Решение № 2071 от 13.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2071 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20221110114622 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

13.02.2023 г.

Гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в публично съдебно двадесет и деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Константин Кунчев

При секретаря Биляна Петорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14622 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за сума в общ размер на 564,27 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от неправомерно извършени изпълнителни действия, изразяващи се в незаконосъобразно изтеглени със запор и невъзстановени суми по седем изпълнителни дела на ЧСИ Л. Е. М. за периода от 31.08.2020 г. до 21.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 11.11.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 64571 от 2021 г., по описа на 1

СРС, 53 състав.

В исковата молба ищецът „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК: 175133827 твърди, че ответникът на ЧСИ Л. Е. М. незаконосъобразно е събрал следните такси по образуваните при него изпълнителни дела:

- по изпълнително дело 20207850400138 – сумата от 48,00 лева, представляваща невъзстановени суми от общо 224,05 лева, представляваща 200 лева адвокатско възнаграждение и 24,05 пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, намалени с Решение от 10.11.2020 г. по ч. гр. дело 10849/2020 г. на СГС, частично заплатени на 23.12.2020 г.

- по изпълнително дело 20217850400178 - сумата от 48,00 лева, представляваща невъзстановени суми от общо 224,96 лева, представляваща 200 лева адвокатско възнаграждение и 24,96 пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, намалени с решение от 20.05.2021 г. на СГС по ч.гр.д.№5727 по описа на 2020, частично заплатени на 04.06.2021 г.

- по изпълнително дело 20217850400324 - сумата от 92,93 лева, представляваща невъзстановени суми от общо 247,07 лева, представляваща 200 лева адвокатско възнаграждение и 49,07 пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, намалени с Постановление от 18.06.2021 г., частично заплатени на 18.08.2021 г. и на 31.08.2021 г.

- по изпълнително дело 20217850400490 - сумата от 91,07 лева, представляваща невъзстановени суми от общо 114.67 лева, представляваща 200 лева адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, намалени с Разпореждане Постановление на ЧСИ М., частично заплатени на 21.09.2021 г.

- по изпълнително дело 20217850400491 - сумата от 96,13 лева, представляваща невъзстановени суми от общо 111.81 лева, представляваща 200 лева адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, намалени с Разпореждане Постановление на ЧСИ М., частично заплатени на 21.09.2021 г

- по изпълнително дело 20217850400577 - сумата от 91,07 лева, представляваща невъзстановени суми от общо 108.67 лева, представляваща 200 лева адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, намалени с Разпореждане Постановление на ЧСИ М., частично заплатени на 28.09.2021 г

- по изпълнително дело 20217850400602 - сумата от 97,07 лева, представляваща невъзстановени суми от общо 114.67 лева, представляваща 200 лева адвокатско възнаграждение и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, намалени с Разпореждане Постановление на ЧСИ М., частично заплатени на 18.10.2021 г

Предвид изложеното, според ищеца ответникът неоснователно се е обогатил със сумата в общ размер на 564,27 лева, която следва да му бъде възстановена. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че е събирал сумите за такси по горепосочените изпълнителни производства законосъобразно, съобразявайки се с решенията на СГС, в изпълнение на които е възстановил всички надплатени такси и разноски. Счита, че искът на ищцовото дружество срещу ЧСИ М. е неоснователен, тъй като за да се ангажира отговорността на последния за вреди в производствата по процесиите изпълнителни дела, то е следвало вредите да са в пряка причинно-следствена връзка от незаконосъобразни действия на ЧСИ, което не е установено от ищцовото дружество. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

По разпределяне на доказателствената тежест между страните:

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД е да установи: 1) противоправно поведение на ответника при изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител; 2) претърпените имуществени вреди и размера им; 3) причинно - следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди.

В тежест на ответника е да докаже, че действията му са извършени законосъобразно, 2 съответно, че начислените такси са дължими от ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ответникът ЧСИ Л. Е. М. е събрал следните суми: по изпълнително дело 20207850400138 сумата от 636,78 лева, изтеглена със запор от 31.08.2020 г.; по изпълнително дело 20217850400178 - сумата от 688.96 лева, изтеглена със запор на 24.03.2021 г.; по изпълнително дело 20217850400324 – сумата от 913,98 лева, изтеглена със запор на 02.06.2021 г.; по изпълнително дело 20217850400490 – сумата от 555.58 лева, изтеглена със запор на 17.08.2021 г.; по изпълнително дело 20217850400491 – сумата от 1337.83 лева, изтеглена със запор на 17.08.2021 г.; по изпълнително дело 20217850400577 – сумата от 499.58 лева, изтеглена със запор на 03.09.2021 г.; по изпълнително дело 20217850400602 – сумата от 779.58 лева, изтеглена със запор на 21.09.2021 г., както и че по посочените изпълнителни дела са възстановени посочените в исковата молба суми. Като невъзстановените разлики е спорно дали има основание да се задържат от ЧСИ.

При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи:

Имуществената отговорност за вреди, причинени от органа по принудително изпълнение, е вид юридическа отговорност, изрично регламентирана в чл. 441 ГПК. Тя е санкция за виновно неправомерно поведение на съдебния изпълнител при или по повод осъществяване на дейността му в изпълнителното производство, в резултат на което са увредени права и интереси на длъжника, взискателя или трети лица. Съгласно нормата на чл. 441, ал. 1 ГПК за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 ЗЗД. В чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ е предвидено, че частният съдебен изпълнител отговаря за вредите, които неправомерно е причинил при изпълнение на своята дейност. Следователно отговорността на частния съдебен изпълнител за причинените от него при изпълнение на дейността му вреди е уредена като деликтна.

За да бъде уважен предявен иск с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните кумулативни предпоставки: противоправно поведение на ответника при изпълнение на дейността му като частен съдебен изпълнител; претърпените вреди и размера им; причинно - следствена връзка между противоправното поведение на ответника и настъпилите вреди. Вината на ответника се предполага на основание чл. 45, ал.

2 ЗЗД, а оборването на презумпцията е в тежест на последния.

Съгласно мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 7/ 31.07.2017 г. по т.д. № 7/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС съдебните решения,постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител,пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за 3 предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Защита по този ред получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази на съдебен изпълнител – взискателят, длъжникът, присъединените кредитори, участващите в изпълнението лица – наддавач, купувач, трето задължено лице, пазач, трети лица.

Производството е двустранно, спорно, правораздавателно по характера си, а предметът му е валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния съд са контролно – отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Решение, постановено от съда в това производство, не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. Същото се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по други спорове – то не обвързва съда, разглеждащ деликтния иск на увредения за присъждане на обезщетение, причинено от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение от частен съдебен изпълнител по чл. 45 ЗЗД, а по чл. 49 ЗЗД от държавен съдебен изпълнител. Съдът сезиран с посочените искове подлага на самостоятелна преценка законосъобразността на действията или бездействията на изпълнителния орган, като не е обвързан от съдържанието на съдебното решение по чл. 436 ГПК. С оглед на тези съображения настоящият състав следва да извърши самостоятелна преценка относно провипоправността на действията на ответника, извършени в качеството му на частен съдебен изпълнил, предмет на предявените от „С.Г.Груп” АД искове по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, без да е обвързан от решенията на СГС.

Според общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на визираните в т. 1 - 3 хипотези, а именно: когато изпълнителното дело се прекрати при условията на чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; или когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за: 1. извършването на изпълнителни действия; 2. извършването на други действия, а в ал. 2 е предвидено, че размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с камарата. В Раздел IV „Авансови такси” от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ е посочено, че взискателят внася авансово в размерите, определени в тарифата за съответното действие: а) обикновените такси; б) пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26; в) допълнителната такса; и г) допълнителните разноски. Видовете допълнителните разноски са изброени в чл.

31 от Тарифата, където в забележка е изрично регламентирано, че са дължими от длъжника, когато за тях е издаден документ по ЗСч. В т. „б” на чл. 31 е посочено, че допълнителни 4 разноски са и банкови такси и комисионни.

Отговорността за разноски е деликтна, но тя е уредена като ограничена обективна отговорност за вредите от предявяването на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. Отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото и е обективна, защото ищецът отговаря без вина, стига ответникът да е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е задължителната съдебна практика – Решение № 189 от 20.06. 2014 г. по гр.д. № 5193 / 2013 IV г.о., ВКС. Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените реални разходи, които са единствено предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство. Институтът на разноските не може да служи и да се използва за неоснователно разместване на блага. Разноски се дължат тогова когато с поведението си една страна е станала повод за тяхното начисляване. Не могат да се възлагат разноски само и единствено на длъжника, тъй като това би било явно нарушение на принципа на гражданската отговорност и принципа на справедливостта. Разноски се възлагат на страната станала повод за извършване на определи действия от ЧСИ, когото поведението и е противоправно. Упражняването правото на защита в случаите при, които се поправя такова неправомерно действие от ЧСИ или от насрещната страна не може да води до увеличаване на разходи и разноски за страната която брани успешно при това законно си право.