Решение № 15474 от 10.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15474 гр. София, 10.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20231110148838 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 318 и следващите ГПК .

Образувано е по искова молба на И. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр.

София, ... против Я. Р. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ...., с която са предявени искове за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 от СК за родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на двете малолетни деца от брака- деца М Я.ова П.а, родена на 01.09.2017 г. с ЕГН ********** и Д Я.ова П.а, родена на 02.11.2018 г., с ЕГН **********.

Ищцата твърди, че страните са съпрузи и от брака си имат две малолетни деца, които живеят при нея и за които полага непосредствени грижи и ги издържа. Посочва, че с ответника са във фактическа раздяла от 2020 година, като ищцата живее с двете деца живее под наем отделно от ответника. Поддържа, че бракът между нея и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен, страните от дълго време не живеят заедно, отношенията помежду им се свеждат само до комуникацията им като родители на децата и имат различни разбирания за живота и семейството, което довело до изпразване от съдържание на емоционалната връзка помежду им. Прави искане бракът между страните да бъде прекратен, да бъде определен съответен режим на лични отношения на ответника с децата, както и ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от 200 лв. за всяко дете, считано от 01.06.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло изложеното в исковата молба. Ответникът не възразява бракът да бъде прекратен.

1

В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова претенция за развод по вина на съпругата с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2 СК – за присъждане на родителските права на ищеца по насрещните искове, определяне на местоживеенето на децата при ищеца по насрещния иск, за режим на лични отношения на майката с децата, както и за месечна издръжка в определен от съда размер за всяко дете. Поддържа се, че ищцата поради заболяването си не е адекватна и не е в състояние да отгледа правилно децата и да се грижи за тях. Твърди, че ищцата многократно е лекувана по психиатрични заведения, като по време на бракът им два пъти е водено дело, за да бъде принудително лекувана поради поведението й. Излага, че цялостното поведение на ищцата е рисково, странно и непоследователно.

Твърди, че от раздялата с ищцата не е преставал да се грижи за децата, да предоставя парични средства и да купува различни вещи, като ищцата никога не му е предоставяла разписка за тези суми. НаМ, че в интерес на децата е родителските права за отглеждането и възпитанието им да бъдат предоставени на него.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, наМ за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

При установените факти по делото съдът наМ брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. Не е спорно, че съпрузите са във фактическа раздяла от есента на 2020 година. Общуват помежду си единствено по повод въпроси, свързани с децата на страните, и никой от тях не е правил опит за възстановяване на брачните отношения и на комуникацията между тях. След раздялата страните са напуснали семейното жилище, ищцата живее в жилище под наем заедно с децата, като ответникът живее в тавански помещения, част от които под наем.

При това положение съдът счита, че предявеният иск за развод е основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

Относно упражняването на родителските права и личните отношения с малолетните деца на страните:

Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, 2 личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите.

Нормата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно местоживеенето им, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им.

Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Съдът е длъжен служебно на основание чл. 59, ал. 2 СК, да определи конкретен режим, като страните са свободни да упражняват контакт и вън от него.

В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че следва да предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца, с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на децата) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителят, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин. Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна 3 уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).

Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указанията, съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителя грижи към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е поспособен да полага грижи за тях.

Следва изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 59 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението (администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му - местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси (Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023г., IV г. о., ГК).

От брака на страните са родени децата М Я.ова П.а, ЕГН ********** и Д Я.ова П.а, ЕГН **********.

В хода на производството не е спорно, от изслушването на двамата родители, комплексната съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза, социалните доклади и гласните доказателства, се установява, че след раздялата на родителите децата живели единствено с майката И. В., с която живеят и към приключване на устните състезания.

Относно преценка на родителските качества и капацитет съдът взе предвид в най-голяма степен заключението на комплексната съдебнопсихологична и съдебно-психиатрична експертиза. НаМ, че то следва да бъде 4 кредитирано в цялост, тъй като е обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Дават се задълбочени и аргументирани отговори на поставените въпроси. За да се достигне до тях са проведени са срещи с родителите, използвани са различни методики и тестове за форМне на изводите.

Съобразени са материалите по делото. Проследими e начинът, по които вещите лице са форМли крайните изводи, с които съдът не наМ основание да не се солидаризира, като ги кредитира. Съдът взе предвид и данните от проведените изслушвания на родителите, но отчита, че те, за разлика от комплексната съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертиза, дават една значително по-обща и повърхностна представа за родителските качества на двамата съпрузи, както и че не са лишени от субективизъм.