Определение № 128 от 20.08.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 128 гр. Бургас, 20.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Павел Ал. Ханджиев

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно търговско дело № 20242001000123 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

С определение № 262 от 23.02.2024 г., постановено по т.д. № 80/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е върната исковата молба на “В. гр.” ООД (н), ЕИК *********, като кредитор в несъстоятелността на “Гр. инв.” ЕООД (н), за обявяване относителна недействителност по отношение на кредиторите в несъстоятелността на продажби, извършени чрез публичен търг в рамките на изп.д. № 278/2011 г. на ЧСИ Г. С., с постановления за възлагане по което ответникът “Инт. ест.” ЕООД е обявен за купувач на 63 броя недвижими имота. Прекратено е прекратено производството по делото и е осъден ответникът “Гр. инв.” ЕООД (н) да заплати държавна такса за производството в размер на 17 244,96 лв.

С определение № 641 от 24.06.2024 г. по същото дело е оставена без уважение молбата на “Гр. инв.” ЕООД (н) за изменение на определение № 262 в частта за разноските и възлагането им в тежест на кредитора-ищец “В. гр.” ООД (н).

Определение № 262 23.02.2024 г. е обжалвано от ищеца “В. гр.” ООД (н), ЕИК *********. Жалбоподателят оспорва констатацията на окръжния съд, че искът е предявен след изтичане на срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ. В подкрепа на оспорването си сочи, че несъстоятелността на “В. гр.” ООД е открита с решение № 63 от 12.03.2021 г. по т.д. № 339/2016 г. на БОС; че искът срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ (в редакцията към онзи момент) е бил до 12.03.2022 г., събота; че предявяването на иска на 14.03.2022 г., понеделник, е в срок. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците не са отговорили на частната жалба.

Определение № 641 от 24.06.2024 г. е обжалвано от ответника “Гр. инв.” 1

ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно окръжният съд е оставил без уважение молбата му по чл. 248 ГПК и е отказал да измени произнасянето си, с което дължимата за производството държавна такса е възложена в тежест на несъстоятелния длъжник. Според жалбоподателя, когато производство по иска на осн. чл. 645-647 ТЗ или чл. 135 ЗЗД, предявен от кредитор, е прекратено поради недопустимост на иска, разноските не следва да се възлагат на длъжника, а на кредитора. Иска се отмяна на определението по чл.

248 ГПК и възлагане на разноските за държавна такса в тежест на ищеца “В. гр.” ООД (н).

Ищецът “В. гр.” ООД (н) е представил отговор на частната жалба.

Оспорва я като неоснователна.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с оплакванията и доводите в частната жалба и отговора към нея, доказателствата по делото и съобрази закона, приема за установено следното:

Частната жалба против определение № 262 от 23.02.2024 г. е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, против съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество тя е неоснователна.

Производството по т.д. № 80/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас е образувано по искова молба от “В. гр.” ООД (н) против “Гр. инв.” ЕООД (н) и против “Инт. ест.” ЕООД. Предявен е иск на осн. чл. 135 ЗЗД вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ за обявяване недействителност по отношение кредиторите на несъстоятелността на “Гр. инв.” ЕООД (н) на възлагането на 63 броя недвижими имоти, собствени на длъжника, в собственост на “Инт. ест.” ЕООД след проведена публична продан. Искът е предявен на 14.03.2022 г.

Съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ в редакцията към 14.03.2022 г. такъв иск може да се предяви в едногодишен срок от откриването на производството по несъстоятелност на ответника-длъжник, чиито действия се атакуват, в случая – “Гр. инв.” ЕООД (н). Несъстоятелността на “Гр. инв.” ЕООД е открита с решение № 51 от 23.02.2021 г. по т.д. № 509/2019 г. на БОС. Следователно срокът за предявяване на иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ е изтекъл на 23.02.2022 г., а настоящият иск, предявен на 14.03.2022 г., е просрочен – следователно недопустим.

Изчисляването на преклузивния срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ от решението за откриване на производството по несъстоятелност на кредитора-ищец, а не от това на длъжника-ответник, както прави жалбоподателят в частната жалба, буди недоумение. “В. гр.” ООД (н) не е длъжник, спрямо който е предявен отменителен иск, а кредитор на “Гр. инв.” ЕООД (н), както поддържа в исковата си молба. Дали кредиторът-ищец е в открито производство по несъстоятелност, откога и колко време е изминало до предявяване на иска му, е без значение. От значение за допустимостта на иска е дали е изтекъл срокът по чл. 649, ал. 1 ТЗ с начален момент откриването на производство по несъстоятелност на длъжника. Тъй като в случая този срок е изтекъл, 2 производството е недопустимо. Определението, с което исковата молба е върната, а производството е прекратено, е правилно.

Частната жалба против определение № 641 от 24.06.2024 г. е подадена в законоустановения срок, от лице с надлежна процесуална легитимация, против съдебен акт, който подлежи на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество тя е основателна.

С определението от 23.02.2024 г. дължимата за производството държавна такса е възложена в тежест на несъстоятелния длъжник, като съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 649, ал. 6 ТЗ и е приел, че при прекратяване на производството следва да се приложи правилото за събиране на таксата от масата на несъстоятелността при отхвърляне на иска.

Настоящият състав приема това тълкуване на закона за неправилно.

Правилото, че по искове на осн. чл. 649, ал. 1 ТЗ държавни такси не се събират предварително, има за цел да облекчи воденето на исковете за попълване на масата на несъстоятелността от кредиторите на несъстоятелността и синдика.

Няма неяснота или съмнение, че при уважаване на иска държавната такса се събира от осъдената страна. Тълкуване на разпоредбата на чл. 649, ал. 6, изр. 2 ТЗ се налага само при отхвърлен иск и при прекратено производство. При отхвърлен иск или прекратено производство трябва да се разграничат две хипотези: когато искът е предявен от синдик и когато искът е предявен от кредитор.

В първата хипотеза държавната такса без съмнение следва да се събере от масата на несъстоятелността, тъй като синдикът действа като орган на несъстоятелността и по подразбиране в интерес на всички кредитори.

Във втората хипотеза, когато е отхвърлен иск, предявен от кредитор, респ. когато е прекратено производството по такъв иск, събирането на таксата от масата на несъстоятелността би влязло в противоречие с целта на законодателя и вместо да облекчи воденето на искове за попълване масата на несъстоятелността, би довело до обременяване на масата на несъстоятелността с нови задължения, възникнали в резултат на неумело или недобросъвестно иницииране на искови производства от кредитора. Кредитор, който е предявил неоснователен или недопустим иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ, следва да понесе на общо основание отговорността за предизвиканите от него разноски, в т.ч. дължимата държавна такса.

По тези съображения в случая държавната такса за производството следва да се плати от кредитора “В. гр.” ООД (н), а не от длъжника “Гр. инв.” ЕООД (н). Молбата на длъжника на осн. чл. 248 ГПК е основателна, а определението, с което тя е отхвърлена, е неправилно и следва да се отмени.

След това таксата за производството ще се възложи на ищеца.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 262 от 23.02.2024 г., постановено по т. д. № 80/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.

ОТМЕНЯ определение № 641 от 24.06.2024 г., постановено по т. д. № 80/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, както и определение № 262 от 23.02.2024 г., постановено по т. д. № 80/2022 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е осъдено “Гр. инв.” ЕООД (н), ЕИК ***********, да заплати по сметка на БОС държавна такса за производството в размер на 17 244,96 лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА “В. гр.” ООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. М., ул. Д. Ц. № 1, представлявано от временния синдик И. Р., да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Бургас държавна такса в размер на 17 244,96 лв.

Определението може да се обжалва пред ВКС с частна касационна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4