил, че искането е направено в законоустановения за това срок, е допуснал исканото изменение на иска, респективно е прекратил производството по гр.д № 38134/2023 г., по описа на СРС, 160 състав, за разликата над предявения размер след допуснатото изменение в размер на 58 920,00 лева, до първоначално заявения размер от 60 000,00 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл.

3

269 КТ.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 269 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период е бил в трудово правоотношение с ответника; че във връзка с работата й на длъжност „Лекар, епидемиолог в Лаборатория по микробиология и вирусология“ в ****, ЕИК ****, е участвала в поставянето на ваксини срещу Ковид-19, във връзка с ограничаване на пандемията на територията на столицата и на страната, за което й е дължимо допълнително възнаграждение, както и наличие на основание за получаване допълнително трудово възнаграждение във връзка с участието й при поставянето на ваксини срещу Ковид-19, респективно неговия размер.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на трудовото възнаграждение, както и обстоятелствата изключващи или намаляващи задълженията му в претендирания с исковата молба размер.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че за периода 06.01.2020 г. – 06.02.2023 г., ищцата М. И. - И., ЕГН ********** се е намирала в трудово правоотношение с ответника ****, ЕИК **** по силата на сключен трудов договор № 9/06.01.2020 г., което трудово правоотношение било прекратено със Заповед на работодателя № 85/01.02.2023 г., считано от 06.02.2023 г., както и че за периода 2021 г. – 2022 г., ищцата, заемаща длъжността „Лекар, епидемиолог в Лаборатория по микробиология и вирусология“ в ****, ЕИК ****, е участвала в поставянето на ваксини срещу Ковид-19, във връзка с ограничаване на пандемията на територията на столицата и на страната.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по допусната, изготвена и приета в производството съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира, като ясно, обосновано и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установява в производството, че във връзка с Договор № РД-НС-01-4-9 от 22.02.2021 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицински дейности между НЗОК и Български лекарски съюз, е сключено допълнително споразумение между НЗОК и УМБАЛ Лозенец ЕАД за 4 заплащане на поставен брой ваксини срещу Ковид – 19. Установява се още, че за периода 2021 г. – 2022 г., броят на поставени ваксини срещу Ковид – 19 в УМБАЛ „Лозенец“ ЕАД, са 10177 броя, за поставянето на които са заплатени средства в размер на 101770 лева. Установява се също, че за периода 2021 г. – 2022 г. от НЗОК не са заплатени 5654 броя ваксини, от които 3195 броя за 2021 г. и 2459 броя за 2022 г.

По делото е разпитан свидетелят Йоанна Х.а Дерменджиева. От разпита на свидетеля Дерменджиева се установява в производството, че през процесния период същата е работила при ответника на длъжност „Старша медицинска сестра“. В разпита си свидетелят Дерменджиева заяви, че през 2021 г. поставянето на ваксини срещу Ковид – 19, започнало с един кабинет.

След това станали 2-3 кабинета, поради желаещите за имунизация. Посочва, че ищцата И., като епидемиолог си организирала нещата - доставяне на ваксини, отчет и водене на журналите. Задължително в кабинета имало лекар клинецист, който се интересуваше от състоянието на пациента, дали е здрав, дали може да се ваксинира. Имало и сестра, която изпълнявала самата манипулация. Това е бил екипът в кабинетите. Заявява, че се изплащали суми за лекари и персонал, които работят в Ковид-отделението на болницата, но такива за поставяне на ваксини не знае да са изплащани от болницата.

Установи се по делото и не е спорно между страните, че за периода 06.01.2020 г. – 06.02.2023 г., ищцата М. И. - - И., ЕГН ********** се е намирала в трудово правоотношение с ответника ****, ЕИК **** по силата на сключен трудов договор № 9/06.01.2020 г., което трудово правоотношение било прекратено със Заповед на работодателя № 85/01.02.2023 г., считано от 06.02.2023 г., както и че за периода 2021 г. – 2022 г., ищцата, заемаща длъжността „Лекар, епидемиолог в Лаборатория по микробиология и вирусология“ в ****, ЕИК ****, е участвала в поставянето на ваксини срещу Ковид-19, във връзка с ограничаване на пандемията на територията на столицата и на страната. Последното обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в производството, с доклада по делото, който не е оспорен от страните.

Следователно се налага извод, че от страна на ищцата е проведено пълно и главно доказване на обстоятелствата, включени във фактическия състав, от който произтича твърдяното в исковата молба право на вземане, т.е.

5 предявеният иск е доказан по основание.

По отношение на размера, до който искът се явява доказан в производството, настоящият съдебен състав намира следното:

Установи се в производството, че във връзка с Договор № РД-НС-01-4-9 от 22.02.2021 г. за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицински дейности между НЗОК и Български лекарски съюз, е сключено допълнително споразумение между НЗОК и УМБАЛ Лозенец ЕАД за заплащане на поставен брой ваксини срещу Ковид – 19, като е уговорено, че за всяка поставена ваксина в полза на болницата следва да се заплаща сума в размер на 10,00 лева. Ищцата счита, че с оглед обстоятелството, че за периода 2021-2022 г. НЗОК/СЗОК е заплатила на МБАЛ “Лозенец” ЕАД отчетени ваксини срещу Covid 19 по 17 бр. фактури, издадени от УМБАЛ “Лозенец” ЕАД, като последното не е заплатило на М. И. К. полагащото й се дължимо допълнително възнаграждение, определено като целево и заплатено на болничното заведение от НЗОК/СЗОК за поставени брой ваксини срещу Covid 19, то доколкото МБАЛ “Лозенец” ЕАД, M3, МС и/или НЗОК/СЗОК не са определили начин на разпределяне на целевите средства между персонала, поставящ ваксини срещу Covid 19, то дължимото възнаграждение следва да се разпредели по равно между лекар, медицинска сестра и епидемиолог.