Решение № 409 от 24.02.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Пловдив, 24.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20215330207185 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-0441-000477/06.10.2021 г. на *** сектор 04 РУ към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С.

Б. А. с ЕГН **********, с адрес **** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с аргументи за непосочване на отрицателната проба за алкохол в издаденото НП.

Въззиваемата страна 04 РУ ОД на МВР гр. Пловдив взема становище по жалбата с писмото за изпращане на преписката до съда, в което схематично счита НП за законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

На 07.09.2021 г. жалбоподателят С. Б. А. бил водач на собствения си лек автомобил Форд Галакси, с рег. № ****. Около 22:00 ч. в гр. Пловдив, А. управлявал автомобила, като минавал по бул. Княгиня Мария Луиза, където в подлеза под Централна поща, посока ул. Гладстон, били разположени служителите на 04 РУ при ОД на МВР – **** свид. С.Б. и А. Н. и изпълнявали служебните си задължения по извършване на контрол и проверка на съмнителни лица и МПСта. Същите спрели автомобила и установили, че същият бил управляван от жалбоподателя А.. У свид. Б. възникнало съмнение за употреба на наркотици от страна на водача на лекия автомобил и решил да извърши проверка. Поканил го за извършване на проверка за наркотици и алкохол. Водачът се тествал за алкохол и пробата била отрицателна, но отказал да се тества за наркотици. Бил съставен талон за изследване на кръвна проба № 122351, който бил въчен на водача, но същият не се възползвал.

1

Техническото средство, с което е отказал да се тества било DRUGTEST 5000 с фабричен № ARMF-0086.

За извършеното нарушение бил съставен АУАН и на база на него било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите С. И. Б. - ***, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, талон за изследване № 122351 от 07.09.2021 г., оправомощителна заповед заповед № 317з-7914/20.12.2019 г № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. Протокол от проведен изпит по ЗДвП и КЗ, рег № 1030р-34129/19.12.2019 г., ЗПАМ №21-0441000111/07.09.2021 г..

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на свид. С. И. Б., като ги намира за обективни, логични и без вътрешни противоречия или такива с останалия доказателствен материал.

Съдът дава вяра на събраните писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Същите се допълват и от гласните доказателствени средства събрани по делото.

Тъй като не се оспорва фактическата обстановка съдът отчете презумтивнта доказателствена сила на АУАН.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел очевидец. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Предоставена е възможност на жалбоподателят за направи възражение в момента на съставянето му, когато е присъствал, и същият се е възползвал от това си право.

Съдът не споделя възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че ***ят като **** не притежавал материално-правната компетентност за извършване на проверки или съставяне на актове за нарушение по ЗДвП. Видно от представените оправомощителни заповеди, както и от протокола за проведен и успешно положен изпит по ЗДвП и Кодекса за застраховането – същият е оправомощен видно от т. 1.4 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. допълнена със заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. и отговаря на изискванията за това съгласно Протокол от положен изпит с рег. № 1030р-34129 от 19.12.2019 г. и заповед № 317з7914/20.12.2019 г.

Съдът не споделя възражението, че не е посочено в АУАН че пробата му за алкохол е отрицателна и че той не е отказал да си направи такава. Това не е елемент от състава на нарушението за което е наказан водачът, а на друга хипотеза на санкционната норма за което и правилно отговорността на водача не е ангажирана.

Нарушението е описано достатъчно подробно, като е посочено, че нарушителят отказва да бъде изпробван с техническо средство DRUGTEST 5000 с фабричен № ARMF-0086, което напълно отговаря на установеното и запълва с факти диспозицията 2 на законова норма.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия (т.2.9 от Заповед 8121з-515/14.05.2018 г.), в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за употребата на наркотични вещества и техни аналози и възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Установява се, че С. Б. А. като водач на МПС лек автомобил Форд Галакси, с рег. № ****, на 07.09.2021 г. около 22.00 часа в гр. Пловдив на бул. Княгиня Мария Луиза, в подлеза под Централна поща, посока ул. Гладстон е отказал да бъде пробван с техническо средство за наличието на употреба на наркотични вещества и техни аналози, като е потвърдил отказа си да бъде тестван и с техническо средство „DRUG TEST 5000, както и да даде проба в медицинско заведение. Затова му бил издаден талон за медицинско изследване № 122351 от същата дата.

Следователно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласил и недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му задължение.

Във връзка с възприетата от правовия ред в РБългария принцип на нулевата толерантност при употребата на наркотични вещества и управлението на МПСта по пътищата, същия е доразвит и в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП , който не изисква изследване на повлияването от наркотичните вещества. Поради това съдът намира, че са доказани всички релевантни елементи на нарушението. А именно жалбоподателят е бил водач на МПС и е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества.

Фактът на отрицателната проба за алкохол остава извън предмета на доказване по делото. Тя би била фактор при други наказателни или административнонаказателни производства с други основания и последици.. Абсолютно без значение е и тестването 3 за наличие на алкохол, тъй като административнонакзателната отговорност на жалбоподателя не е ангажирана за това.

Жалбоподателят е изпълнил състава на нарушението при отказа да бъде тестван с техническото средство. Правилно е преценено от административнонаказаващия орган, че отказът на лицето да извърши химическо изследване на наличието на наркотични вещества в кръвта, чрез взимане на кръвна проба, не е отделно нарушение.

Това е едно и също нарушение, тъй като поведението на водача на първо място е свързано с един и същи момент, в който той е имал качеството водач на МПС и на следващо място отказът е персистиращо поведение, което не е прекъсвано. А. не се е възползвал от дадената му възможност за вземане на кръвна проба, като действията му са били продължение на заявеното пред органите на реда и съответно е отказал да му бъде взета проба за изследване, което не изключва санкциониране на изразения от него отказ за тестване.

Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма предписваща поведение, така и санкционна норма. В първата си част тя съдържа две форми на изпълнителното си деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът да бъде тестван водачът и 2) неизпълнението на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване.

От друга страна нарушенията се разделят и по отношение на употребата на алкохол и наличието на наркотични вещества. Законът дава право на нарушителя да избере дали да бъде тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване. В този смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В конкретния случай напълно ясно е посочено от фактическа страна, че нарушението, за което се повдига обвинение чрез АУАН, е именно отказът на място на водача да бъде тестван с техническо средство. Не е посочен като нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя да бъде подложен на медицинско изследване и да не е дал проба. Съвсем ясно е въз основа на кои факти е приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се подложи на тест на място. Така Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив.

От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението, така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при управление под въздействието на наркотични вещества и техни аналози, и е искал настъпването на последиците, а именно да не бъде тестван.