Решение № 49 от 14.12.2022, Районен съд - Чепеларе

Решение № 49/14.12.2022 г. по АНД № 63/2022г.

Съдия-докладчик: Славка Гемишева

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. А. М. с ЕГН ********** с адрес с.Б., обл. П. против Наказателно постановление №36-0000346/20.06.2022 год., издадено от И. Д. Директор на РД „АА“ – Смолян, с което на основание чл.103, ал.2, т.2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание глоба в размер на 5000 /пет хиляди/ лева за нарушение по чл.43, ал.2, т.1, предл.1 от Наредба №40/14.01.2004 год. на МТС, МВР и МОСВ. Претендира се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено с аргументи за неговата незаконосъобразност поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв.Н. П. - САК, който поддържа жалбата и иска съдът да отмени атакуваното наказателно постановление по изложените в жалбата доводи.

Въззиваемата страна – Директора на РД „АА“ – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. В съпроводително писмо, с което е изпратена административнонаказателната преписка, изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Районна прокуратура гр. Смолян, ТО Чепеларе, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния седмодневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и по съображения различни от изложените в нея.

На 09.05.2022 год. в 13,30 часа на път II – 86, 55 км. до ВЕЦ „Зареница“, на отбивката вдясно по посока на движение от гр.Асеновград към гр.Чепеларе свидетелите И. М. и И. С.

– инспектори при РД „АА“ – Пловдив спрели за проверка товарен автомобил - Влекач марка „Ивеко“ с рег.№ ...., категория N 3, собственост на „....“ ЕАД – клон П. и тегленото полуремарке „Лечитрайлер“ с рег.№...., категория О4, собственост на „....“ ООД.

Автомобилът бил обозначен със съответните табели, на които било посочено клас и вид на превозвания опасен товар, който в случая било метан. В хода на проверката служителите на РД „АА“ – Пловдив установили, че водач на автомобила е Г. А. М., който извършвал превоз за собствена сметка на опасен товар ADR /метан/ с маршрут на движение от с.Г., обл.

Пловдив до гр.Чепеларе, съобразно представената от водача товарителница №079491/09.05.2022 год. Самият водач М. също потвърдил пред служителите на РД „АА“ – Пловдив, че превозва метан до газ станция в гр.Чепеларе. При поискване от контролните органи водачът М. не представил "Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари", съгласно чл.38, ал.1 от Наредба №40/14.01.2004 год., при съответствие с изискванията на ЕВРОПЕЙСКАТА СПОГОДБА за международен превоз на опасни товари по шосе /ADR/, за тегленото полуремарке „Лечитрайлер“ с рег.№..... Такова удостоверение представил единствено за влекача марка „Ивеко“ с рег.№ ..... Свид. М. и С. извършили справка в единната информационна система на ИА „АА“, от която установили, че за тегленото полуремарке „Лечитрайлер“ с рег.№ ...., не е издавано такова удостоверение.

В хода на проверката контролните органи съставили протокол от крайпътна техническа проверка с бл. №423851/09.05.2022 год. и контролен лист за ППС превозващи опасни товари от същата дата. При горното контролните органи, считайки че е налице нарушение по чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 40/14.01.2004 год. св.М. съставил АУАН с бл. №316433 от 09.05.2022 1 год., препис от който бил връчен на нарушителя. В законоустановения срок не било направено възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.103, ал.2, т.2 от Закона за автомобилните превози на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 5000 лева за нарушение на чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 40/14.01.2004 год.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя М. и св.И. С., които съдът кредитира като обективни, последователни и логични, подкрепени и от приетите и приобщени по делото писмени доказателства. Всъщност страните не спорят, че превозът на товара се е осъществявал от жалбоподателя с пътно превозно средство, за което към този момент не е имало издадено от ИА „АА“ удостоверение на процесното полуремарке.

Жалбоподателя твърди, че в случая не е доказано извършването на превоз на опасен товар – метан, тъй като при проверката контролните органи не са взели проби за анализ от превозвания товар, не са извършвани каквито и да е анализи, които да обосноват категорично становище за вида на товара, респ. за жалбоподателя не е било налице задължение да представи удостоверение за одобрение на ППС. В показанията си свид. М. и С. потвърждават, че проби от товара не са вземани, тъй като с оглед вида на товара – метан, това е било невъзможно. Вида на товара установили от представената от водача товарителница, от неговите обяснения, в които е потвърдил, че превозва метан до газ станция в гр. Чепеларе, както и от показанията на монтирания на автомобила манометър, който в момента на проверката показвал, че в цистерната има метан. При тези доказателства, съдът не споделя направеното в тази насока от жалбоподателя възражение.

Съдът не споделя и останалите възражения, че не е изяснено кои са участниците в превоза на опасния товар – кой е собственик на товара, изпращача, превозвача, получателя и пр. От представените документи при проверката тези обстоятелства са били установени.

Неоснователно е и възражението, че при проверката не е съставен контролен лист, което е видно от приобщения такъв към доказателствата по делото.

Съдът приема, че от събраните в хода на административно наказателното производство гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят има качеството на "водач" на пътно превозно средство, превозващо опасни товари и че именно той на 09.05.2022 г., в 13,30 часа на път II – 86, при 55 км. до ВЕЦ „Зареница“, с посока град Асеновград – град Чепеларе е управлявал на товарен автомобил - Влекач марка „Ивеко“ с рег.№ ...., категория N 3, собственост на „....“ ЕАД – клон Пловдив и тегленото полуремарке „Лечитрайлер“ с рег.№...., собственост на „....“ ООД. От доказателствата по делото се установява и доказва, че същият е превозвал метан. При проверката е представил Удостоверение по чл.38, ал. 1 от Наредбата, издадено за товарен автомобил - Влекач марка „Ивеко“ с рег.№ ...., а за тегленото полуремарке „Лечитрайлер“ с рег.№...., е установено, че към момента на извършването й такова не е било издавано, което е видно и от приобщената справка от единната информационна система на ИА „АА“. С оглед установеното, следва да се приеме, че жалбоподателя е извършвал превоз на опасен товар /по см. на §1, т.16 от ДР на ЗАвтП/ – метан, с пътно превозно средство с регистрация в РБ, за което няма издадено от ИА „АА“ удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари.

При извършената служебна проверка на АУАН и наказателното постановление съдът обаче намира, че при съставянето и издаването им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до незаконосъобразност на атакуваното постановление, поради което следва същото да бъде отменено на това основание, по следните съображения:

От една страна, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано по следния начин:

"Извършва превоз на опасен товар ADR /метан/, като по време на проверката е без удостоверение за одобрение на пътно превозно средство, превозващо опасен товар за 2 полуремаркето „Лечитрайлер“ с рег.№ ...., издадено от компетентния орган по ADR на съответната страна по регистрация, което се изисква по см. на т.5.4.1.2.1 буква “C“ или „D“ или т.5.4.1.2.2.3, , раздел 5.4.1, глава 5.4, част от приложение А от ADR". От друга страна, нарушението и в акта, и в постановлението, е било възведено по чл. 43, ал.2, т.1, предл.1 от Наредба № 40 от 14.01.2004 г. на МТ. Съгласно цитираната разпоредба " Освен документите по ал. 1, когато това се изисква по силата на ADR, при превозите на опасни товари в транспортната единица трябва да се намират и при поискване от контролните органи да се предоставят удостоверение по чл. 38, ал. 1,", тоест Удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари, издадено по образец съгласно приложение №7 със срок на валидност една година при съответствие с изискванията на ADR.

В случая е налице неправилно квалифициране на деянието, което влече незаконосъобразността на обжалвания акт поради неправилното приложение на материалния закон, а именно поради несъответствие между фактическото и юридическото обвинение за твърдяното нарушение. Това е така, понеже по начина, по който е описано нарушението, следва да се приеме, че фактически нарушението се е изразило в липсата на издадено удостоверение за одобрение на ППС-то, а в нормативен план деецът е обвинен за това, че в транспортната единица не се е намирало удостоверението и при поискване от контролните органи същото не им е било представено. Всъщност касае се за изпълнителни деяния на две различни административни нарушения, чиято съществена разлика се открива в това, че при първото от тях въобще липсва издаден документ, а при второто – такъв документ не се намира в ППС-то и не се представя при поискване от контролните органи, тоест при проверката, като предвид начина на описание на нарушението и на неговата квалификация е създадена процесуална ситуация, при която не е ясно актосъставителят и наказващият орган кое са приели за осъществено от страна на водача.

Некоректното описание на нарушението и неправилното му квалифициране по своята същност представляват нарушения на разпоредбите на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които правни норми сочат задължителния минимум реквизити, които следва да съдържат съответно АУАН и наказателното постановление в насока точно, ясно и прецизно описание на нарушението и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Цитираните текстове имат императивен характер и спазването им е не само абсолютно условие за формална изрядност на атакувания административен акт, но и условие за неговата законосъобразност. Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на наказаното лице и възможността му да го реализира в пълен обем, поставяйки го в ситуация, в която е нужно да гадае какво точно е вмененото му във вина нарушение, поради разминаването между фактическото и респективно юридическото обвинение за деянието му, а в този порядък и възниква съмнение кои точно факти и обстоятелства следва да оборва.

На свой ред и като последица от горепосочените процесуални нарушения се установява и друго такова, а именно на плоскостта на определяне на наказанието за изследваното нарушение в насока законосъобразното определяне на санкционната разпоредба. Това е така, защото при положение, че деянието е било квалифицирано по чл. 43, ал.2, т.1, предл.1 от Наредбата, то несъмнено е следвало АНО да наложи наказанието, не както е сторил "Глоба" в размер на 5000 лeва на основание чл. 103, ал.2, т.2 от ЗАвП, а съобразно разпоредбата на чл. 105, ал.2 от ЗАвП, съгласно който "За нарушения на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага глоба или имуществена санкция 500 лв.". Всъщност чл.103, ал.2, т.2 от ЗАвП представлява сложен фактически състав, тъй като съдържа в себе си както правилото за поведение, така и санкцията за неизпълнението му, понеже предвижда налагане на глоба 5000 лева на водач, който извършва превоз на опасни товари с пътно превозно средство с регистрация в Република България, за което няма издадено от изпълнителната агенция "Автомобилна администрация" удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи 3 определени опасни товари. Тоест описанието на конкретното нарушение сочи на нарушена нормата на чл. 103, ал.2, т.2 от ЗАвП, която е и прецизната квалификация на деянието.