Разпореждане № 37905 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 37905 гр. София, 04.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско дело № 20251110109290 по описа за 2025 година

Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на А.К.П.З. АД с ЕИК: ***, срещу С. Г. С. с ЕГН: **********, за суми представляващи възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство и такси за извънсъдебно събиране на вземането. Претендират се сторени съдебни разноски.

Заявлението отговаря на предвидените в закона изисквания и се явява процесуално допустимо. С оглед на изложените твърдения в заявлението и приложените към него доказателства, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, поради следните съображенията:

Изложени са твърдения за сключен Договор за паричен заем от 30.08.2022 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и длъжника. Длъжникът и „Ф.Б.“ ЕООД са сключили Договор за предоставяне на гаранция от 30.08.2022 г. с уговорено възнаграждение в размер от 446,10 лв. Вземането е било изплатено от поръчителя „Ф.Б.“ ЕООД, който се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. С договор за цесия същото е било прехвърлено на заявителя „***“ ЕООД.

Претендира се възнаграждение по гаранционна сделка- поръчителство по кредита, сключена между кредитополучателя и поръчителя, срещу възнаграждение от 446,10 лв., платимо разсрочено на вноски на падежа на погасителните вноски по договора за заем.

Съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът счита, че договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция е нищожен поради заобикаляне на закона.

В чл. 4 от Договор за паричен заем от 30.08.2022 г. е предвидено, че заемателят обезпечава задължението чрез сключване на договор за предоставяне на гаранция с одобрено от заемодателят дружество-гарант/поръчител. Като съобрази другите възможни обезпечения, уредени в раздел чл. 4 и срока за предоставянето им, съдът намира, че за кредитополучателя остава като единствена реална опция, тази по чл. 4, т. 3 от Договора.

Изискванията за представянето на такъв вид обезпечение след сключване на договора 1 дефакто задължава лицето да сключи договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с дъщерно на заемодателя дружество, видно от справка в ТР, което осъществява застрахователна по характера си дейност без да притежава лицензия. Това размества финансовия риск, като го прехвърля върху заемополучателя. Кредиторът, тъй като предоставя такъв вид услуги, е длъжен или да провери предварително имущественото състояние на длъжника си, или да отчете риска от невъзможност за погасяване на кредита, като го добави в общия размер на разходите чрез уговаряне на по-висока лихва или друго плащане. Неоправдано е да се прехвърля риска от неизвършване на проверка на имуществото на кредитополучателя върху него с помощта на този вид „допълнителни услуги“, които още повече не са били отчетени при определяне ГПР. Освен това възнаграждението за предоставяне на поръчителство е разсрочено на погасителни вноски, съвпадащи с погасителните вноски по приложения към договора за кредит погасителен план, от което следва изводът, че това всъщност представлява прикрита договорна лихва в полза на свързано с кредитодателя лице. Поради тези съображения същата е трябвало да бъде включена в калкулациите на ГПР.

От горното е видно, че чрез сключване на Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство се прави опит да бъде заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която има императивен характер. Последица от това е нищожност на договора за предоставяне на гаранция/поръчителство поради заобикаляне на закона на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2ро ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство подлежи на самостоятелна проверка в заповедното производство, въпреки че сам по себе си не съдържа неравноправни клаузи. Разгледан, обаче, в съвкупност с договора за кредит същият налага условия, които биха били във вреда на потребителя и които не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. По тази причина съдът смята, че за възнаграждението по този договор не следва да бъде издавана заповед за изпълнение на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като е предполагаемо нищожен.

Относно претендираното вземане за такси за извънсъдебно събиране на вземането следва да се отбележи, че съдържанието на тези такси и техните размери не се съдържа в договора за потребителски кредит. Липсват данни за ясно уточнение на съдържанието на таксите за извънсъдебно събиране и техния размер във формуляр, съдържащ дължимата преддоговорна информация, и в самия договор за кредит. Това се явява в противоречие с императивните норми на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наред с това задължението за плащане на такси за събиране на вземането в предварително установен размер, който не е обвързан със стойността на реално извършените от кредитора разходи в тази насока, има характера на допълнително обезщетение за забавено изпълнение в нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

Предвид гореизложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено в тези му части.

Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено и 2 в частта за разноските над сумите както следва: сумата 21,03 лв., държавна такса и сумата 32,29 лв., юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх.

№ 64/07.01.2025г., подадено от А.К.П.З. АД с ЕИК: ***, срещу С. Г. С. с ЕГН: **********, за следните суми: сумата от 446,10 лв. , представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на гаранция от 30.08.2022 г., както и сумата от 60 лв., представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането, както и в частта за разноските над сумата 21,03 лв., държавна такса и сумата 32,29 лв., юрисконсултско възнаграждение.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му.

Да се връчи препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3