Определение № 2702 от 22.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2702 гр. София, 22.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20258002102777 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 6115 от 13.05.2025 г., подадена от В. Ю. В. чрез адвокат Ц. И. от АК - Т. срещу част от въззивно Решение № 177 от 02.04.2025 г. по в.гр.д.№ 970/2024 г. на Окръжен съд - Велико Търново.

Ответницата по касация М. Н. В. не е депозирала отговор на касационната жалба.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваната част на въззивното решение е потвърдено Решение № 704 от 10.06.2022 г. по гр.д.№ 2586/2021 г. на Районен съд - Велико Търново в частта, с която е уважен предявеният от М. Н. В. срещу В. Ю. В. осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] за сумата 8 018,55 лева.

Въззивният съд е приел, че с обжалваното първоинстанционно решение в осъдителната му част, като е присъдил в полза на ищцата обезщетение за нанесените материални щети по подпорната стена в размер на 7 074,55 лв., първоинстанционният съд не се е произнесъл свръхпетитум и не е нарушил диспозитивното начало в процеса по чл. 6 ГПК, поради което първоинстанционното решение е допустимо. Предявеният от ищцата против ответника В.

Ю. В. иск е с правно основание чл. 45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за нанесени материални щети в собствения на ищцата процесен недвижим имот, сред които в ИМ и уточняващата я такава са описани и претендирани първо частично срутване на подпорната стена на 17.09.2016 г. и второ срутване на останалата й част на 23-ти срещу 24-ти юли 2019 г., като ищцата търси пълна репарация на вредите от деликта, които безспорно включват, 1 съобразно и СТЕ, и възстановяване от ответника на разходите, необходими за възстановяване на подпорната стена. Ето защо, присъждайки ги, първоинстанционният съд не е постановил свръхпетитум. Макар и да са изброени по видове, уврежданията в имота на ищцата, в това число и разрушената подпорна стена, те съставляват една щета, претърпяна загуба по смисъла на закона, т.к. всеки един компонент функционално обслужва ползването на имота по предназначение, което е невъзможно, дори само едно от уврежданията да не е репарирано. Претендираната от ищцата обезвреда е за пълно възстановяване на материалните щети така, че имотът да се приведе в състояние, годен за употреба, поради което и претендираното обезщетение следва да се присъди глобално, така, както е заявено в исковата молба и съобразно чл. 6, ал. 2 ГПК.

Установено е, че ищцата М. Н. В. е собственик на недвижим имот, намиращ се в [населено място], [улица], представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. В. Т. с площ от 141 кв.м., заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****, който се намира на етаж 1 в построената в ПИ сграда с идентификатор **** с предназначение на сградата: ЖС – еднофамилна и предназначение на самостоятелния обект: жилище.

Съседен на имота на ищцата е ПИ ***, находящ се в [населено място], [улица], който към 2016 г. е бил собственост на В. Р. С.. По силата на договор за покупко–продажба на недвижим имот, сключен на 11.09.2018 г. наследникът по закон на В. Р. С. - И. В. Б., е продала на В. Ю. В., действащ при условията на чл. 38 ЗЗД, собствения си недвижим имот, намиращ се в [населено място], а именно: ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с адрес на имота – [населено място], [улица], целият с площ 511 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – За друг вид застрояване, номер по предходен план – *, кв. 316, заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота.

Приживе на В. Р. С., със Заповед № РД-22-981 от 09.05.2016 г. на Кмета на Община Велико Търново, на собственика на ПИ № *** е разрешено в 3-месечен срок от влизането в сила на заповедта да изпълни демонтаж на строеж „Жилищна сграда” в ПИ № *** по КККР на гр. В.

Т., която сграда няма статут на единична културна ценност (паметник на културата), като обезопасяването при демонтирането да се извърши по изготвен от инженер–конструктор проект за организация и изпълнение, да се осигурят всички необходими мерки за предпазване от увреждания на съседните сгради и наличните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.

На 17.09.2016 г., при извършване на дейностите по събаряне на къщата в ПИ № ***, се подкопали основите на подпорната стена между имота на ищцата – ПИ № *** и съседния й ПИ № ***, което предизвикало срутване на част от подпорната стена. Подадена е жалба от ищцата от 19.09.2016 г. до Кмета на Община Велико Търново по повод процесното срутване, като ищцата е описала, че срутването е вследствие на СРР (събаряне) на къща, находяща се на [улица]; че при извършване на дейностите по събаряне на къщата се подкопават основите на подпорната им стена, което предизвиква срутване на част от нея; че при молба от ищцата към собственика да се укрепи стената преди да продължи със събарянето, същият отказал, и вследствие на продължаващото събаряне на имота на 17.09.2016 г., се свлякла още една част 2 от подпорната стена; по време на събарянето се прекъснал съществуващия мръсен канал на ищцата, който минавал през ПИ № ***.

Подадена е жалба от Н. М. Н. до Кмета на Община Велико Търново с вх.№ 94-НН-3342-2 от 19.09.2016 г., собственик на къща на

[улица], чийто имот граничи с къщата с административен адрес [улица], за която в жалбата е посочено, че в момента се събаря от собственика; че на 17.09.2016 г. рухнала част от граничещата със съседа стена и част от пода на мазата. Появили се нови пукнатини и свличане на земна часа. Има очевидна опасност от срутване на останалата част от граничната стена, както и цялостно срутване на мазите и „двора ни”.

Установено е от приобщените по делото изискани от Община Велико Търново документи, досежно настъпилото процесно аварийно състояние в имот с адрес [улица], че при демонтажа на ЖС в ПИ № *** по КККР на [населено място] не са спазени изискванията на проекта по част „План за разрушаване на сграда” и не е изградено предвиденото тръбно подпорно скеле за допълнително укрепване на каменната подпорна стена към съседната сграда в ПИ № *** и земния скат, в резултат на което се е свлякла земна маса в имота от съседните имоти, разположени на северозапад и североизток, като засегнати са ПИ № *** (бивш ПИ № *, кв. 316 с адм.адрес [улица], собственост на разпитания пред първа инстанция свидетел Н. М. Н.), както и собствения на ищцата ПИ № *** (УПИ *-*, кв. 316) изнесена е земната основа под постройка на допълващо застрояване /стопанска постройка/ изградена до откоса, част от постройката е разрушена и е прекъсната битовата канализация на имота, налице е и опасност от свличане на жилищната сграда в същия имот.

Обсъдени са и писмо с изх.№ 94-НН-3342-1-НИ от 16.11.2016 г. от Кмета на Община Велико Търново до В. Р. С., жалба от Н. М. Н. срещу ответника В. Ю. В., подадена до РП Велико Търново с вх.№ 994-21 от 12.02.2021 г., установяващи, че при събаряне на ЖС в ПИ № *** по КККР на [населено място] не са извършени никакви укрепителни или каквито и да било мерки за предпазване от увреждания на съседните имоти, в резултат на което още в деня на събарянето 16.09.2016 г. рухнала граничещата с имота на Н. стена и част от пода и стената на мазата му; при всеки дъжд и бурен вятър се откъртват отломки от развалините, а в нощта на 23-ти срещу 24-ти юли 2019 г. пропаднала стена, метален парапет, двор, тоалетна и чардак на съседния имот на [улица] (имотът на ищцата), който е физически прикрепен към имота на Н. Н..

Видно от извършена във връзка с настъпилата процесна аварийна ситуация и след сигнали проверка от служители на Община Велико Търново е съставен КП № 3112 от 30.07.2019 г., съгласно който при проверката е установено, че при демонтажа на ЖС в ПИ № *** не са спазени изискванията на проекта по част „План за разрушаване на сграда“ и не е изпълнено укрепване на ската, в резултат на което се е свлякла земна маса в имота, както и спомагателни постройки, разположени в ПИ ***. Налице е опасност от свличане на жилищните сгради, разположени в ПИ №№ *** и ***.

След придобиване на собствеността върху ПИ № *** на 11.09.2018 г. от ответника В. Ю. В., със Заповед № РД 22-1289 от 08.08.2019 г. на Кмета на Община Велико Търново на основание чл. 195, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ вр. чл. 196, ал. 3 ЗУТ и КП № 3112 от 30.07.2019 г. на 3

Община Велико Търново, на ответника В. Ю. В. е наредено незабавно да изпълни укрепителни мероприятия на земния скат към имоти с идентификатори *** и *** с цел предотвратяване на настъпване на инциденти и нанасяне на материални щети на трети лица.

С влязло в законна сила на 02.12.2020 г. Решение № 122 от 17.06.2020 г. по адм.д.№ 717/2019 г. на Административен съд – Велико Търново, потвърдено с Решение № 14880 от 02.12.2020 г. по адм.д.№ 7868/2020 г. на ВАС, е отменена горепосочената Заповед № РД 22-1289 от 08.08.2019 г. на Кмета на Община Велико Търново на процедурно основание – поради неизслушване на заинтересованата страна, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

В молба до Община Велико Търново с вх.№ 94 ММ-8524-2 от 17.10.2019 г. ищцата М. Н. В. е посочила, че незаконните строителни действия в имот, находящ се в гр. В. Т., [улица], са довели до срутване на нейни постройки и подкопаване на основите на подпорна стена на имота й в гр. В. Т., [улица], както и до прекъсване на ВиК канал (мръсен канал).

Със Заповед № РД22-1301 от 12.07.2021 г. на Кмета на Община Велико Търново на основание чл. 195, ал. 3 и ал. 4 ЗУТ вр. чл. 196, ал. 3 ЗУТ и КП № 3237 от 12.03.2021 г. на Община Велико Търново е наредено на ответника В. Ю. В. незабавно да изпълни укрепителни мероприятия на земния скат към имоти с идентификатори *** и ***, с цел предотвратяване на настъпване на инциденти и нанасяне на материални щети на трети лица.

Съгласно Становище от 22.10.2019 г. от %Геозащита” ЕООД – клон Плевен, ЖС в ПИ * е разрушена до основи с помощта на строителна техника, като не е монтирано предвиденото подпорно скеле, в резултат на което е дестабилизирана и разрушена съществуващата стена от каменна зидария, укрепваща откоса между ПИ *, УПИ *-* и ПИ *. От горната част на незащитения откос е дестабилизиран „пакет” от земни маси и е изнесена земната основа под пристройката (изградена до откоса) към ЖС в УПИ *-*. Част от пристройката е разрушена и е прекъсната битовата канализация на имота. Обрушването навлиза на 2.5-3.0 м. към терена на УПИ *-*. Към момента на изготвяне на Становището на “Геозащита” ЕООД – клон Плевен, горният ръб на нарушения откос е в непосредствена близост до жилищните сгради в двата имота. Съгласно Геотехническо становище от проф.д-р инж. С. С. относно геодинамично състояние на терена в района на имоти №№ *** и ***, развитието на свлачищния процес е започнал с разрушаването на оградната стена на постройката в южната част на имота, като заключението му е, че е необходимо да се предприемат спешни мерки за изпълнение на геозащитни дейности по осигуряване устойчивостта на терените в района на двата имота, като за целта е необходимо да бъде изградена нова подпорна стена, която да бъде оразмерена, съобразно конкретните геотехнически условия.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от ВЛ инж. М. Л., е установено, че имотът на ищцата - ПИ № * (стар номер УПИ *-* в кв. 316) граничи на югозапад с ПИ № ***, сегашна собственост на В. Ю. В.. Средната денивелация на терена на имоти № *** и № *** спрямо ПИ *** е около 5,00 – 6,00м. (спрямо нивото на [улица]). В северозападната част на ПИ *** е била изградена двуетажна ЖС с паянтова носеща конструкция, външните северни стени на която са били ситуирани съответно на границите с ПИ *** с дължина от около 11,00 м. и с ПИ № *** с дължина от около 2,00 м., 4 изградени от каменна зидария и са изпълнявали ролята на подпорни зидове към горните имоти. Югоизточната граница между ПИ *** и ПИ *** е с обща дължина от 10,00 м., а югозападната граница между тези два имота е с дължина от 1,00 м. Укрепването на ската между ПИ *** на север с ПИ *** е ставало чрез подпорна стена с обща дължина от около 8,50 м., в това число: 1) за подпорна стена с дължина от около 1,50 м. е служил наличният външен северен зид от съборената двуетажна сграда в ПИ ***; 2) с изградената на място подпорна стена от каменна зидария между двата имота с дължина от около 7,00 м. и височина 5,00 м. в обсега на незастроената част на ПИ *** по част от северната му граница с ПИ ***.

Разпечатката съдържа 32 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9d886e1e-0b3b-42ee-be75-21b4ad853915