Определение № 2528 от 22.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2528 гр. Варна, 22.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.а

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500567 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.3, вр.чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 13379/18.02.2026г. подадена от Г. Д. И., чрез пълномощника й срещу Определение № 2738/17.02.2026г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с определение № 5994/22.04.2026г., и двете постановени по ч.гр.д.№ 103/2026г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за спиране на незабавното изпълнение по изп.дело № 20268070400014 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807 с район на действие ОС-Варна.

Жалбоподателят оспорва обжалваното определение като незаконосъобразно и неправилно, моли за неговата отмяна и за уважаване на молбата за спиране на изпълнението по изп.дело № 20268070400014 по описа на ЧСИ Надежда Денчева. Посочва, че с молбата за спиране са били подадени писмени доказателства за наличието на спорове между длъжника и „Проектиране и строителство Инвест“, който се явява цедент на кредитора – заявител М.

П***** Е. касателетелно вземането по нотариалния акт послужил за издаване на заповедта за изпълнение. Отделно от това се е позовал и на основание за спиране предвид на факта, че по изпълнителното дело е постъпила по сметка на ЧСИ изцяло дължимата по изпълнението сума, която следва да бъде разглеждана като обезпечение по смисъла на чл.180 и чл.181 от ЗЗД

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпило писмено възражение по подадената жалба от насрещната страна М. П. Е..

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е било образувано по повод подадено заявление от М. П.

Е. по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение против Г. Д. И., по което е 1 образувано ч.гр.д.№ 103/2026г. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение № 14/13.01.2026г., с която е разпоредено длъжникът Г. Д. И. да заплати на М. П. Е. сумата от 10225,83 евро – останала неизплатена част от главница, цялата в размер на 46940 лева, дължима на основание т.2 от нот.акт за продажба на идеална част от поземлен имот и право на строеж от 19.06.2020г., цедирана в полза на заявителя с договор за цесия с нот.заверка на подписите от 12.08.2025г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 07.01.2026г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 421,70 евро –разноски по делото.

Въз основа на издадената заповед за изпълнение № 14/2026г. по ч.гр.д.№ 103/2026г. по описа на ВРС е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора М. Е..

Видно от представената покана за доброволно изпълнение изх.№ 1294/02.02.2026г., въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 103/2026г. по описа на ВРС и по искане на взискателя М. П. Е. е образувано изпълнително дело № 20268070400014 по описа на ЧСИ Надежда Денчева срещу длъжника Г. Д. И. за парично задължение в размер на 17308,24 евро. Длъжникът е уведомен за наложен запор върху трудовото възнаграждение посъпващо в банковите сметки в „Банка ДСК“ АД и в „Уникредит Булбанк“ АД.

Видно от издаденото удостоверение от ЧСИ Надежда Денчева от 11.02.2026г., общото задължение по изпълнителното дело № 20268070400014 към 11.02.2026г. е в размер на 12829,31 евро, включващо такси и разноски по изпълнителното дело. Указано е, че въз основа на наложения запор, на 11.02.2026г. по сметка на ЧСИ Надежда Денчева е постъпила дължимата сума.

Представена е и оперативна бележка от 11.02.2026г., с която от сметка с титуляр Г. Д.

И. в „Банка ДСК“ АД по разплащателна сметка на ЧСИ Надежда Денчева с посочено основание – изп.дело № 20268070400014 е преведена сума в размер на 17308,24 евро.

На 11.02.2026г. е постъпила молба от длъжника Г. И. по ч.гр.д.№ 103/2026г. по описа на ВРС, с която е поискала от съда да спре изпълнението по изп.дело № 20268070400014 по описа на ЧСИ Надежда Денчева на основание чл.420 от ГПК. Посочено е, че срещу заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК № 14/13.01.2026г. е подадено възражение от длъжника. Твърди, че на 19.06.2020г. е сключила договор с „Проектиране и Строителство Инвест“ ЕООД за закупуване на недвижим имот. Уговорено било цената да се плати на вноски, а последното плащане в размер на 46940 лева да стане в двуседмичен срок от въвеждане на сградата в експлоатация. Твърди, че на три вноски е заплатила част от сумата, като дължимия остатък е в размер на 19280 лева с равностойност от 9757,71 евро. Излага, че е уведомила дружеството кредитор, че прихваща задължението си към него със свое вземане в размер на 23974,68 лева, представляващо неустойка по договора за строителство.

Потвърждава, че вземането на кредитора е цедирано в полза на взискателя М. Е., за което е била надлежно уведомена. Счита, че са налице убедителни доказателства за недължимост на сумата по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, а отделно от това посочва, че същата е заплатена напълно по образуваното изпълнително дело № 20268070400014 по описа на ЧСИ Надежда Денчева. Моли делото да бъде спряно до приключване на спора 2 относно дължимостта на сумите по изпълнението. Представя уведомително писмо – възражение и покана – уведомление до „Проектиране и Строителство Инвест“ ЕООД.

С обжалваното определение № 2738/17.02.2026г., след като е намерил, че с молбата за спиране на изпълнението по чл.420 от ГПК не са предствени убедителни писмени доказателства за недължимост на сумата по заповедта за изпълнение, както и че не е ясно дали събраната по изпълнителното дело сума ще полза само взискателя – кредитор или и други присъединени взискатели, е отхвърлил същата.

Съгласно чл.420 от ГПК, доколкото подаването на възражение срещу заповедта за незабавано изпълнение в случаите по чл.417, ал.1, т.1-9 от ГПК не спира изпълнението, освен ако длъжникът не представи обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, искането за подаденот от длъжника по заповедта за изпълнение е процесуално допустимо.

В случая длъжникът по заповедта за изпълнение Г. И. се е позовала в молбата си на двете уредени в чл.420 от ГПК хипотези за спиране, а именно чл.420, ал.1 от ГПК - спиране по силата на закона при представено от длъжника обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД, както и спиране от съда по чл.420, ал.2 от ГПК при представяне на убедителни писмени доказателства за недължимост на вземането.

За да бъде констатирано спирането на принудителното изпълнение в хипотезата на чл.420, ал.1 от ГПК, следва с молбата на длъжника да бъде представено доказателство за новоучредено обезпечение в полза на кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД. Когато законът постановява да се представи обезпечение пред съд по смисъла на чл.180 от ЗЗД, то може да бъде залог на парична сума или на държавни ценни книжа или ипотека. Съгласно чл.181 от ЗЗД залогът се учредява чрез влагане на сумата или на ценните книжа в банка, а ипотеката – чрез вписване на нотариално заверено съгласие на собственика на недвижимия имот за увредяването й. Когато залогът на паричната сума има характер на обезпечение, какъвто е по чл.420 от ГПК, той се учредява чрез внасяне на сумата по банковата сметка на съответния съд. Обезпечението по чл.180 от ЗЗД трябва да е в размер на дължимата сума, ведно с лихвите до депозиране на възражението.

В случая липсват доказателства за учреден в полза на кредитора залог в размер на дължимата сума по указания по-горе ред. Видно е от направеното удостоверително изявление на ЧСИ Надежда Денчева, че по изпълнителното дело № 20268070400014 е постъпило плащане на пълния размер на дължимата сума в следствие на наложения запор на сметката на длъжника. Извършеното принудително събиране на сумата по изпълнителното дело обаче не може да се приравни на учредено в полза на кредитора обезпечение. Залогът се подчинява на специфичен режим на учредяване, както и на освобождаване за разлика от събраната по изпълнителното производство сума. Залогът в случая има характер на обезпечение на евентуални бъдещи вреди на кредитора от неоснователното спиране на принудителното изпълнение, докато сумата по изпълнението има за цел да удовлетвори съдебно признатото вземане на кредитора, а не да служи за обезщетение на вреди. В този смисъл не е налице законово основание да се приеме, че платената по изпълнителното 3 производство сума има характер на учреден от длъжника залог по смисъла на чл.180 от ЗЗД.

Що се отнася до твърденията, че сумата по изпълнителното дело е събрана в следствие на наложения запор в срока за доброволно изпълнение, то доколкото съдебният изпълнител няма правомощия да реализира изпълнителни способи в срока за доброволно изпълнение, законосъобразността на неговите действия подлежи принципно на съдебна дискреция по реда на чл.435 от ГПК.

Не е налице и хипотезата на чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на изпълнителното производство по разпореждане на съда, при наличие на убедителни доказателства за недължимостта на вземането по издадената заповед за незабавано изпълнение. Длъжникът И. е представила с молбата си по чл.420 от ГПК писмени доказателства удостоверяващи разменена кореспонденция с „Проектиране и строителство Инвест“ ЕООД, от която е видно наличието на спор между страните досежно дължимостта на останалата дължима част от продажната цена по договор за продажба от 19.06.2020г., за която е издадена заповедта за изпълнение. Изложени са и твърдения за извършено от длъжника извънсъдебно прихващане на задължението по заповедта за изпъленение с негово вземане за неустойка по договора за строителство. Посочените доказателства обаче, не удостоверяват по достатъчно убедителен начин, че вземането по заповедта за изпълнение е недължимо, каквото е изискването на чл.420, ал.1, т.1 от ГПК, напротив, налице са твърдения и данни, че спорът е съдебно заявен и се разглежда по реда на чл.422 от ГПК. Под убедителни писмени доказателства следва да се разбира такива документи, от които да е видно, че задълженеито е погасено или не е възникнало към датата на издаване на заповедта за изпълнението му. Такива доказателства не са представени с молбата по чл.420 от ГПК нито с частната жалба, което обуславя неоснователност и на това заявено основание за спиране на изпълнението.

Предвид съвпадащите крайни изводи на настоящия съдебен състав с тези изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение, частната жалба се явява неоснователна.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2738/17.02.2026г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с определение № 5994/22.04.2026г. и двете постановени по ч.гр.д.№ 103/2026г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на Г. Д. И. за спиране на незабавното изпълнение по изп.дело № 20268070400014 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807 с район на действие ОС-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5