Решение № 373 от 18.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20265300500402 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 6622/18.02.2026 г. по входящия регистър на регистратурата на ПОС, подадена от С. К. С., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. Е. М., против разпореждане на ДСИ при СИС Районен съд - Пловдив от 27.11.2025 г. по изп.д. № 6052/2023г., с което е отказано насочване на принудително изпълнение към помещение, представляващо проход с площ от 4,96 кв.м. и помещение за колички с площ от 2,42 кв.м., съставляващи общи части по предназначението си, находящи се приземния етаж на сграда в режим на етажна собственост, адрес: ********.

В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане и неправилно прилагане на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му.

Поддържа се, че двете помещения са общи вещи на етажните собственици, към които може да се насочи принудително изпълнение съгл. чл. 6, ал. 4 от ЗУЕС. Прави се позоваване на решение № 781/24.06.2025г. по в.гр.д. № 1495/2025 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, като се твърди, че няма пречка върху тези помещения да бъде насочено принудително изпълнение 1 като отговорността за задължението се разпредели спрямо собственицитечленове на етажната собственост, предвид постановеното в решението и съобразно притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата на осн. чл. 6, ал. 4 от ЗУЕС. Иска се отмяна на разпореждането и да бъде указано на съдебния изпълнител да продължи принудителните действия, целящи удовлетворяване на взискателя съгласно неговата молба.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от длъжника по изпълнението „Вход мениджър“, ЕИК ******, представлявано от управителя Е. Н. в качеството му на управител на сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: ******.

От ДСИ при СИС Районен съд – Пловдив са представени мотиви, според които жалбата е неоснователна, тъй като ДСИ в настоящата процедура не може да прилага чл. 6, ал. 4 ЗУЕС, т.к. няма признато изпълняемо право срещу длъжник-етажен собственик, а в случая изпълняемото право е срещу Етажната собственост.

Съдът като взе предвид доводите на страните и обсъди доказателствата по делото намира за установено следното:

Изпълнително дело № 6052/2023 г. по описа на СИС при Районен съд – Пловдив (преобразувано от изпълнително дело № 731/2017 по описа на ЧСИ Б. А.) е образувано по молба на взискателя С. К. С. против длъжника Етажна собственост, находяща се в ********* въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 13.01.2017 г., издаден по ч. гр. д. № 15166/2016 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С молба от 24.11.2025г. взискателят е направил искане за насочване на принудителното изпълнение към две помещения, собственост на длъжника, представляващи общи части в сградата-етажна собственост, а именно: проход с площ от 4, 96 кв. м. и помещение за колички с площ от 2, 42 кв. м., представляващи общи по предназначението си части, намиращи се в сградата, като бъде извършен опис и оценка на обектите с цел осъществяване на публична продан на помещенията.

С разпореждане от 27.11.2025 г. ДСИ е оставил молбата без уважение, като се е мотивирал с това, че помещенията представляват общи части по смисъла на чл. 38 от ЗС и не могат да бъдат предмет на принудително 2 изпълнение.

Аналогични искания взискателят е правил и преди в хода на изпълнителното дело като същите са оставени без уважение, а действията на съдебния изпълнител са били потвърдени с решения по в. гр. д. № 1558/2018 г., в. гр. д. № 741/2020 г., в.гр.д. № 2052/2024г., и трите по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Въпреки че съдът вече се е произнасял по въпроса за допустимостта на принудителното изпълнени върху посочените помещения, доколкото в производството по чл. 435 от ГПК не се формира сила не пресъдено нещо, жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу действие на съдебен изпълнител, посочено в чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗУЕС, на която се позовава жалбоподателят урежда имуществената отговорност на всеки собственик към трети лица или за общи нужди на сградата. Законовата разпоредба очертава пределите на отговорността на всеки от собствениците – тя е лична и пропорционална като всеки отговаря до размера на неговата част, а обект на принудителното изпълнение е личното имущество на съответния собственик. Следва да се посочи, че ако взискателят е считал, че следва в производството по делото да участват всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, той е следвало още при сезирането на съда при завеждане на делото да посочи три имена и адрес за призоваване с искане за осъждане на всеки от тях, а не да изисква от съда едва след влизане в сила на постановеното по делото решение страната с процесуална легитимация да бъде променена. Издаденият по делото изпълнителен лист очертава предмета и страните на изпълнителното производство като е изключено посредством постановяване на решение по реда на чл. 435 и сл. ГПК етажната собственост да бъде изключена и да се постанови нещо различно.

Собствеността като вещно право предпоставя наличие на отделна, самостоятелна вещ, която съставлява обект на правото. При учредена етажна собственост общите части не са самостоятелни обекти на правото на собственост. Няма спор в случая, че помещенията, по отношение на които взискателят иска да бъде насочено принудително изпълнение /проход с площ 3 от 4, 96 кв. м. и помещение за колички с площ от 2, 42 кв. м., разположени в партерния етаж на сградата-етажна собственост/, представляват общи части по смисъла на чл. 38 от ЗС, тъй като функцията им е да обслужват сградата с оглед пълноценното й използване от всички съсобственици. По предназначението си тези вещи служат за общо ползване на всички собственици, притежаващи самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост. В този смисъл е Решение № 50060 от 18.09.2023 г., постановено гр. д. № 2045/2022 г., на ВКС, в което съдът приема, че при определяне дали даден елемент от сграда в режим на етажна собственост е със статут на обща част или не, следва да се има предвид неговото предназначение да служи за задоволяване на общи нужди на етажните собственици с оглед строителните книжа или след извършено преустройство от съсобствениците на сградата.

Меродавният момент към който се преценява този статут е момента на възникване на етажната собственост.

Процесните помещения не представляват самостоятелни обекти и не могат да бъдат обект на правото на собственост, отделно от главната вещ, поради което е недопустимо насочването на принудителното изпълнение спрямо тях с цел осребряване имущество на длъжника за удовлетворяване вземането на взискателя по изпълнителния лист.

Следователно отказът на съдебния изпълнител за насочване на принудителното изпълнение по отношение на процесните помещения, съставляващи общи по предназначението части на сградата в режим на етажна собственост, е правилен, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

По тези съображения съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 6622/18.02.2026 г. по входящия регистър на регистратурата на ПОС, подадена от С. К. С., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. Е. М., против разпореждане на ДСИ при СИС Районен съд - Пловдив от 27.11.2025 г. по изп.д. № 6052/2023г., с което е отказано насочване на принудително изпълнение върху помещение за колички с площ от 2,42 кв.м. и проход с площ от 4,96 кв.м., съставляващи общи части по предназначението си, находящи се 4 на приземния етаж на сграда в режим на етажна собственост в *******.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5