Решение № 282 от 29.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. София , 29.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иванка Ангелова

Красимир Машев

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело № 20201000502772 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение от 03.04.2020г., постановено по т.д. № 143/2018г., на Ок ръжен съд - Монтана, ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432, ал.1 КЗ на Л. П. К. сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за причи нени неимуществени вреди, получени вследствие на ПТП, настъпило на 19. 01.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.04.18г. до окончателното изплащане, като искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до предяве ния размер от 200 000 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Л. П. К. сумата от 3 108 лв.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адв.

В. О. су мата от 3 930 лв., представляваща адвокатско възнаграждение и на основа ние чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на МОС сумата от 4 000 лв., представляваща дължима държавна такса и съдебни разноски. С решението ищецът е осъ ден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗД „Бул Инс“ АД сумата от 3 130 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението е обжалвано от двете страни – от ищеца в отхвърлената част до претендирания размер от 200 000 лв., а от ответника – в уважената част – за сумата над 20 000 лв. до присъдените 120 000 лв., с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на другата страна.

1

Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 19.01.2018г. ПТП, при което ищецът е получил травматични увреждания, от виновния за ката строфата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й из плащане.

За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана лиз на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо ставките за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан ска отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил възрастта на пострадалия; харак тера на причинените физически увреждания; продължителността на лечеб ния и възстановителен период, като все още не е настъпило пълно възстано вяване; обстоятелството, че пострадалият е трайно увреден физически и психически, като част от търпените от него болки и страдания ще останат за цял живот и на последният ще му се наложи да живее с постоянни огра ничения; високия риск от развитие на епилепсия и деменция; психотрав миращите фактори, свързани с физическите увреждания, довели до личност на промяна на ищеца, който и за в бъдеще ще е със значително ограничение в социалното функциониране; остатъчната отпаднала неврологична симпто матика, изразяваща се в спадане на горния клепач, двойно виждане, нама лен усет за лява лицева половина и необходимостта от прием на медикамен ти, предотвратяващи развитие на епилепсия, както и икономическите усло вия на живот в страната ни и съответните нива на застрахователно покри тие, е приел, че справедливото в случая обезщетение е в размер на 120 000 лв. За неоснователно е прието възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, поради непоставен предпазен колан.

Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 препраща към мотивите му в тази част.

От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста 2 новяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно: на личие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-след ствената връзка между деянието и причинените на ищеца увреждания, изра зяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това, решението е влязло в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да за плати на ищеца сумата от 20 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, с оглед на което по основанието на предявения иск не се спори.

В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на мира следното:

Във въззивното производство се спори по размера на претендираното обезщетение и по основателността на възражението за съпричиняване от страна на пострадалия.

По спорния въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеният от състава на МОС раз мер от 120 000 лв. не съответства на доказаните болки и страдания и на пре обладаващата практика на съда за сходни случаи. От заключението на прие тата пред първата инстанция СМЕ, изготвена от вещото лице И., невро хирург, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните телесни увреди: Черепно-мозъчна травма (ЧМТ) с полифрагмент на фрактура, обхващаща челната кост (предната и задната стена на челния синус), костите, участващи в изграждането на двете очници, счупване на дясна зигоматична кост – зигоматично орбитален комплекс и на носните ко сти, с данни за проникване в черепната кухина, дефект на твърдата мозъч на обвивка, мозъчна контузия и травма на синус сигиталис супериор в пред на 1/3, мекотъканна контузия на главата с наличие на разкъсно-конузна ра на на лицето. По своята медико – биологична характеристика тези нараня вания представляват открита, проникваща ЧМТ със средна по тежест мо зъчна контузия, нарушаване целостта на твърдата мозъчна обвивка и трав ма на синуссагиталис супериор, довели до разстройство на здравето, вре менно опасно за живота. Вещото лице е посочило, че ищецът първоначално е хоспитализиран в МБАЛ – Търговище АД, Отделение по Анестезиология и Интензивно лечение. Проведено е лечение с водно – солеви венозни разт вори, противооточни медикаменти, антибиотично лечение и обезболяващи, осъществена е хирургична обработка на разкъсно – контузните рани. След стабилизиране състоянието на ищеца, на 5-тия ден, последният е насочен за оперативно лечение в болнично заведение в гр. София, където е извършено оперативно лечение, изразяващо се в декомпресия на челния дял на мозъка и орбитата, наместване и свързване на счупените костни фрагменти с по мощта на метални пластини и винтове, с което е осъществена пластика на челната кост и орбитата. Ищецът е изписан на 06.02.2018г., като продължа ва да приема антиконвулсант.

3

Експертът е изложил, че при такава травма периодът на възстановява не е различен – между 6 месеца до 1 година. Болките от мекотъканната трав ма на главата преминават за период от 7-14 дни. Общомозъчната симпто матика (главоболие, гадене и световъртеж) отзвучава в рамките на 14-20 седмици след претърпяната ЧМТ. Налична огнищна неврологична симпто матика може да има различен период на обратно развитие – от дни до над една година или да остане дефинитивна. Оплакванията от главоболие, га дене, световъртеж и трудна концентрация биха могли да продължат и по-дълго време, предвид т. нар. посттравматична церебрастения (слабост на нервната система). При последната се наблюдават трудна концентрация, па метови нарушения, световъртеж и главоболие, особено при интелектуално натоварване. Вещото лице е посочило, че може да продължи над 1 година.

Експертът отбелязва, че пациентите с мозъчна контузия носят до 20 % риск от развитие на посттравматична епилепсия, като този процент е по-висок в случаи с депресионна/импресионна черепна фрактура, с разкъсване на твър дата мозъчна обвивка. Състоянието следва да се следи от невролог, чрез провеждане на електроенцефалография (ЕЕГ) на всеки 6 месеца.

При извършения личен преглед на ищеца вещото лице е установило, че последният е в добро общо състояние, с ясно съзнание, контактен и аде кватен. Има оплаквания от периодично главоболие, двойно виждане, нама лено обоняние, изтръпване на лява лицева половина. Установена е също деформация на лицето, изразяваща се в птоза (спадане) на горния клепач на ляво око, наличие на посттравматичен цикатрикс (белег) в областта на че лото и носа, наличие на бифронтален оперативен цикатрикс (белег). От нев рологичния статус е установена деплопия (двойно виждане) при поглед надолу и наляво, птоза на горния клепач в ляво. Не е установена отпаднала двигателна симптоматика. Съхранена е сетивността на крайниците. Като не възстановени увреди вещото лице е посочило трайната деформация на ли цето, спадането на горния клепач на ляво око, диплопия (двойно виждане), намалена чувствителност за кожата на лява лицева половина (лезия на V 1 и V2), лезия на обонятелния нерв, наличие на белег в областта на челото и носа и наличие на бифронателен оперативен белег в окосмената част на гла вата.

Наличието на двойно виждане обективно затруднява осъществяването на ежедневните дейности. Според експертът травматичните увреди на ище ца биха могли да бъдат получени и при поставен предпазен колан.

В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице поддържа заключението си, като е отбелязало, че проследяването на здравословното състояние на ищеца от невролог на всеки 6 месеца е необходимо, за да се прецени необ ходимостта от прием на медикамент, предотвратяващ появата на епилеп тичен припадък, тъй като при подобни травми има повишен риск от настъп ването на такъв. Експертът е на мнение, че двойното виждане няма да изчез не, а ще остане за постоянно. Посочва, че ищецът трябва да избягва контак тни спортове, от които може да настъпи удар по главата, тъй като там са по 4 ставени метални плаки, на които може да се наруши целостта. Също на по страдалият ще му се налага да приема медикаменти, предотвратяващи епи лепсия и няма да може да изпълнява определени работи.

Съдът кредитира експертизата в описаната по-горе част, тъй като е из готвена от експерт, притежаващ необходимите за целта познания и съответ ства на останалия доказателствен материал по делото.

По делото е изготвена и медицинска експертиза, изготвена от вещото лице Д., специалист лицево-челюстна хирургия, която се припокрива в поголямата си част със заключените на другото медицинско лице, поради което съдът също я кредитира. Експертът е установил, че при ищеца е на лице деформация на лицето, изразяваща се в птоза – спадане в дясната ор бита, заедно с очния булб, водеща до двойно виждане. Налице е също и хи пестензия- намалена чувствителност под дясното око и зъбите на горната челюст в дясно, с наличен белег в областта на челото, носа и лявата вежда.

Експертът е на мнение, че е възможно да бъдат извършени реконструктив ни операции на лицето за корекция на двойното виждане и позицията на окото, както и за заличаване на белега. Двойното виждане при ищеца е по стоянно и ще му създава затруднения занапред в ежедневните му дейности.

От заключението на приетата пред първата инстанция КСПЕ, изготве на от специалист психиатър и психолог, се установява, че вследствие на процесното ПТП при ищеца са настъпили тежки травматични увреждания, довели до съществени неблагоприятни промени във физическите и психич ни способности, качества и функциониране. Трайно са променени личност ните параметри и затрудняват социалното му функциониране. При постра далия са налични данни за диагностициране на F43.1. Посттравматично стресово разстройство, което е възникнало след ЧМТ и тежка стресова реак ция, застрашаваща живота и здравето на ищеца и чиито симптоми продъл жават и до момента на изследването. Характеризира се с несистематизира ни симптоми от когнитивен, емоционален и соматичен тип, страхови изжи вявания, преработка на психотравменния момент и отбягващо поведение. В началото водещи са били когнитивните и соматичните симптоми, а по-къс но, по-интензивни са психологическите прояви (раздразнителност, тревож ност, лесна уморяемост, депресивни оплаквания, безпокойство, липса на мо тивация, повишена чувствителност към шум, лоша концентрация и бързо изчерпване). Продължителното възстановяване на психотравмиращите фак тори, свързани с физическите увреждания и провежданото лечение водят до формирането на трайна личностова промяна. Вещото лице е посочило, че ищецът е със значително ограничено социално функциониране. Експертът е разяснил, че за лечение на посттравматчното стресово разстройство е необ ходимо медикаментозно лечение, комбини рано с психотерапия. При про веждане на пълен курс на лечение, за срок от около две години лечение оби чайно завършва с оздравяване. Наличието на симптоми след този период го 5 вори за хронифициране на процеса.

Разпечатката съдържа 34 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d886f31-80ff-40a1-a11a-57d731feb978