Решение № 681 от 14.08.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 681 гр. гр. Хасково, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640102811 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от Е. С. М., ЕГН: **********, с адрес:

***, чрез адв. Д.М., съдебен адрес: гр.София, бул."Ал.Стамболийски" № 1252, ет.5, офис 5-3, срещу „ВИВА КРЕДИТ" АД, ЕИК: 207343548, със седалище и адрес на управление - гр. София, Бул."Джавахарлал Неру" № 28, представлявано от Свилен Петков Петков с която с която са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, вр. чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за прогласяване недействителността сключения между страните договор за паричен заем № ***, в условията на евентуалност - на клаузата от същия договор, уреждащата задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане, както и на клаузата за неустойка, обективно кумулативно съединени с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 лева, предявен като частичен иск от общата сумата от 625 лева, представляваща заплатена без основание сума по недействителен договор за кредит, сключен между страните, ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски включително адвокатско възнаграждение.

С протоколно определение от 23.06.2025 г. съдът е допуснал на 1 основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение в размера на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ГПК, като е увеличил същия на сумата от 955,08 лева, представляващ сбор от платени без основание 491,04 лева неустойка, 459,04 лева такса за експресно разглеждане и 5 лева такса за събиране на просрочени вземания, който иск вече не е частичен, а представлява пълния размер на вземането.

Ищецът твърди, Ищецът твърди, че на *** г. e сключил с ответното дружество договор за паричен заем № ***, размерът на който възлиза на 1500 лева. Съобразно договора той дължи и сума в размер на 375 лева за такса за бързо разглеждане и неустойка в размер на 250 лева в случай на непредставяне на гаранция. Твърди, че е погасил изцяло сумата по договора, включително и таксата за експресно разглеждане. Счита процесният договор за нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно - годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Поддържа, че е налице грешно посочване на ГПР в процесния договор, а действителният такъв е в размер, многократно надвишаващ допустимия по чл. 19, ал.4 от ЗПК такъв. Доколкото още със сключване на договора е посочено, че дължи възнаграждение за допълнителна услуга, то същото следвало да бъде включено в размера на ГПР по кредита, тъй като представлява разход по същия по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗПК.

Посочва, че изложеното се отнася и за предвидената неустойка при непредставяне на обезпечение. Невключването на тези две задължения в размера на ГПР според ищеца представлява заобикаляне на разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като начисляването и плащането на възнаграждения по пакети от допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до надхвърляне на законоустановения максимален размер на ГПР. С тези действия кредиторът заобикаля изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата тежест на длъжника по кредита. Твърди, че неправилното посочване на ГПР е и в пряко противоречие с целите на Директива 2008/48/ЕО да има единен съпоставим прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят може да сравни продуктите адекватно. Счита, че обстоятелството дали е правилно изчислен и посочен ГПР, се установява на база единна формула, залегнала в посочената Директива и транспонирана в ЗПК. Сочи, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. На следващо място, по отношение ма клаузата за неустойка се твърди, че представлява още едно допълнително обезщетение за 2 неизпълнението на акцесорно задължение - неосигурен поръчител, от което не произтичат вреди за кредитодателя. От това, че плащането на неустойка се разсрочва заедно периодичните вноски, се прави извод за това, че кредиторът не е имал очакване за предоставяне на поръчител по процесния договор. С оглед на всичко изложено се посочва, че тази клауза е нищожна като неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП. По отношение на уговорката за заплащане на такса за експресно разглеждане се посочва, че същата безспорно попада в изискванията на Директивата, тъй като представлява предвидими общи разходи по кредита, които обуславят сключването на договора при тези условия и са предварително заложени, поради което следва да бъдат включени в общия размер на разходите, а оттам и в ГПР. Неправилното изчисляване и посочване на ГПР според ищеца представлява самостоятелно основание за недействителност на договора, като допълнителен аргумент в тази насока е това, че посочването на ГПР е изведено като съществено условие на договора. Това следва и от практиката на СЕС. Така грешното посочване на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, респ.- целият договор следва да се обяви за нищожен на основание чл. 22 ЗПК. Освен това, посочването на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68д, ал.1 и ал.2 т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Поддържа се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т: 10 от ЗПК „Вива кредит" АД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка" и допълнителна услуга, като и двете по своята същност представляват печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от годишния лихвен процент /ГЛП/ и ГПР. При условие, че ГПР бил законосъобразно описан, действителният такъв щял да възлиза многократно над допустимия, а не както е посочен в договора. Ето защо ищецът счита, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, водеща до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните. Ищецът излага, че за него се поражда правен интерес от предявяване на иск за прогласяване недействителност на сключения с ответното дружество договор за потребителски кредит № ***, в условията на евентуалност - на уреждащата задължение за потребителя да заплати такса за експресно разглеждане клауза от този договор и тази за неустойка при непредставяне на обезпечение, както и на частичен иск за връщане на заплатените по процесния договор за кредит суми при начална липса на основание.

3

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Въвежда доводи за недопустимост на предявените искове, доколкото съединяването на установителни искове с осъдителен е недопустимо по подробно изложени съображения. Освен това оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Твърди, че липсва нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, доколкото процесният договор включва всички реквизити, посочени в тази разпоредба. Счита, че 3ПК не въвежда лимит на възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, а единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 от 3ПК, е ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва. В този смисъл и ответникът е спазил това ограничение, тъй като ГПР съгласно договора не надвишава този размер, а при изчисляването му е включен размерът на фиксирания годишен лихвен процент. Поддържа, че процесният договор не е сключен при общи условия, а в договора изрично са посочени броя на вноските и датите за плащане на всяка една от тях, респективно всички условия по отпускане и връщане на заема са инкорпорирани в С.я договор, поради което към същия не са прилагани ОУ и не е изготвян погасителен план, респ. не са описани в договора. По отношение на уговорката за такса експресно разглеждане се излага, че ищецът доброволно е избрал да се възползва от нея, като същата не следва да се прибавя към ГПР на основание чл. 19 във вр. Приложение № 1 чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Сочи, че експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване и управление на кредита, а действие, което предхожда усвояването на същия. Оспорва се основателността и на осъдителния иск за неоснователно обогатяване, както и акцесорния за присъждане на обезщетение за забава. В случай, че съдът приеме за допустими предявените искове, то се иска тяхното отхвърляне като неоснователни в цялост и присъждане на сторените в настоящото производство съдебни разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения № ***/*** г.

Видно от представения договор за кредит параметрите на същия са следните: сума на кредита - 1500 лева, фиксиран ГЛП - 40,32 %, ГПР - 49,34 %, брой вноски - 18, такса за бързо разглеждане - 736,74 лева, неустойка – 491,04 лева или общо дължима сума – 2958,30 лева.

В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане 4 на паричен заем в размер на 736,74 лева. В ал. 4 е уговорено, че таксата ще се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски.

В чл. 5, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в 3дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя обезпечение - поръчител, което трябва да отговаря на редица условия, или банкова гаранция. В ал. 2 от същия член е посочено, че страните се съгласяват, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят ще дължи неустойка в размер на 491,04 лева, която също ще се разсрочи и ще се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски и общото задължение става в размер на 2958,30 лева.

По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като вярно и компетентно изготвено. От същото се установява, че за погасяване на задължението по договор за паричен заем от *** г. са постъпили/осчетоводени общо суми в размер на 2680,60 лева, кредитът е погасен предсрочно на 07.02.2022 г. Към датата на предсрочното погасяване кредиторът е събрал цялата договорна лихва в размер на 230,52 лева, цялата неустойка в размер на 491,04 лева и част от таксата за експресно разглеждане в размер на 459,04лв.

Извън посочените суми кредиторът е начислил 5 лева такса за събиране на просрочени вземания на 08.04.2022 г., които са платени на 25-10-2021г. Общо погасена е сума в размер на 2680,60 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на ГПР, изчислен на двуседмична база с включена такса за експресно разглеждане в размер на 736,74лв и неустойка в размер на 491,04, разпределена във всяка вноска възлиза на 446.7464%.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събраните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ЗПК и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, а при условията на евентуалност - иск по чл.