Решение № 337 от 30.05.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 337 гр. С., 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело № 20231800500151 по описа за 2023 година

С решение № 175 от 01.12.2022 год. по гр.д. № 701/2022 год. ЕлПРС е прогласил за нищожна като неравностойна и противоречаща на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД клаузата на чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от Договор за потребителски кредит „ДО 500“ № 202108040955090058 от 04.08.2021 год., според която кредитополучателят Н. Н. Н. следва да заплати на „Н.“ ООД, гр. С. неустойка за неизпълнение на задължение като заемател за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, по предявения иск от Н. Н. срещу дружеството, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, чл. 33 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. С решението ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата 50 лева, представляваща направените по делото разноски, както и да заплати на пълномощника на ищцата адв. М. от АК-П. сумата 600 лева разноски за безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника с доводи, че същото противоречи на закона и на събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск за прогласяване нищожността на посочените договорни клаузи.

Ищцата оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението на районния 1 съд

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са сключили договор за потребителски кредит „ДО 500“ № 202108040955090058 на 04.08.2021 год., с който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лева със срок на ползване една година от сключването на договора, като с изтичането му срокът на ползване се удължава автоматично с една година за общо 5 години, ако в 30дневен срок преди изтичането на първоначалния или всеки следващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяване на договора. В рамките на срока за ползване на кредита кредитополучателят може съгласно Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредит „ДО 500“ на „Н.“ ООД многократно да усвоява суми по кредитната линия /траншове/ до максимално разрешения кредитен лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш от кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш по кредита.

Първият транш по кредита в размер на 500 лева се предоставя на кредитополучателя на датата на сключване на договора или най-късно – на следващия работен ден. Съгласно чл.

11 от договора кредитополучателят дължи ГПР в размер на 49,09% от сумата по кредита, ГЛП – 40,60% от главницата по кредита, а лихвата по кредита на ден е в размер на 1/365 от годишния лихвен процент, като общо дължима сума е в размер на 703,04 лева. Съгласно чл.

4, ал. 3 от договора ищцата е длъжна да предостави до края на следващия ден от сключването му гаранция по кредита, подробно посочена в общите условия, в размер на 1000 лева и със срок на валидност до 04.08.2026 год. Според чл. 6 от договора, ако не бъде предоставена гаранция по кредита, кредитополучателката следва да заплати неустойка в размер на 4 лева плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Предявеният иск за прогласяване нищожността на посочените в исковата молба клаузи на договора за кредит е допустим.

Разгледан по същество, искът е основателен по следните съображения:

Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Съдът е длъжен да следи и служебно за спазването на добрите нрави, 2 като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ т.о. и др.

Съдът намира за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 3 от договора, която вменява на заемателката задължение в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата на първия транш от потребителския кредит да предостави на заемодателя едно от следните три обезпечения: 1./ две физически лица –поръчители, които следва да отговарят на няколко кумулативно посочени изисквания в чл. 3.2.3 от Общите условия, в т.ч. да имат осигурителен доход в размер минимум 1500 лева; 2./банкова гаранция с бенефициер – заемодателя или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територияна на РБългария з а сумата 1000 лева. Клаузата на чл. 4 от договора е в противоречие с добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като от една страна води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца, предоставящ кредити по занятие и тези на потребителя, от др. страна вменява на потребителя фактически неизпълними задължения за осигуряване на едно от посочените в договора обезпечения в изключително кратък срок. Обезпечението на кредита е свързано с процедурата по отпускане на кредита, респ. действия на кредитора по усвояване и управление на кредита, за които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК на същия не се дължи заплащане на такси и комисионни.

Сключеният договор представлява договор за потребителски кредит, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 16 от същия закон, преддоговорно задължение на кредитора е да направи оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. С клаузата, която вменява задължение за кредитополучателя да предостави на кредитора си обезпечение, след като е отпуснат и усвоен кредита и без настъпването на нов юридически факт реално финансовата институция е прехвърлила задължението си за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник, както и е увеличила цената на услугата.

При сключването на договора длъжникът се е задължил да предостави на кредитора си обезпечение - поръчителство от лица, отговарящи на определени изисквания или гаранция, а неизпълнението му е скрепено със санкция - неустойка в размер на 4 лева плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89% от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден.

Целта на неустойката, като вид договорна отговорност, е да обезщети кредитора за вредите от неизпълнението. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за тяхното ползване, разходите по събиране и др. Не може да се приеме, че така уговорената неустойка изпълнява обезщетителна функция. Първо, уговорената между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това 3 неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или гаранция. Второ, имайки предвид предмета и целта на договора за заем, както и неговият размер - 500 лева, уговорената между страните неустойка при непредставяне на обезпечение в посочения размер излиза извън присъщите функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, като надхвърля гаранциите за изпълнение на договора, надвишава многократно евентуалните вреди на кредитодателя от неизпълнението на договора и санкционира тежко кредитополучателя чрез създаването на предпоставки кредитодателят да се обогати неоснователно за негова сметка. Изводът, че след като излиза извън присъщите обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, неустойката накърнява добрите нрави и е нищожна.

Предвид гореизложеното, поради нищожност на договорната клауза на основание чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, въз основа на нея не може да се породи валидно задължение за заплащане на неустойка от длъжника, поради което предявеният иск е основателен.

Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на въззиваемата адв. М. от АК-П. сумата 600 лева разноски за безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Претендираното възнаграждение в размер на 1000 лева съгласно представения списък по чл.

80 от ГПК съдът намира за прекомерно, като направеното в този смисъл възражение от въззивника е основателно, с оглед неголямата фактическа и правна сложност на делото, броя на проведените открити съдебни заседания и извършените по делото процесуални действия, като се има предвид, че пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 175 от 01.12.2022 год. по гр.д. № 701/2022 год. по описа на РС-Елин Пелин.

ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ***, гр. С. да заплати на адвокат Д. В. М. – АК П., персонален номер 1900161640, с адрес гр. П., бул. „П.Ш.“ № 81, ет. 3, ап. Б сумата 600 лева разноски за безплатно процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5