Решение № 47 от 28.02.2023, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 756/2022
- Вид
- Решение № 47
- Подписан
- 28.02.2023
- В сила
- 27.02.2023
- Състав
- Милена Пейчева, Александър Иванов, Пламен Дочев
Цитирани разпоредби
- чл. 61, ал. 7, 9 и 12 · Закон за здравето
- чл. 61, ал. 2 · Закон за здравето
- чл. 61, ал. 7, 9 и 12 · Закон за здравето
- чл. 61, ал. 7, 9 и 12 · Закон за здравето
- чл. 63 · Закон за здравето
- чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 · Закон за здравето
- чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 · Закон за здравето
- чл. 63, ал. 4 · Закон за здравето
- чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 · Закон за здравето
- чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 · Закон за здравето
- чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 · Закон за здравето
- чл.9 · Наказателен кодекс
- чл.9, ал.2, изр.2 · Наказателен кодекс
- чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 29 · Наредба № 21 от 18 юли 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести
РЕШЕНИЕ
№ 47 гр. Русе, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Милена Пейчева
Членове:
Александър Иванов
Пламен Дочев при участието на секретаря Ева Димитрова в присъствието на прокурора Д. Р. К. като разгледа докладваното от Александър Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224500600756 по описа за 2022 година при секретаря Ева Димитрова в присъствието на прокурора Д. К., като разгледа докладваното от съдия Иванов, въззивно наказателно общ характер дело № 756 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Образувано е по Протест от Районна прокуратура – Русе, срещу Присъда № 29/24.02.2022г., постановена по НОХД№ 2545/21г. по описа на Районен съд – Русе, с която Л. С. Г. е признат за НЕВИНЕН в това, че в периода от време 21.05.2020 г. - 22.05.2020 г. в гр.Русе, област Русе нарушил мерки, издадени против разпространението или появяването на заразителна болест по хората - II, т. 1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, изменена със Заповед № 229/22.04.2020 г., изменена със Заповед № РД-01-253/07.05.2020 г., издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето, изменена със Заповед № РД-01- 264/14.05.2020 г., издадена на основание чл. 61, ал. 7, 9 и 12 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, 1 съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната - като лице по т. 12 от заповедта - „По реда на на т.
11 под карантина за срок от 14 дни се поставят лицата, които са влезли на територията на страната от други държави, посочени в заповед на министъра на здравеопазването по чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето“ лице, пристигнало от държава с висок риск на разпространение на COVID-19, посочена в Раздел I, т. 2 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 61, ал. 2 и чл. 63, ал. 1, 3, 5, 6 и 7 от Закона за здравето, чл. 29 от Наредба № 21 от 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на страната - от Испания - държава с висок риск на разпространение на COVID-19, поставено под карантина с Предписание за поставяне под карантина с изх. № 162024/16.05.2020 г. на РЗИ-Русе, не изпълнил задължението да не напуска дома си или мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието срок - гр. Русе, ул. „*** като деянието е извършено по време на епидемия, обявена с Решение № 325 от 14.05.2020 г. на МС, във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, поради което и на основание чл. 304 от НПК e оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.355, ал.2, пр.1 във вр. с ал.1 от НК.
В протеста е изложено оплакване за неправилност на присъдата, и конкретно за необосновано приложение института на чл.9 от НК в съответна хипотеза, мотивирал първата инстанция за приложимост на чл.
304 от НПК. Прави се искане за отмЯ. на присъдата и постановяване от въззивната инстанция на нова, осъдителна, с която Г. да бъде признат за виновен и осъден по обвинението.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция протеста се поддържа.
Русенският окръжен съд, след като провери изцяло правилността 2 на обжалваната присъда, констатира следното:
Протеста е неснователен.
С оглед определения в чл.313 от НПК предмет на въззивната проверка, настоящата инстанция проверявайки изцяло правилността на присъдата, констатира, че в хода на първоинстанционното разглеждане на делото са събрани достатъчно доказателства за установяване на релевантните факти и обстоятелства, като в частност пред въззивната инстанция (с изискано в същата писмено доказателство) се установява изрично, в положителен смисъл и въпроса за компетентността на служителя на РЗИ - Русе, съставил процесното предписание.
Въз основа на установеното, районният съд е направил обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи (първите изцяло споделяни и от въззивната инстанция, поради което не е необходимо само да се повтарят и тук), че макар и деянието, извършено от Г. да осъществило признаците на вмененото му престъпление, са налице обстоятелства, определящи неговата обществена опасност за явно незначителна в аспекта на чл.9, ал.2, изр.2 от НК, следващо от което то не е престъпно. Правилно е преценено, че тази ниска, изключваща преценката на деянието като престъпление, степен на обществена опасност следва от комплекс от дадености, следващ от доказателствената съвкупност. Елементи от него от една страна са обстоятелства свързани със самата личност на обвиненото лице – неосъждан, образован, трудово ангажиран и липса на данни за каквито и да е други противозаконни прояви, а от друга – обективните обстоятелства, че при него не било констатирано налично заболяване към процесната дата (противно би следвало да се оцени в различен смисъл), установената еднократност и краткотрайност на проявата, изминалото немалко време от процесната дата до момента на решаване на отговорността за нея по настоящото производство и независимо от формалния характер на въведения състав, но не без значение – свързаността на причината да напусне за кратко съответния адрес с естествена необходимост, а не и друга, която не би могло да се оцени по този начин. Освен това, като елемент от този комплекс, въззивната инстанция съобразява, че деянието е извършено от подсъдимия скоро след обявяване на извънредното положение на територията на Република България, считано от 13.03.2020 г. във връзка с пандемията от COVID-19 и в първите дни от завръщането му в Република България, след като се е установил да живее и работи дотогава извън нашата държавата.
Отсъствайки продължително от страната, се е оказал в непозната за него ситуация, свързана с изискванията на българските власти в условията на динамично променяща се епидемична обстановка, като последното в частност се обективира и от телевизионното изявление на лица от властта за предстояща промЯ., относима към процесната дата, както това е обективирано по делото. Както бе посочено, към инкриминираната дата, така и след нея, липсват данни подсъдимият да е проявил симптоми на COVID-19, предвид което съдът счита, че не е поставил в реална опасност живота и здравето на други лица. Всички тези обстоятелства, оценени в тяхната 3 съвкупност, както е приела и първата инстанция, сочат, че се касае за формално осъществен от обективна и субективна страна престъпен състав на чл.355, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, като конкретното деяние се явява малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност, и правилно съответно е оправдан като последица, на основание чл.304 от НПК.
Правилна е преценката на първата инстанция (изрично залегнала в мотивите на проверяваната присъда) за възможността да се наложи административно наказание на подсъдимия, доколкото извършеното от него деяние съставлява административно нарушение по чл.212, ал.1 от Закона за здравето. В конкретния случай нещо различно не може да се обсъжда от въззивната инстанция, поради липса на съответно искане от страна на прокуратурата. В разпоредбата на чл.337, ал.2 от НПК е предвидена възможност за съда да наложи административно наказание, когато извършеното деяние съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ, единствено при наличие на съответен протест от прокурора.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че дори в случай на подобно искане от страна на прокуратурата, административно наказание на подсъдимия Г. не би следвало да се налага, предвид наличие на хипотезата на чл.28, ал.1 от ЗАНН, отново поради изложените доводи.
При извършената цялостна служебна проверка на делото, въззивната инстанция не намери да са допуснати в хода на досъдебното производство или при първоинстанционното съдебно разглеждане съществени нарушения на процесуалните правила или нарушения на материалния закон, които да обуславят наличието на основания за отмЯ. или изменение на обжалваната първоинстанционна присъда.
С оглед изложеното Окръжният съд намира, че обжалваната присъда следва да се потвърди.
Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 29/24.02.2022г., постановена по НОХД№ 2545/21г. по описа на Районен съд – Русе.
4
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5