Решение № 2245 от 09.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../09.06.2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13314 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда ***, ет. 2, офис 4 срещу К.М.Я., ЕГН **********,***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. чл. 99 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 800 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 3329688 от 25.09.2018 г., сключен между ответника и „Изи Асет

Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1 от 01.01.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 83,62 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 25.03.2019 г., сумата от 401,82 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция, начислена за периода от 26.10.2018 г. до 25.03.2019 г., сумата от 18 лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания, както и сумата от 21,84 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 27.10.2018 г. до 07.05.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6800/2019 г. по описа на Районен съд – Варна.

По твърдения в исковата молба, на 25.09.2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството му на заемодател, и К.М.Я.

– заемополучател, е сключен договор за паричен заем №

3329688 при Общи условия, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сумата от 800 лв. срещу насрещното задължение на последния да върне отпуснатите средства, ведно с договорна лихва от 83,62 лв. при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, или общо 883,62 лв., платими на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 147,27 лв., при падеж на първата вноска – 26.10.2018 г., и краен срок на издължаване – 25.03.2019 г.

Ищецът поддържа, че в договора е уговорено при забава на плащането на погасителните вноски с повече от 30 календарни дни заемополучателят да дължи такса за разходи за събиране на просроченото вземане, представляващи разноски за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и лични посещения на адрес, в размер на по 9 лв. за всеки 30-дневен период, но не повече от 45 лв. Излага, че при тези условия на ответника е начислена такса в размер на 18 лв.

Твърди още, че заемополучателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция при определени условия.

Поради неизпълнение на това задължение, на основание чл. 4, ал. 2 от договора, на същия е начислена неустойка в размер на 401,82 лв., плащането на която е разсрочено и включено в погасителните вноски по кредита.

Излага, че ответникът дължи също и обезщетение за забава в размер на 21,84 лв., начислено за периода от 27.10.2018 г. до 07.05.2019 г. върху незаплатените падежирали вноски, включващи главница и договорна лихва.

Поддържа, че ответникът не е извършил никакви плащания по кредита и всички суми са станали изискуеми с изтичане на крайния срок на договора.

Твърди, че по силата на приложение № 1 от 01.01.2019 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г. „Изи Асет

Мениджмънт” АД е прехвърлило в негова полза вземането за главница по договора за заем, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което длъжникът е уведомен с получаването на препис от исковата молба.

Излага, че за дължимите суми за главница от 800 лв., ведно със законната лихва от заявлението, договорна лихва от

83,62 лв., неустойка от 401,82 лв., такса разходи от 18 лв., и обезщетение за забава от 21,84 лв. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По тези съображения моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта, и претендира присъждането на съдебни разноски за заповедното и исковото производство, включително юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително депозира писмена молба, в която поддържа исковата молба и обективираното е нея искане. Представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който твърди, че получената от ищцовото дружество сума от 800 лв. е използвана за покриване на битови нужди.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява лично и не се изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото е отделено обстоятелството, че между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника К.М.Я. е сключен процесният договор за паричен заем № 3329688 от 25.09.2018 г. Същото се потвърждава от представения договор (л. 6-9). От съдържанието на документа е видно още, че предоставената в заем сума е в размер на 800 лв., която потребителят се е задължил да върне, ведно с фиксирана възнаградителна лихва, или общо 883,62 лв., платими на шест месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 147,27 лв., с падеж на първата вноска – 26.10.2018 г. и краен срок на издължаване до 25.03.2019 г. Уговореният годишен лихвен процент (ГЛП) е в размер на 35 %, а годишният процент на разходите (ГПР) – 41,40 %.

Безспорно е също, че сумата от 800 лв. е получена от ответника. В тази насока е и клаузата на чл. 3 от договора, предвиждаща, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължава в тридневен срок от подписването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: поръчителство на две физически лица, които да отговарят на определени изисквания за трудова ангажираност, получавани доходи и кредитна история, или банкова гаранция за дължимата сума по кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок на договора. При неизпълнение на това задължение чл. 4, ал. 2 предвижда, че заемателят дължи неустойка в размер на 401,82 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с погасителните вноски, като към всяка от тях се добавя сумата от 66,97 лв.

Според чл. 16 от договора заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифата за таксите на „Изи

Асет Мениджмънт“ АД, актуална към датата на сключване на сделката. Въпросната Тарифа е приобщена към доказателствения материал по делото (л. 10). Според нейното съдържание при забава в плащането на погасителна вноска с повече от 30 дни се начисляват разходи за събиране на вземането, изразяващи се в изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и посещения на адреса на потребителя, като общият размер на начислените разходи не може да надвишава сумата от 45 лв.

Клаузата на чл. 10 от договора предвижда възможност за заемодателя да прехвърли правата си по договора на трети лица.

От съдържанието на представения рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 16.11.2010 г. (л. 11-14) се установява, че цедентът - „Изи Асет Мениджмънт“ АД, е прехвърлило в полза на цесионера - „А.з.с.н.в.“ ООД, непогасените изискуеми вземания, произтичащи от договорите за потребителски кредит, посочени като общ размер в приложение № 1 - неразделна част от договора, който включва всички непогасени задължения, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности, включително и изтеклите лихви към датата на подписване на приложението (арг. от т. 2.1 във вр. т. 2.3. от договора). По делото е представено извлечение от въпросното приложение № 1 от 01.01.2019 г. (л. 16-18), в което под № 849 е посочен договор № 3329688 от 25.09.2018 г. с длъжник К.М.Я., ЕГН **********, и е отразена общо дължима сума по кредита към 01.01.2019 г. в размер на 1307,14 лв. и лихва за забава от 3,70 лв.

Видно от приобщеното пълномощно от 09.09.2015 г. (л. 19), „Изи Асет

Мениджмънт“ АД е упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД да го представлява, като уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания на дружеството, цедирани с рамковия договор от 16.11.2010 г.

По делото са приложени два броя уведомителни писма, съответно от 07.01.2019 г. и 07.08.2019 г. (л. 21 и 22), за извършеното прехвърляне на вземанията по процесния договор, изпратени от „А.з.с.н.в.” ЕАД, в качеството му на пълномощник на „Изи

Асет Мениджмънт“ АД, и адресирани до ответника К.Я.. Във връзка тяхното връчване са приобщени известие за доставяне (л. 22), ведно с отбелязване, че пратката е непотърсена, както и обратна разписка към товарителница № 68498148 (л. 23), в която е отразено, че няма такъв адрес и посоченият телефон на получателя е с ограничени входящи повиквания.

Видно от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 6800/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 07.05.2019 г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу К.М.Я. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми, която е връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 09.07.2019 г. заповедният съд е дал указания на кредитора за предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта и в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Положителните установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.

422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Основателността на предявените искове е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника по процесния договор за заем, изпълнението на поетите от кредитора задължения по договора, наличието на валидно уговорена между страните клауза за начисляване на неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в полза на заемодателя, настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и неизпълнение на същите, както и наличието на валидно сключен договор за цесия между „Изи Асет Мениджмънт”

АД и ищеца и уведомяването на ответника за това. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.

Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да обсъди събраните в тази връзка доказателства, касаещи действието на прехвърлянето по отношение на ответника.