Решение № 108 от 25.04.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Перник, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело № 20241700100478 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439 ГПК.

По съображения изложени в исковата молба, и след неколкократни конкретизации ищцата Е. Й. П., с ЕГН **********, моли да бъде признато за установено на основание чл. 439, ал.1 от ГПК, по отношение на ответника Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението“МВР, в качеството му на правоприемник на Държавна агенция „Гражданска защита“, че е погасено по давност правото на ответника Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението“-МВР, да извършва срещу Е. Й. П., с ЕГН **********, да извършва действия по принудително изпълнение за главница в размер на 5563,86лв., ведно със законните лихви върху нея и направените разноски, по изпълнителния лист от 14. 09. 2009г. по гр. д. № 3964/2007г. по описа на ВКС, въз основа на който изпълнителен лист са образувани изпълнително дело № 25/2010г. и изпълнително дело № 20241730400009 – и двете по описа на Държавен съдебен изпълнител към съдебно изпълнителна служба на Районен съд – Радомир.

Ищцата основава иска си на твърденията, че по изпълнително дело № 1

25/2010г. по описа на Държавен съдебен изпълнител към съдебно изпълнителна служба на Районен съд – Радомир, спрямо нея не са извършвани каквито и да било принудителни действия, поради което освен настъпила перемпция, е изтекла и петгодишна погасителна давност, на която тя се позовава, поради което вземанията са погасени по давност включително и по новообразуваното изпълнително дело № № 20241730400009 по описа на Държавен съдебен изпълнител към съдебно изпълнителна служба на Районен съд – Радомир, въз основа на същия изпълнителен лист.

Поддържа исковата си молба и в съдебно заседание, чрез адвокат М. Г.

М. и моли да бъде уважена. Моли да да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Ответникът Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението“-МВР, чрез юрисконсулт М. М., в срок е депозирал писмен отговор. С него оспорва пасивната легитимация на представляваната от нея Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението“-МВР, като счита, че ответник следва да бъде Министерство на вътрешните работи, поради което моли производството по делото да бъде прекратено.

Признава, че производството по изпълнително дело № 25/2010г. по описа на Държавен съдебен изпълнител към съдебно изпълнителна служба на Районен съд – Радомир е прекратено поради настъпила перемпция, но счита, че действията на ДСИ по образуването на последващото изпълнително дело № 20241730400009 № 20241730400009 по описа на Държавен съдебен изпълнител към съдебно изпълнителна служба на Районен съд – Радомир, не са незаконосъобразни.

Счита, че вземането не е погасено по давност на основание чл.112, ал.2, т.2 от ЗЗД, тъй като сумата, въз основа на която е издаден изпълнителния лист е по акт за начет на Управление „Гражданска защита“, а ищцата не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Изразява становище, че дори и процесното вземане да подлежи на погасяване чрез изтекла погасителна давност, то тя би могла да тече от 02. 06. 2021г. когато е влязла в сила действащата редакция на чл. 112, ал.2 и ал.3 от ЗЗД, а разпоредбата на §2 от ПЗР на ЗЗД е обявена за противоконстуционна с Решение № 4 от 20. 04.

2021г. на Конституционния съд по конституционно дело № 1 / 2021г.

2

С оглед изложеното оспорва доводите в исковата молба, че вземането е погасено по давност и моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Счита, че на ищцата не следва да се присъждат разноски. В случай, че се представлява от адвокат, то прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че то като размер надвишава минимално предвидения размер по НМРАВ.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Поддържа писмения си отговор и в съдебно заседание, чрез юрисконсулт М. М., и моли да бъде уважен. Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Пернишкият окръжен съд, намира, че исковата молба се явява процесуално допустима – налице са всички положителни процесуални предпоставки за упражняване на субективното право на иск по чл. 439 от ГПК и не са налице отрицателни процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване, поради което искът подлежи на разглеждане по същество.

По същество на исковата молба.

Изпълнителен лист от 14.09.2009 г. е издаден от Софийски градски съд, ГО, 9 състав, въз основа на Решение от 23.01.2009 г., постановено по гр. д. № 393/99 г. на СГС срещу Е. Й. П., ЕГН: **********, като с него същата е осъдена да заплати сума в размер 5563.86лв., заедно със законна лихва от 12.03.1999 г. по акт за начет вх. № 212/15.03.1999г., в полза на Държавна агенция „Гражданска защита“, чийто правоприемник е Главна дирекция „Пожарна и аварийна безопасност и защита на населението“-МВР, както следва :

С ПМС № 53/02.03.2001 г. (обн. ДВ бр. 22 от 2001 г.), се преобразува служба „Гражданска защита на Република България“ в Държавна агенция „Гражданска защита“, както и е приет устройствен правилник на Държавна агенция „Гражданска защита“ към Министерския съвет (обн. ДВ бр. 22 от 2001 г.).

С чл. 1 от ПМС № 137/06.06.2006 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерство на държавната политика при бедствия и аварии, 3

(обн. ДВ бр. 48/2006 г.) се закрива Държавна агенция „Гражданска защита“, като дейността, имуществото, в т.ч. недвижимите имоти - държавна собственост, архивът, правата и задълженията на закритата агенция преминават към Министерство на държавната политика при бедствия и аварии.

С решение от 24.04.2008 г. на Народното събрание (обн. ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г.) наименованието Министерство на държавната политика при бедствия и аварии се заменя с Министерство на извънредните ситуации.

С разпоредбата на § 63 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за министерството на вътрешните работи (обн. ДВ, бр. 93 от 2009 г.) МВР е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Министерството на извънредните ситуации.

С Решение на Народното събрание от 27.07.2009 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (обн. ДВ бр. 60 от 30. 07. 2009г./, Министерство на извънредните ситуации е закрито.

С § 92, ал.1 от ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 88 от 2010 г., който параграф е в сила от 01. 01. 2011г.) Създадената с този закон Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Главна дирекция "Пожарна безопасност и спасяване", на Главна дирекция "Гражданска защита" и на областните дирекции на МВР за звената "Пожарна безопасност и спасяване".

Следователно ответникът се явява правоприемник на Държавна агенция „Гражданска защита“, в чиято полза е издаден изпълнителния лист и съответно пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.

Въз основа на така, издадения изпълнителен лист от 14.09.2009г. от Софийски градски съд, ГО, 9 състав и молба от тогавашния правоприемник на Държавна агенция „Гражданска защита“- Министерство на вътрешните работи, на 24. 02. 2010г. е било образувано изпълнително дело № 25/2010г. по описа на съдебно - изпълнителната служба към Районен съд – Радомир.

За да се погаси правото на принудително изпълнение по отношение на Е. Й. П., следва да не са извършвани изпълнителни действия срещу нея /или да не са постъпвали молби с такива искания от взискателя/, за период от 5 години.

4

С молба вх. 283 / 09. 05. 2011г. взискателят е поискал да се извърши справка дали длъжницата получава трудово възнаграждение или пенсия и ако получава да бъда наложен запор /л. 51 от изпълнителното дело/. С тази молба се прекъсва теченето на погасителната давност, както и на срока за перемиране на изпълнителното дело.

С молба вх. № 31 / 09. 01. 2014г /л.56 от изпълнителното дело/ взискателят е поискал налагането на запор върху получаваната от длъжницата пенсия и върху тази молба с разпореждане от 10. 01. 2014г. е наложен такъв запор.

Следователно за периода от 09. 05. 2011г. до 09. 01. 2014г. са изтекли повече от две години, през които е било налице бездействие на взискателя по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което изпълнителното дело е било перемирано по силата на този законов текст.

Съгласно решение № 37 / 24. 02. 2021г., постановено по гр. д. № 1747/2020г., IV г.о. на ВКС - Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.

Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

По изпълнителното дело е направено такова искане с молба вх. № 31 / 09. 01. 2014г. /л.56 от изпълнителното дело/, наложен е запор, който е изпратен на 14. 01. 2014г., но по него не са събрани суми, тъй пенсията на длъжницата е била под минималния размер и е представлявала несеквестируемо вземане.

Този запор прекъсва давността и от 15. 01. 2014г. е започнала да тече нова 5 погасителна давност.

По изпълнителното дело е постъпила молба вх. № 829 / 17. 06. 2016г.

/л.72 от изпълнителното дело/, с която взискателят е поискал от съдебния изпълнител да насочи на основание чл. 483 от ГПК съдебно – изпълнителните действия към земя в ***, *** община и да извърши опис на същата, като върху тази молба съдебния изпълнител е изпълнил разпореждане от 20. 06. 2016г. – Да се уведоми взискателя, че следва да представи акт за собственост. Тази молба също е прекъснала погасителната давност и от 21. 06. 2016. започнала да тече нова погасителна давност.

Въз основа на молба от 12. 01. 2024г. от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението/ и същия изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 9 / 2024г. по описа на СИС към РС – Радомир.

За периода от 21. 06. 2016г. до 21. 06. 2021г. е изтекла 5 годишна погасителна давност по чл. 117, ал.2 от ЗЗД и правото на принудително изпълнение по отношение на процесното вземане е погасено по давност.

Съдът следва да отбележи, че позоваването на ответника на чл. 112 от ЗЗД в случая се явява несъотносимо към предмета на делото.

Съгласно въвеждането на чл. 112 от ЗЗД (бр. 102 от 2020 г., в сила от 2.06.2021 г.), изречение първо - С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Т.е. този текст не въвежда нова 10 годишна погасителна давност за вземането и този текст не е в полза на взискателя, а с въведената 10 годишна давност, независимо от прекъсванията й, се защитават интересите на длъжника, за да не може да продължава безкрайно едно изпълнително дело, като максималният му срок е ограничен на 10 години.

Аналогични са и разпоредбите на чл. 171, ал.1 и ал.2 от ДОПК.

Следователно искът се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Ищцата е направила разноски в размер на 800лв. за адвокатско възнаграждение. Ответната страна е направила възражение за прекомерност на същото. С оглед цената на иска и разпоредбата на чл.7, ал.2т.2 от НМРАВ, 6 съдът намира, че този размер е по - малък от минимално предвидения такъв от 856,38лв. и не следва да се намалява повече.