Протокол № 355 от 04.11.2025, Върховен касационен съд

ПРОТОКОЛ

№ 355 гр. София, 04.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова при участието на секретаря София Л. Гаджева

Сложи за разглеждане докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20248002902343 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Производството е по чл. 290 ГПК.

След изпълнение на разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК и на поименното повикване в 13:40 ч. страните се представиха така:

Касаторът „Булкомерс КС“ ООД редовно призован чрез публикация в ДВ. бр. 71/29.08.2025 г., стр. 125, съгласно изискванията на чл. 289 от ГПК. За него се явява адв. Т., с пълномощно по делото.

За ответника „Безконтактни мултиплексорни вериги /БМВ/“ ЕООД редовно призован чрез публикация в ДВ. бр. 71/29.08.2025 г., стр. 125, съгласно изискванията на чл. 289 от ГПК, се явяват лично управителят Филип Василев и адв. Б., с пълномощно по делото.

Адв. Малинов: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, второ отделение намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на 1 делото, поради което:

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.

С определение № 1691 от 02.06.2025 г. по т. д. № 2343/2024 г. на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на решение № 704 от 13.06.2024 г. по гр. д. № 401/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд в обжалваната посочена част на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по посочения в определението материалноправен въпрос.

Адв. Т.: Поддържам касационната жалба.

Адв. Б.: Поддържам подадения отговор на касационната жалба.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВИ съдебното дирене за приключено.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Адв. Т.: Моля да отмените решението във въззивния съд и да постановите решение, с което да отхвърлите предявения срещу доверителя ми иск. Моля да присъдите на доверителя ми направените по делото разноски, съобразно списъка, които са в размер на държавната такса. Подробни съображения за неправилността на решението, а както и такива във връзка с въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, съм изложил в касационната жалба и в изложението по чл. 280 ГПК и моля същите да бъдат взети предвид. Въпроса, по който е допуснато касационното обжалване относно приложимостта на презумпцията по чл. 86 ЗЗД при установяване на пропуснати ползи. Считам, че същата е неприложима, а реално претърпените 2 пропуснати ползи следва да бъдат доказани. Противното би означавало да се приеме, че парите винаги и безусловно подлежат на увеличение, а това нито е тяхна присъща характеристика, нито е тяхна функция, нито е икономическо правило. Предвид това не следва с юридическа презумпция да им се придава качества, каквито те нямат. Подобно разсъждение считам, че напълно кореспондира с тълкувателната практика на ВКС. В крайна сметка парите, както могат да бъдат увеличени, така могат да бъдат и намалени и това зависи от множество фактори, които подлежат на изследване. В случая такова доказване не е проведено, поради което считам, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Предвид изложеното моля да съобразите тези неща в съдебния акт и да постановите решението.

Адв. Б.: Моля да оставите без уважение касационната жалба и да потвърдите обжалваното въззивно решение, с което е уважен предявеният от нас иск по чл. 403, ал. 1 ГПК, всъщност това е и предметът на претенцията и ни присъдите разноските. Предмет на делото е и за сумата 779 981 лв., представляваща размера на пропусната полза под формата на мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху запорираната сума 1456930.49 лв., забележете за периода 12.07.2018 г. – 04.09.2023 г. пет години и два месеца. По делото е безспорно установено, че ни е било наложено материално неоправдано обезпечение по бъдещ иск, който впоследствие е бил изцяло отхвърлен.

Противно на твърдението на касатора въведената с нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД необорима презумпция сочи, че при парично задължение независимо от неговия произход дали е административен акт, дали е договор или деликт, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца размерът, на която е освободен да доказва, е винаги законната лихва, освен ако действително претърпените вреди надхвърлят този размер. Още преди сто години в гражданскоправната теория, лихвата е креанс, това е граждански плод и не подлежи на никакво доказване, още повече тази презумпция е законоустановена и е необорима. Последното е съобразено с постоянна практика на ВКС, не я наричам задължителна, защото има много решения в този дух. Ние сме ги посочили в нашия отговор, посочени са в обжалваното решение и съответно има много малко инцидентно други решения в този смисъл, във връзка с прилагането на чл. 403, ал. 1, т. 3 ГПК. Има нещо друго, което искам да посоча – касаторът се позовава на две тълкувателни решения и 3 сочи, че обжалваното въззивно решение противоречи на задължителната практика на ВКС. Позоваването на първото тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГТК в случая е неотносимо, защото в мотивите на същото на стр. 4 изрично е прието, че „при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.“ В конкретния случай е налице именно въведената с разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД необорима презумпция. На второ място, второто тълкувателно решение, на което се позовава касаторът, също го считаме, че е неотносимо, защото в тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК, в конкретния случай се отнася за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение за изграждане на обект, хипотеза различна от процесната. Така че ние не считаме, че обжалваното решение противоречи на задължителна практика на ВКС. В тази връзка искам да подчертая, може би в определението, с което е допуснато, прозира една колеблива практика на ВКС и на долните съдилища. Първо искаме да оставите жалбата без уважение и да потвърдите решението, но предвид това в условие на евентуалност, моля да спрете производството по настоящото дело на основание чл. 292 ГПК и да се сезира гражданската и търговска колегия за приемане на тълкувателно решение по въпроса – Какъв е характерът на отговорността по чл. 403, ал. 1 предл. 1 ГПК и причинената вреда при наложен неоснователно запор, съизмерима със законната лихва върху запорираната сума по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, и съответно подлежи ли тя на отделно доказване или е валидно установената за нея законова презумпция в цитирания текст чл. 86, ал. 1 ЗЗД? Това искане го правим не само по конкретното дело, но и с оглед на това, че преди известно време при правоприлагането по чл. 403, ал. 1 ГПК не беше актуално с оглед гражданските дела, където материалният интерес беше малък. Сега при търговските дела се получава един голям материален интерес и запориране на много големи суми, които повличат обективна невъзможност да се ползват тези пари от този, на когото са запорирани. Тези суми носят креанс и когато са в една банка те си носят лихви. Това е нашето становище, прилагам писмена защита. Моля да приемете и доктринално становище в тази връзка на проф.

Тодор Коларов, който е ръководител на катедрата по граждански процес в НБУ.

Позволих си да изискам такова становище, защото доктрината все пак трябва да се уважава. Представям и списък с разноски.

4

Адв. Т.: Така или иначе казаното от колегата не променя моето становище. Относно доктриналното становище, доколкото в момента не се намираме в тълкувателно производство, доктрината може да участва само, при положение че подобно нещо е представено като становище на страната.

Не е публикувано това становище в литературата, така че не смятам, че дори и за сведение следва да се приеме, но както прецени съдът. А по отношение на представените разноски считам, че възнаграждението за адвокат е чувствително завишено, с оглед сложността на правния спор на този етап от развитието на производство.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА представените списъци за разноски по чл. 80 ГПК.

ПРИЕМА представеното платежно нареждане за кредитен превод от 11.06.2025 г.

ПРИЛАГА писмената защита и становището като приложение към нея.

Счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе след съвещание.

Разглеждането на делото приключи в 14:00 ч.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5