Решение № 171 от 09.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. П., 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова при участието на секретаря Галина Г. Младенова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500148 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .

Районен съд П. е сезиран с искова молба,подадена от „ В.Р.Е.“ЕООД гр. Н. , ЕИК **********,против“Б.М.“ ЕООД гр. П. , ЕИК ********* .

С Решение № 1287/ 25. 11.2022г. на районен съд П., постановено по гр. д. № 3436/2020г. по описа на същия съд ,предявените искове са отхвърлени изцяло. Осъден е ищеца да заплати в полза на ответника сторените съдебно- деловодни разноски.

Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, подадена , чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалването решение,поради нарушение на материалния закон , необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се уважат предявените искове. Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в двете инстации. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна ,подаден чрез пълномощника на страната.В отговора се оспорва въззивната жалба . Моли съда решението на районния съд , като правилно и законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания. Прави се искане за присъждане на сторените съдебноделоводни разноски във въззивното производство .

1

В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.

Не правят нови доказателствени искания .

Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната страна, изразено в писмения отговор по чл. 263ал. 1 от ГПК и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е процесуално допустима .

Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).

Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна .

Районен съд П. е сезиран с осъдителен иск за заплащане на сумата 11571, 32лв. , представляваща неплатена годишна такса за 2019г. ,за поддръжка на общите части на сграда , която се намира в режим на етажна собственост/ЕС/, обективно съединен с иск за заплащане на сумата 1192, 49лв. , представляваща изтекли лихви за забава (мораторни лихви).

Активната материална и процесуална легитимация на ищцовото дружество се основава на договор за прехвърляне на вземания( договор за цесия) от 20. 11. 2020г. С този договор Етажната собственост на комплекс „А.-2“ гр. Н., к-с „С.Б.“ е прехвърлила вземанията си против ответното дружество „Б.М.“ ЕООД за неплатена годишна такса за поддръжка на общите части на сградата за 2019г. ,на търговското дружество В.Р.Е.“ЕООД.

С отговора на исковата молба по чл. 131от ГПК ответното дружество не е оспорило наличието на задължения към ЕС . Оспорило е правото на ищцовото дружество да предяви съдебно вземането ( активна материална и процесуална легитимация) с две възражения:

-липсата на валидна представителна власт , към момента на прехвърляне на вземането, на управителя на ЕС В.Н.Л. да представлява ЕС ;

-недължимост на вземането ;

И двете възражения са неоснователни.

От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява ,че с Протокол от 30. 07. 2019г. ОС на ЕС на комплекс „А.-2“ гр. Н., к-с „С.Б.“ е взело решение,че дължимите от „Б.М.“ ЕООД вноски за поддръжка на общите части на сграда,за 2019г., са в размер на 11 571, 32лв.

С Договор № 1/ 20. 11. 2020г. етажната собственост, представлявана от управителя В.Н.Л. е прехвърлила вземането си против етажния собственик „Б.М.“ ЕООД за неплатена годишна такса за поддръжка на общите части на сградата за 2019г. ,на търговското дружество В.Р.Е.“ЕООД.

По делото е представено пълномощно от 27.11.2020г. с което управителя на ЕС В.Н.Л., е упълномощил цесионера „В.Р.Е.“ЕООД да уведоми от името на ЕС (цедент по договора за цесия) дружеството длъжник „Б.М.“ЕООД за прехвърляне на вземанията против това дружество за 2 бюджетните години 2017, 2018, 2019 и 2020 г.

Представено е по делото писмо от 28.11.2020г., с което цесионерът „В.Р.Е.“ЕООД е уведомил от името на цедента , по силата на даденото пълномощно, длъжника „Б.М.“ЕООД за прехвърляне на вземането.

Въззивната инстанция прави извода ,че е спазена разпоредбата на чл.99 ал. 3 от ЗЗД при прехвърляне на вземането, поради което и на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето е породило действие спрямо длъжника и третите лица .

Ответното дружество твърди ,че договора за цесия е недействителен и вземането на ЕС не е прехвърлено валидно на ищцовото дружество , тъй като към момента на прехвърляне на вземането лицето В.Л. не е бил надлежно избран на управител и представляващ ЕС.

Поставя се въпроса – Към момента на прехвърляне на вземането 20.11. 2020г. лицето Вадим Николаевич Липин имал ли е валидна представителна власт да представлява ЕС – прехвърлител на вземането по договора за цесия ?

Според текста на чл. 40 ал. 1 от ЗУЕС , всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. Следователно , на съдебен контрол подлежат „решенията“ на общото събрание на етажната собственост,като акт на колективен орган.

За да се отговори на поставения въпрос трябва да се проследят проведените общи събрания на ЕС.

По делото е представен Протокол от ОС на ЕС с дата 10/11. 08. 2020г. , с който за управител на ЕС е избран В.Л.. Това решение на ЕС е оспорено по реда на чл. 40 ал.1 от ЗУЕС пред РС Н..

С Решение № 81/ 16. 08. 2021г. районния съд е отменил всички решения на ОС на ЕС ,проведено на 10/11.08. 2020г., включително и това за избора на В.Л. за управител на ЕС.

Решението на съда е влязло в законна сила на 02. 03. 2022г. , според отбелязването направено от РС Н. върху решението.

На 14/15.01.2021година е проведено ново общо събрание на собствениците на ЕС. На това събрание е избран управителен съвет на ЕС , като за председател на УС отново е избрано лицето В.Л..

С писмо от 23.01.2021 година управителя на ЕС В.Л. е уведомил дружеството „В.Р.Е.“ ЕООД за това, че от името на ЕС потвърждава договора за прехвърляне на вземания № 1, сключен на 20.11.2020г. Писмото е получено валидно от управителя на „В.Р.Е.“ЕООД на 23.01.2021г.

Решенията на ОС на ЕС , взети с протокол от 14/15.01.2021г. са оспорени от ответното дружество „Б.М.“ЕООД по реда на чл.40 а.1 от ЗУЕС.

С Определение № 160 от 5.2.2022г. Районен съд Н. е оставил без разглеждане, като процесуално недопустим, предявения иск от „Б.М.“ЕООД с правно основание по чл.40 ал.1 от ЗУЕС за отмяна, като незаконосъобразни на всички решения на ОС на ЕС, проведено на 3

14/15.01.2021г. на ОС на ЕС. Това определение на Районния съд е потвърдено с Определение № 1128 от 12.05.2022г. на Окръжен съд Б., с която е оставена без уважение частната жалба на „Б.М.“ЕООД против прекратителното определение на Районния съд.

По делото е представен протокол от ОС на ЕС,проведено на протокол няма отношение към предмета на спора.

26/27.09.2022г., който

При така установената фактическа страна на спора следва извода ,че към момента на прехвърляне на вземането 20. 11. 2020г. управителя на ЕС В.Л. е имал надлежна представителна власт и вземането е прехвърлено валидно.

Действително, първоначалния избор от 10/11. 08. 2020г. на лицето В.Л. за управител и представляващ ЕС е отменен с влязло в сила съдебно решение. След това обаче има втори валиден избор на това лице за управител и представляващ етажната собственост. Този избор е проведен на 14/15. 01. 2021г.

Въззивната инстанция счита ,че в конкретния казус приложение следва да намери разпоредбата на чл.42 ал. 2 от ЗЗД. Според посочената правна норма, когато един договор е сключен без представителна власт,лицето , от името на което е сключен договора може да го потвърди . За потвърждаването се изисква същата форма , като за упълномощаването.

Това в конкретния казус е извършено .

Следва да се отбележи,че по въпроса за сключването на договор от лице без представителна власт има задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 5/ 12.12.

2016г. по т. д.- № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС. Според т. 2 на това ТР при такъв вид договор сме изправени пред хипотезата на „висяща недействителност“. Договорът не поражда правни последици ,ако лицето от името на което е сключен договора не го потвърди,съгласно чл. 42 ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване на недействителността може да се позове само лицето , от името на което е сключен договора или неговите универсални правоприемници.

От съдържанието на това ТР следват два извода:

1/ Договорът за прехвърляне на вземания № 1, сключен на 20.11.2020г. е породил правно действие за страните , които са го сключили и за трети лица, тъй като е потвърден , съгласно чл. 42 ал. 2 от ЗЗД , от лицето , от името на което е сключен договора.

Потвърждаването е станало в същата форма , в която е сключен договора .

2/ Ответното дружество„Б.М.“ЕООД дори и при липса на потвърждаване на договора не може да се позове на недействителност на договора поради липсата на надлежна представителна власт на лицето , което е сключило договора , тъй като договора не е сключен от името на това дружество , а от името на Етажната собственост на к-с „А.-2“.

Като е приел противното на това разбиране , а именно ,че няма надлежно потвърждаване на цесията от страна на ЕС и договора за прехвърляне на вземанията от 20. 11. 2020г. не е породил правно действие, районния съд е постановил неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, който ще следва да бъде отменен. На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се постанови от въззивната инстанция решение по съществото на спора , с което се 4 уважат предявените искове . От заключението на приетата по делото СИЕ се установява ,че размера на вземането е сумата 12 924, 20лв. Исковата претенция не е изменена по реда на чл. 214 ал. 1 от ГПК , поради което иска ще следва да се уважи в предявения размер.

По възражението на ответното дружество за недължимост на вземането.

Възражението е неоснователно .

В първоинстанционното и във въззивното производство ответното дружество не е представило доказателства за плащане на дължимите суми за поддръжка на общите части, за 2019г. Установено е по делото, че общата площ на самостоятелните обекти, собственост на "Б.М." ЕООД е 805,70 кв.м., , при което задължението е в размера , определен с решението на ЕС. Ответното дружество не е изпълнило задължението си към ЕС за заплащане на годишна такса за поддръжка на ЕС за 2019г. и следователно се намира в забава. Плащане от ответното дружество не е постъпило и до настоящия момент. На основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД върху главното вземане се дължат лахви за забава ,за времето от 02.10. 2019г. до 06. 10. 2020г. в размер на 1192,49лв. Върху главното вземане се дължи и законно лихва от датата на подаване на заявлението доизплащане на вземането .