Определение № 13290 от 19.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13290 гр. София, 19.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505959 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 от ГПК.

Образувано е по подадена от А. А. А. и М. А. А. частна жалба срещу определение №16117/28,04,2026год. на СРС, 38 състав, постановено по гражданско дело №10717/2026г., с което е прекратено производството по делото на основание чл. 126 ал.1 от ГПК, като покъсно заведено дело и при наличие на висящо производство по идентичен спор.

Съдът, като взе предвид съображенията изложени в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

На 21.04.2026г. СРС е сезиран с искова молба от А. А. А. и М. А. А. срещу „Българска асоциация за невромускулни заболявания“ ЮЛНЦ /БАНМ3/, за осъждане на ответника да заплати на ищците, в качеството им на наследници на В.М. А.а, сумата от 2556.23 евро, представляваща непогасено задължение за връщане на предоставен от наследодателя им В.М. А.а на БАНМЗ заем, като сумата бъде заплатена съобразно наследствените дялове, а именно по 1278.23 евро на всеки, ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на задължението. Изложени са твърдения, че на 23.04.2021 г. В. А.а е предоставила паричен заем в размер на 5000 лева (2556.46 евро) на БАНМЗ с цел осигуряване на средства за изпълнение от БАНМЗ на проект „Равни шансове за хората с невромускулни заболявания за активното им социално включване и подобряване на качеството им на живот“, за който е сключен административен договор Рег.№ BG05M9OP001-2.011-0008 между БАНМЗ и Министерство на труда и социалната политика. Заетата сума е преведена по банкова сметка на БАНМЗ с IBAN ****, като е следвало да бъде върната след изпълнение на проекта и получаване на финансирането от Министерство на труда и социалната политика.

С определение от 28,04,2026год. СРС, 38 състав е прекратил образуваното производство на основание чл. 126 ал.1 от ГПК, тъй като е заведено дело с

1

№10584/2026год., по описа на СРС, 39 състав в същия съд, между същите страни и с идентичен предмет;

От извършена служебна справка съдът констатира, че действително в СРС е инициирано гр.дело №10584/2026год., по описа на СРС, 39 състав, с вх.

№123450/20,04,2026год. по предявени от жалбоподателите срещу ответника искове за осъждане на ответника да заплати сумата от 2556.23 евро, представляваща непогасено задължение за връщане на предоставен от наследодателя им В.М. А.а на БАНМЗ заем, като сумата да им бъде заплатена по 1278.23 евро на всеки; Изложени са тъждествени твърдения за наличие на заемно правоотношение между наследодателя В. А.а и БАНМЗ за предоставена сума в размер на 5000,00лв., но е посочено да е предоставена на ответника на 22,04,2021год.

Съгласно нормата на чл. 126 ал.1 от ГПК, когато съдът констатира, че в един и същ съд, или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. За приложение на цитираната правна норма е необходимо да се установи пълно тъждество между делата както от субективна, така и от обективна страна. Действително цитираните две дела по описа на СРС гр.д.№10717/2026год., СРС, 38 състав и гр.д.№10584/2026, СРС 39 състав са между идентични страни, за идентични искови претенции и при еднаква цена на исковете. Въпреки това не е налице тъждественост на заявените фактически основания. По прекратеното дело правопораждащия факт за ищците е договор за заем от 23,04,2021год., докато по дело №10584/2026год., 39 състав –договор от 22,04,2021год. От друга страна при обосноваване на извод за възникнало едно облигационно правоотношение с последователни преводи, по двете дела се претендира част от общото вземане.

Действително не е посочено, че исковете са частични, но при възникнало съмнение в този смисъл съдът дължи указания на страната.

Ето защо се обосновава извод за липса на тъждественост по двете образувани граждански производства от обективна страна, поради което не е налице основание за приложение нормата на чл.126 от ГПК.

Съобразно изложеното и поради различните изводи до които достига СГС обжалваното определение следва да бъде отменено.

Така мотивиран, СГС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 28.04.2026г. на СРС, 38 състав, постановено по гражданско дело №10717/2026г. за прекратяване на производството на основание чл. 126 ал.1 от ГПК.

ВРЪЩА делото на СРС, 38 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3