Решение № 5352 от 26.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5352 гр. София, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря С. Е. Д. като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20211110150764 по описа за 2021 година

Предявени са от ищеца „Т. С.“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Т. К. Д., П. К. Д. и В. К. Д. при условията на разделност при квоти, както следва- 4/6 за Т. Д. и по 1/6 за П. Д. и В. Д., да заплатят следните суми: 2089,19 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.17г. до 04.2019г. в топлоснабден имот- ап., находящ се в гр. С., ж.к., бл., ет., аб. №,, сумата от 342 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 30.11.2020г., сумата от 40,75 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.11.2017г. до 04.2019г. и 8,13 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017г. до 30.11.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба31.08.2021г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците Т. К. Д., П. К. Д. и В. К. Д. са собственици на процесния имот за процесния период и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Изложени са съображения, че през процесния период са консумирали топлинна енергия за процесната стойност, но не са я заплатили.

Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили идентични отговори на исковата молба от Т. К. Д., П. К. Д. и В. К. Д., с които се оспорват предявените искове. Правят възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват да са собственици или носители на вещно право на имота. Твърдят, че ищецът не претендира суми от ответниците във фактурите, справките, отчетите и каквито и да е други документи, а сумите се претендирали от друго лице, което 1 ищецът е приел, че е потребител на топлинна енергия. Сочат, че няма основание и за претендираните суми за лихва и за дялово разпределение. Не оспорват размера на сумите, а само основанието им и частичното им погасяване по давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай по делото са приети като доказателства Договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за държавните имоти от 04.08.1982г., с който въз основа на решение на Председателя на ИК на РНС от 08.06.1982г. е продаден на К. П. Д. и Т. К. Д. следния държавен недвижим имот- апартамент №, находящ се в гр. С., ж.к., бл., вх., ет.,, застроен на 87,95 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: изток- улица; запад- градина; север- разделна стена със съседен вход; юг- стълба и държавен апартамент №, заедно с мазе № 3 на 4,59 кв.м. при граници: изток-мазе № 4; запад – мазе № 2; север- коридор; юг- разделна стена със съседен вход и 0,811 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, представляващо комплексно 2 жилищно строителство по плана на гр. София.

От удостоверение за наследници № 529 от 03.09.1990г. се установява, че К. П. Д. е починал на 09.08.1998г. и е оставил за свои законни наследници неговата съпруга- Т. К. Д., и неговите деца- П. К. Д. и В. К. Д..

В представения списък на собственици към Протокол от 23.08.2012г. за проведено ОС на ЕС, находяща се в гр. С., ж.к., бл., вх., се установява, че под № фигурира Т. К. Д., посочена за собственик на процесния апартамент №, като срещу имената й е положен подпис.

Представеният отчет от 01.05.2018г. за отчетен период от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. за процесния апартамент с посочен потребител Т. К. Д. е подписан от потребител.

Представеният отчет от 09.05.2019г. за отчетен период от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. за процесния апартамент с посочен потребител Т. К. Д. е подписан от потребител.

С оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че по делото е безспорно установено, че процесният имот е бил придобит от Т. К. Д. и К. П. Д., както и че след неговата смърт, притежаваната от него ½ идеална част от апартамента е била наследена от наследниците му по закон. Съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН Т. К. Д., П. К. Д. и В. К. Д. са наследили по 1/6 всеки от процесния апартамент. Така Т. Д. е станала съсобственик на 4/6 идеални части /1/2 +1/6/; а В. и П. Д.и по 1/6.

Поради гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот следва да изводът, че страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот и период са ответниците в качеството им на съсобственици на процесния имот и отговарят за задълженията за заплащане на доставената топлинна енергия до притежаваните от тях квоти в съсобствеността.

Следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Общите условия от 2016г. на „Т. С.“ ЕАД, приложими към процесния случай, при смърт на клиент физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл. 12, т.12, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. В случаите по ал. 1, продавачът променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността на жилището на друго основание. При липса на споразумение между наследниците, продавачът открива партида на всички наследници, отговарящи съобразно наследствения дял от удостоверението за наследници. Т.е при настъпила смърт на потребителя на топлинна енергия – в случая наследодателят на ответниците- К. П. Д., неговите наследници, явяващи се съсобственици на процесния топлоснабден имот, могат по постигнато между тях писмено споразумение да заявят воля кой от тях да стане страна по облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е обективирана в молба-декларация и писмено споразумение между тях. Клаузите на чл. 63 от ОУ са в съответствие и при зачитане на 3 договорната свобода на страните, установено в чл. 9 ЗЗД, като в този смисъл е и разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2 на ОСГК на ВКС по т.дело № 2/2017г.

Само в хипотезата при която от наследниците на починалия не е изявена изрична воля кой от тях да е страна по правоотношението, следва да намери приложение общото правило, установено в чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в частност качество потребител да имат всички наследници на починалия потребител на топлинна енергия съобразно наследствените им дялове. В този смисъл и Решение №0 от 24.01.2020г. по в.гр. дело № 13151/2018г. на СГС.

В конкретния случай по делото не са ангажирани никакви доказателства за постигнато споразумение между съсобствениците кое лице да е страна по договора за доставка на топлинна енергия, нито са изложени твърдения такова споразумение да е депозирано в ищцовото дружество.

С оглед на което съдът приема, че доколкото всички съсобственици не са изразили воля Т. Д. да отговоря за задълженията за заплащане на топлинна енергия пред „Т. С.“ ЕАД, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и всеки от тях да отговаря спрямо притежаваните от него идеални части в съсобствеността. Евентуални споразумения между ответниците и обстоятелството кое лице фактически ползва имота са непротивопоставими на ищцовото дружество, доколкото не е спазена предвидената в чл. 63, ал. 2 ОУ форма. В този смисъл следва да се посочи и че счетоводното отразяване в ищцовото дружество е ирелевантно по отношение на възникването на облигационно правоотношение между страните.

С оглед на което ответниците са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове за заплащане на топлинна енергия в качеството им на съсобственици на процесния имот, респ. страни в облигационното правоотношение, съобразно притежаваните от тях квоти- по 1/6 за П. К. Д. и В. К. Д. и 4/6 за Т. К. Д..

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство не е спорно между страните, като с проекта за доклад, обективиран в определението от 17.07.2023г., обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 19.10.2023г., съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че „Т. С.“ ЕАД е доставила в процесния имот и период топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба.

С оглед на гореизложено по делото е доказано при условията на пълно и главно доказване, че за процесния период ответниците са били в облигационни правоотношения за процесния имот, както и че стойността на доставената топлинна енергия за него е в размер от 2089,19 лева.

На следващо място от представените от ищеца договор от 23.08.2012г., сключен между ЕС и „Т. С.“ ЕАД се установява, че е възложено на ищеца изпълнението на услугата дялово разпределение на количеството топлинна енергия между отделните клиенти в сградата- ЕС.

От представените отчети се установява и че услугата е била извършвана от ищеца. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да 4 заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са публикувани. От заключението по съдебносчетоводната експертиза се установява, че за процесния период от м.11.2017г. до м.04.2019г. стойността на услугата дялово разпределение е в общ размер на 40,75 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия, а видно от експертното заключение по ССчЕ, мораторната лихва за периода от 15.09.2018г. до 30.11.2020г. върху главницата от 2089,19 лева е 342 лева, какъвто е и претендираният общ размер на лихвата.