Определение № 2451 от 04.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2451 гр. София, 04.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501471 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от К. Ч. срещу определение № 8725/20.04.2026 г., постановено по гр. д. № 1060/2026 г. по описа на СГС, ГО, I – ви брачен състав, с което е върната исковата му молба и е прекратено производството по делото. Излага съображения, че обжалваното определение е незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че е налице спор относно условията за признаване по смисъла на чл.118, ал.2 КМЧП. По силата на чл.118, ал.2 КМЧП при спор относно условията за признаване на чуждестранно решение може да се предяви установителен иск пред СГС. В случая пред община Велики Преслав е подадено заявление по чл.118, ал.1 КМЧП за признаване на чуждестранно съдебно решение, свързано с промяна на родителите и семейноправния статус на ищеца, като е постановен изричен отказ, мотивиран с аргументи, засягащи осиновяването. Именно това поражда спор относно условията за признаване по чл.117 КМЧП. С оглед на това са налице предпоставките на чл.118, ал.2 КМЧП, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска, предмет на делото. Община Велики Преслав е била сезирана с искане за признаване на чуждестранно решение, свързано с промяна на данните за родителите на ищеца. СГС е приел, че самото решение № 2025/336 от 01.10.2025 г. не допуска осиновяване, а само разпорежда промяна на вписванията в турския регистър за населението, като е следвало да изясни кой е първичният конститутивен акт, въз основа на който е извършена тази регистърна промяна – решение № 1977/1209 от 11.01.1978 г. за осиновяване.

Поддържа, че когато решението се представя пред община за промяна на вписване в регистрите, тя трябва да извърши проверка по реда на чл.117 КМЧП, както и каква е доказателствената им сила. Решаващият съд не е обсъдил, че община Велики Преслав е следвало да изясни всички документи, 1 доказваща връзка с български граждани и не е имала право да постановява отказ, без да е дала указание за представяне на съдебния акт, с който е допуснато осиновяването. По силата на чл.118 КМЧП и формираната практика на ВАС признаването не е самостоятелна административна услуга, а е част от процедурата по гражданска регистрация, като органът следва да изясни всички релевантни факти и актове. Счита, че след като отказът на общината е мотивиран с аргументи относно осиновяването, то спорът по необходимост обхваща и първичния съдебен акт. Постановеният от административният орган отказ е фактът, който поражда правото на иск по чл.118, ал.2 КМЧП. Съгласно формираната съдебна практика съдът по чл.118, ал.2 КМЧП проверява служебно предпоставките по чл.117 КМЧП, без да навлиза в съществото на спора. Отказ за признаване, основан на формални съображения, подлежи на съдебен контрол и отмяна, когато решението не противоречи на българския обществен ред. Счита, че обжалваното определение лишава ищеца от достъп до съд, като въвежда допълнително, непредвидено от закона условие за допустимост. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

СГС е сезиран с иск, предявен от К. Ч. по чл.118, ал.2 КМЧП вр. с чл.117 КМЧП - за признаване и допускане на изпълнение на решение № 2025/336 от 01.10.2025 на Първи семеен съд – Одрин, Република Турция, като постановено от компетентен съд, редовно призовани страни, влязло в сила и непротиворечащо на българския обществен ред. Твърди, че е получил отказ от община Велики Преслав за административна услуга, който счита за незаконосъобразен. Община Велики Преслав неправилно е приела като основание за отказа, че ищецът няма българско гражданство, тъй като такова не е предвидено в закона и не е сред изрично предвидените основания за отказ по чл.117 КМЧП. В административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства, включително приложимото турско право относно вида на осиновяване. Счита че липсата на посочване дали осиновяването е пълно или непълно не е пречка за признаване, ако от съдържанието на решението и приложимото право може да се установи правния му ефект. Счита, че не е извършена проверка по чл.44 КМЧП за тълкуване и прилагане на чуждото право. Не са обсъдени представените доказателства и не са изискани доказателства за установяване на заинтересоваността от признаване на чуждестранното съдебно решение. Целта на чл.11 КМЧП и чл.124 КМЧП е да се признае чуждестранно решение, когато са налице законовите предпоставки, а не да се отказва по формални причини, които могат да бъдат отстранени 2 моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

С разпореждане № 3458/03.02.2026 г. съдът е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите, като обоснове и докаже правния си интерес от признаване на чуждестранното съдебно решение в Република България, включително чрез представяне на доказателства за законното си пребиваване в страната и/или други факти, от които да е видно, че решението е необходимо да произведе правни последици в българския правен ред; да уточни процесуалния ред, по който сезира съда, като изрично посочи, че предявява установителен иск по чл.118, ал.2 КМЧП и формулира надлежен установителен петитум, като посочи изрично диспозитива или частта от диспозитива на чуждестранното съдебно решение, чието признаване се претендира; да посочи надлежен ответник по иска, като посочи неговото наименование, седалище и адрес; да представи писмено доказателство за внесена държавна такса в размер на 25, 56 евро; да представи препис от исковата молба и приложенията към нея. На ищеца са указани санкционните последици от незипълнение на дадените указания в рамките на определения срок – исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.

На 02.03.2026 г. ищецът е депозирал поправена искова молба, в която е посочил, че предявява установителен иск по чл.118, ал.2 КМЧП - за признаване на чуждестранно съдебно решение №2025/336 от 01.10.2025 г., постановено по дело № 2025/94 по описа на Първи семеен съд - Одрин, Република Турция, влязло в сила на 10.10.2025 г., с което е постановено осиновяването му от българската гражданка Н. Ч. (Н. М. Д. М. по български документи). Ищецът пребивава законно на територията на Република България, съгласно издадено разрешение за пребиваване. Искането за признаване на съдебно решение на турския съд променя семйноправния статус на ищеца, като установява осиновяване на български гражданин, което поражда правни последици в България, като вписване в регистрите по гражданско състояние, възможност за придобиване на българско гражданство и упражняване на наследствени права. Моли решението да бъде признато, за да произведе действие в българския правен ред, съгласно чл.117, т.5 и чл.45, ал.2 КМЧП.

С разпореждане № 6553 / 05.03.2026 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да уточни предмета на предявения иск, като посочи изрично дали претендира признаване на съдебно решение №2025/336 от 01.10.2025 г., постановено по дело № 2025/94 по описа на Първи семеен съд - Одрин, Република Турция, влязло в сила на 10.10.2025 г., с което е постановена единствено промяна на вписванията в регистъра за населението, или претендира признаване на решение № 1977/1209, на Мирови правен съд – Едирне, Република Турция, постановено по дело № 1977/1083, влязло в сила на 11.01.1978 г., с което е допуснато осиновяването му; да 3 формулира ясен и конкретен петитум, съответстващ на уточнения предмет на иска и кореспондиращ с диспозитива на чуждестранното съдебно решение, като посочи изрично частта от диспозитива, чието признаване претендира.

С молба от 27.03.2026 г. ищецът е уточнил, че претендира признаване осиновяването, извършено с решение № 1977/1209 от 11.01.1978 г., постановено по дело № 1977/1083 от Мирови правен съд – Едирне, Република Турция, в частта от неговия диспозитив, с която е допуснато осиновяването на К. Ч. от Н. М. Д. М. (Н. Ч.). Не претендира признаване като самостоятелен акт на решение № 2025/336 от 01.10.2025 г. на Първи семеен съд – Одрин, тъй като то съдържа единствено разпоредена промяна на вписването в турския регистър, която е производна от основанието, допуснато с решение № 1977/1209.

С разпореждане № 9314/30.03.2026 г., съдът е постановил да се изиска от Община Велики Преслав да предостави информация, относно следното обстоятелство: постъпвало ли е, по реда на чл.118, ал.1 КМЧП от К.

Чилик или от друго лице (М. Ч. и Н. Ч. с друго име Н. М. Д. М.) искане за признаване на чуждестранно съдебно решение № 1977/1209 от 11.01.1978 г., постановено по дело № 1977/1083 от ПРАВЕН МИРОВИ СЪД – Едирне, Република Турция, отнасящо се до допуснато осиновяване на К. Толга, дете, с настоящо име К. Ч., с посочени родители; в случай, че е постъпвало такова искане, уважено ли е същото или е постановен отказ, като при уважено искане, респ. постановен отказ, да се представи заверен препис от акта, с който е уважено направеното искане, респ. е отказано признаване на посоченото решение.

Във връзка с изисканата информация по делото е постъпило писмо от 20.04.2026 г. от Община Велики Преслав, с което е предоставен заверен препис на заявление за признаване и изпълнение на съдебно решение или друг акт от чуждестранен съд или друг орган на основание чл.118, ал.1 КМЧП от К. Ч. за признаване на съдебно решение на 1-ви семеен съд на гр. Одрин по дело № 2025/94, решение № 2025. В писмото е посочено, че не е постъпвало искане/заявление за признаване на друго чуждестранно съдебно решение от горепосоченото лице.

С обжалваното определение съдът е приел, че иск за признаване на решението може да бъде предявен, само ако то не бъде признато от органа, пред който се предявява решение. Тъй като спрямо решение № 1977/1209 не е постановен отказ да признае това решение и този отказ влезе в сива, се поражда спор и едва тогава може да се предяви установителен иск пред СГС, който се разглежда по реда на чл.118, ал.2 вр. с чл.117 КМЧП.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбоподателят е сезирал СГС с иск с правно основание чл.118, ал.2 КМЧП вр. с чл.117 КМЧП.

В нормата на чл.118 КМЧП са регламентирани два вида признаване на чуждестранно съдебно решение - пряко признаване от органа, пред който се 4 представя - чл.118, ал.1 КМЧП, в който случай не е налице необходимост от провеждане на съдебно производство, както и непряко признаване по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред СГС - чл.118, ал.2 КМЧП.

Процесуална предпоставка за предявяване на иска е наличието на спор относно условията за признаване на чуждестранното решение. В случай, че съответният компетентен български орган приеме, че не е налице някое от условията по чл. 117 КМЧП, тогава в полза на заинтересованото лице възниква правото да иска признаване на чуждестранното решение по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск пред СГС.

Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика писменият отказ на органа да признае чуждестранния съдебен акт е предпоставка за завеждане на установителния иск пред СГС (определение № 2210 от 08.05.2024 г. по ч. гр. д. № 1232/2024 г. на ВКС, ГК, III ГО; определение № 808 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5686/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; определение № 200 от 20.04.2017 г. по ч. гр. д. № 1173/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 342 от 13.05.2009 г. по гр. д. № 940/2008 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО; определение № 5214 от 14.11.2024 г. по ч. гр. д. № 3637/2024 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО и др.). Липсата на писмен отказ на органа, пред който е представен чуждестранния съдебен акт, да го признае, води до недопустимост на съдебния ред за непряко признаване.